„Черни и чипоноси си представят боговете етиопците.

Синеоки и рижи са божествата за тиреите.”  – Ксенофан

 

древна елада 2

ДРЕВНА ЕЛАДА 1

Жрецът-тумир Омир пише роди се Елада в скритият  текст на девета песен на „Илиада”,а в поемата нарича с името „елини“ племе,което населявало Фтия в Тесалия.

През античността Тесалия е средище на неолитна култура, а след това и на микенската култура.

Според древните легенди там е роден (Е)лин ( Έλλην)Митичен прародител на елините .Това обаче не се отнася за данайците – племето на Дан преселници от древна Етиопия,Додон в ареала на Арголида,полуостров  Пелапонес и по-конкретно в планините Хаон и Бахриами.

ДРЕВНА ЕЛАДА 3

ДРЕВНА ЕЛАДА 4

 

Елени, като епоним , категорично се отнася за бившите пеласги. Елинизацията в древността е процес на възприемане на духовната и материална култура на елените от една немалка част от тирейските племена. Елинизмът (3 – 1 век пр.н.е.) представлява разпространение на тирейският(по-късно българският) език и култура, по-специално Атинската,върху завоювани от Александър Македонски територии. В политическо отношение тази епоха е свързана с името на Александър Македонски.

Той търси опора на своята власт в аристокрацията на поробените народи и успява да ги обедини чрез тирейският език,образование,философия и литература.

Тирейкият език става езикът  на висшите слоеве на градското население и придобива значението на международен език на културата, подобно на латинския език през Средновековието.

Ученолюбив,с развит ум, Александър Велики покровителства науката и изкуството. Предава интереса на пълководците си, които привличат кръг от интелектуалци, а богатите подпомагат науката и учението.

За истинският елинизъм е писано достатъчно, с тази подробност,че не принадлежи на варварите – данайци и техните потомци, а на нашите предци.

Елин е син на Девкалион (според други версии – на самия Зевс) и на Пира, брат на Амфиктион и баща на Еол, Ксут (Ксутос) и Дор (Дорос). Според древната митология всеки един от синовете му е родоначалник на основните елински родове: от Еол  произлизат  еолийците, от Дор – дорийците, а синовете на Ксут – Ахей и Йон – дават съответно началото на ахейците и йонийците.

Според Хезиод, от връзката на сестрата на Елин, Пандора със Зевс, се ражда Грек (Грекос, Γραικός). Името “гърци” (латински – “Graeci”) започва да се използва от древните римляни и постепенно е навлязло в европейските езици чрез латинският език,който става епоним  на гърците (Graikoi) и се отнася за елините, т.е. отново става дума за старите пелесги. Малочисленото варварско, данайско племе, няма нищо общо с наименованието гърци. Същото племе е получило познанието от тиреите, така както посветените тиреи са се врекли в Завета пред Великите Учители да разпространяват знанието сред всички народи.

От разказът на Омир – Бащата на българската история се знае, че данайските варвари многократно са извършвали набези срещу тирейски храмове, с цел да бъдат избити жреците и унищожено Писаното Слово.

Понякога тези набези на варварите(данайците) са били успешни,когато са нападали второстепенни тирейските храмове, които съответно са охранявани от по-малобройни конниците-войни.

Няма случай в древната история на нашите предци, когато варварите – данайци да са успели да нападнат и унищожат нито един от основните тирейски храмове.

Знаем също от безсмъртният Омир,че бабата на вожда на варварите – Дан е била обучавана за жрица в тирейски храм, но след като данайците са убили тирейските жреци и унищожили храма, тя е подучила варварите как да лъжат – кой е носител и Пазител на Познанието,а така също да разпространяват лъжливо, нечисто учение.

В късната античност (в  III – VII век) гърците (елините или пелазгите) са наричани от римската власт ромеи  (Romioi (Ῥωμαόλια / Ῥωμιωί ), тъй като са били римски граждани. По време на император Теодосий І след 212 г. терминът елини (Hellene) се ползва основно от християнската църква към последователите на политеистичната,”езическа” религия(вече е религия,защото се ползва общонародно и има обособени правила за всички).

Изцяло подкрепяме тезата на немалко български учени, че тиреите, в състава на Римската империя и по-късно на Източната римска империя са сред първите народи приели ранното християнство, но по-късно са обвинени от императорската и църковната власт, че изповядват арианска ерес.

От връзката на другата сестра на Елин, Тия,със Зевс, се раждат Македон(ма к’едон-обител където са едони) родоначалник на (мак)едоните и Магн (Магнес) основател и първи цар на Магнезия.

Към древната митология следва да се подхожда внимателно, тъй като не винаги се знае каква редакция е претърпяла за да стигне до наше време. В случаят се доверяваме най-вече на писанато в скрития текст на поемата „Илиада” от великият  жрец-тумир Омир.

В хода на историята си, Римската империя покорява всички елинистични държави в средиземноморието, както и келтските области на Западна Европа.

Постепенно Римската империя се развива в две отделни половини, източна и западна.

По времето, когато Одоакър идва на власт на Запад през 476 г., в западната половина вече видимо църквата поема основната част от административните и благотворителни функции, изпълнявани по-рано от светската власт. Източната половина на империята с център Константинопол (създаден от тиреите, като Byzas, Византион), градът на император Константин Велики -тиреец, остава сърцето на римската държава до 1453 г., когато империята окончателно е унищожена от османските турци.

Немският историк Йеронимус Волф (13.8.1516 – 8.10.1580 г.) създава система за „византийската”  историография, която в крайна сметка се превръща в стандарт за произведенията на средновековната „гръцка” история.

Йеронимус Волф  пише „Корпус на историята на Византия” (Corpus Historiae Byzantinae) в 34 тома, която е по-скоро  колекция от ромейски източници, отколкото цялостна история на Източната римска империя – тук само ще уточним, че термина Византия е създаден от кабинетен учен, тъй като в правният мир никога не е съществувала империя с това име.

За съжаление на поддръжниците на данайската версия за историята на нашите предци не можем да ценим достоверността на този, иначе обемист труд на Й.Волф, тъй като авторът е ползвал основно „Доказателства на историята“ (Αποδείξεις Ιστοριών) на ромейският учен  Лао̀ник Халкокондѝл.

След падането на  Константинопол под османска власт, Лао̀ник Халкокондѝл  е написал исторически труд в десет тома – „Доказателства за историята“.

Тези книги са един от най-важните извори за последните 150 години от историята на Източната римска империя. Подобно на други ромейски историци, неговата хронология е неточна, а понякога невярна и по тези причини днес не е надежден източник.

Използваният  от него архаичен език един път  затруднява правилното разчитане на текста на много места, а втори път старите названия на различните тирейски племена са неверни или объркани (гети, даки, лигури, мизи,  пеони и др.). Безразборната и широка употреба на етнонима „елини“ (Έλληνες), използван от Лаоник Халкокондѝл за описване на историята на Източната римска империя ,вместо да си служи с точната терминология.Използването  едностранчиво и по-същество,на неговата ненаучна  терминология ( Л. Халкокондѝл) утвърждава частното понятие „древногръцка” цивилизация и създава връзка към съвременната цивилизация.

Българските(ако са БЪЛГАРИ) историци имат мисия да разясняват на своите колеги от чужди страни, че разчитането на древни тирейски текстове могат да го направят точно, единствено хора, на които майчин език е българският. Можем да приведем като примери  надписа на прочутият „паметник на цар Мида”,да се дава и етимологията на името Мида, а то идва от племето Меди,известно ни като Миди през неолитният период  от глинена плочица с.Градешница,Врачанска област.При смяната на местоположението си,след Черноморският потоп се променя на Меди.

Нека е ясно на всички, които се занимават с изследване на древната история на Великата тирейска цивилизация, която е носителят и фундамента на световната древна цивилизация,че:

1.Мнозинството древни текстове на тази цивилизация могат да се разчитат единствено чрез носители на българският език.

2.Всички опити да се разчитат древни тирейски текстове през днешният гръцки език са обречени на провал – все едно да се разчита текстове на старонемски език през санскрит.

3.Това е важно да се знае, защото няма световноизвестен музей, който да няма в експозицията си образци на Великата тирейска култура, а те трябва да знаят, че те са част от историята на нашите предци и от българската култура.

В тази публикация няма да развиваме тезата ни, че Източната римска империя няма нищо общо със съвременните гърци, а е мултинационална империя, в основата на която е материалната и духовната култура на Великата тирейска цивилизация,и че повечето нейни императори са от благородни тирейски родове.

По време на Източната римска империя, елин е било равнозначно на езичник под влияние на християнската църква.

През Възраждането сред етносите в Османската империя започва процес на формиране на националната идентичност. Сред потомците на данайците и част от други бивши поданици на Източната римска империя , започва процес на формиране на националната идентичност на съвременните гърци, обединени около „Великата идея” и „Голямото въстание” за освобождение на Гърция, но паралелно с ползване на името Елада.

Когато говорим за част от други бивши поданици на Източната римска империя имаме предвид вторичното, измисленото еленизирани и погърчване на тиреи най-вече в резултат на антибългарската  дейност на Цариградската Патриаршия по време на османското иго.

Цариградската Патриаршия по време на османското иго, явно е била овладяна от духовници от данайски произход, тъй като изцяло са възприели и проповядвали лъжите на данайското племе за българската история.

В тази връзка ще отбележим, че духовните и революционните водачи на българския народ и като цяло българите, като единствени, истински Пазители на Познанието и на българският език –  са отхвърлили измисленият вторичен елинизъм и гръкофилията, защото са ги разпознали,като неистинска, лъжлива история на предците ни и като основно средство за духовното иго на фанариотското духовенство.

Не може да не се възхищаваме на познанията върху българската история на духовните и революционните водачи на българския народ – истински будители. Може да звучи парадоксално, но те са  са познавали много повече истинската история на предците ни, отколкото впоследствие „ наши” и чужди историци.

След Освобождението на България от османско иго в българската историческа „наука” и археология  господстват австрийската – която не се различава съществено от немската – и руската историческа школа.

Константин Иречек, проф.Васил Златарски – наричан „Баща на българската история” и неговите последователи създават измислена, невярна и осакатена представа за българската история.

Време е да зачертаем всички измислени, неверни и осакатени представи за историята на нашите предци.

Българите са единствените ПАЗИТЕЛИ и НОСИТЕЛИ  на историята на Великата тирейска цивилизация и ние следва да я изследваме и изучаваме във всички нейни аспекти.

Английските историци първоначално предпочитат да използват римската терминология (Едуард Гибън), докато френските историци предпочитат да използват терминологията наложена от Йеронимус Волф .

Терминологията на немският историк  Й. Волф започва да се използва отново в средата на 19-ти век и оттогава доминира изцяло в историографията независимо, че тя е не просто анахронизъм, а е продукт на измисления вторичен елинизъм и гръкофилия.

Възраженията по терминологията има и известния гръцки историк  Константин Папарекопулос. Като цяло малко са гръцките учени по онова време , които приемат терминологията, но тя стана особено популярна през втората половина на 20-ти век, явно по политически съображения за „историческа” обосновка на неправомерно придобитите български земи след разпадането на Османската империя.

В интерес на обективното представяне на историята изконни български земи не са включени във възродена България по волята на тогавашните велики сили.

Загубените територии са резултат не от българската войска, а от недалновидна и аматьорска политика на цар Фердинанд и управници от онова време.

Извън политическите грешки и авантюри на бившите български управници, повечето „български” историци от онова време приемат ненаучни и по същество антибългарски тези за нашата история.

Запознатите с българската история знаят,че при установяването на Ньойския мирен договор е присвоено Беломорието (Тракия и Македония) от Гърция.

Гръцкият министър-председател Елевтериос  Венизелос по време на налагането на Ньойския мирен договор – диктат – си е послужил и с картите за Второто българско царство, изготвени от Васил Златарски и негови ученици –  най-голямото престъпление срещу България и българският народ.

През 1919 г. Е.Венезелос представя “Меморандум за правата на Гърция” – верен последовател на данайските лъжи – чрез който иска новосъздадената Гърция да получи Западна Тракия и Родопите до р.Арда, Одринска (Източна) Тракия до Чаталджа и Галиполи, но същевременно прави и намек за тях, Западна Мала Азия и всички егейски острови.

Произнася остра обвинителна реч срещу България, като главен виновник за всички балкански противоречия. Меморандумът е публикуван от Американо-гръцкото общество в Ню Йорк през 1919 г. на английски език.

Резултатите от продължаваните данайски лъжи за историята имат последствия и с днешна дата.

Благодарение  на Томас Удроу Уилсън,  28-ят президент на САЩ, Българската Държава е била запазена от разделяне на три части и унищожаване. Удроу Уилсън на мирните преговори в 1919 г. е за оставането на Беломорска Тракия, Южна Добруджа и Царибродско в българските държавни предели и осуетява плана за ликвидирането на България като независима държава и разделянето й на три района, подчинени на Гърция, Сърбия и Румъния – каквато идея е била първоначално лансирана в Ньой (днес е включен в Париж).

Например, какво историческо право върху името Македония може да има днешна Гърция?! Без да ставаме адвокати на БЮРМ, претенции към името Македония може да има единствено наследника на народа на древна (Мак)едония – България и българския народ или все още последователите на Васил Златарски ще продължават да изопачават нашата история.

Това са част от горчивите уроци от нашата историята и понеже и днес някои „български” историци подценяват мащабите на Великата тирейска цивилизация, тя се изследва на парче и с гръкомански уклон.

И тук ще направим връзка, че в кризисни ситуации някои водещи политици в света се изказват неподготвени, че Източната римска империя и нейната тогавашна столица Константинопол принадлежат  на лъжливата, вторична гръцка история.

Ще се наложи,  явно да броим императорите на Източната римска империя от благороден тирейски произход (поне петнадесет на брой) и да разясняваме каква е нейната основна  материална и духовна култура.

И нека да се знае от всеки българин – Древна Елада е тирейска държава създадена от нашите предци.

Това ни казва поета, жреца-тумир Омир – Баща на българската история!

Екипът2-руните говорят:

Борислав Стамов

Мила Салахи

Патриция Кирилова

Стефан Ганев

Николай Иванов

Даниел Калчев

 

Liked it? Take a second to support Българска Асоциация on Patreon!

Comments

comments