В средите на учените винаги е имало война на егото – кой с какво да заблести и да изпъкне. Никой не се е замислял за последствията, че от нация, дала основите на световната култура, ще ни превърнат в чергари, което нашият народ не заслужава.
Ето поредната манипулация :

Именникът на българските владетели или, както е по-известен – « Именникът на българските ханове » е кратък летопис на църковнославянски език, съдържащ имената и родовете на няколко ранни, прабългарски владетели. В него са посочени също и датите на възкачването на владетелите на престола и продължителността на тяхното управление.

(https://bg.wikipedia.org/wiki/Именник_на_българските_ханове)

За оригинал на този препис се смята « Уваровият ръкопис »(15-16 век).
Оказва се, че това са откъслечни текстове от различни периоди в историята ни. Да, със сигурност се касае за нас !
Може и да сме сбъркали някоя година, но поне не сме измислили Календар, което отдавна е написал Ванко Николов -Българион:

“Истината за древния, български, слънчев календар – „най-съвършения календар на света”
Основите на древния, български, слънчев календар – най-съвършения календар на света, са поставени от французина Густав Армелин през 1888 година, в неговия проект за световен календар, известен като „Календар на Армелин”.

.(http://balgarion.blogspot.bg/2016/04/blog-post_13.html)

А ние винаги гледаме нещата с други очи. Ето какво успяхме да изведем.

По небесата пророкуваше Елиса великият, че семето ще бъде побито и иде мор за тях. Не мина и година и лъвът се поболя и умря същия ден. В този ден земята бе кал и с нея беше битката. Роди се от небесата уста и им каза Бога да съберат останалите малко хора от Ида. Да ги разделят по родове и роднините да чакат силни дни. Останалите хора в Малката Ида се разделиха и родниството силно тръгна.
Чак в Египет отидохи сияйните и Бога донесоха на халдейците в Сиса.
Това беше всичко през година 6300, годината на преселението и на Сим-юдеейският цар !
Във 2010 година се възнесе Евти и Мардук стана цар на Сиса и Вавилон.
В тая година царството гладуваше и Сим, царят на Юдея, след ден долу беше. В този ден ги извади от тъмницата. И огласи благата и по пътя битки водеше и победи царят в Неджеп и вавилонците. И наложи мира и извади ги от тъмнината, уния храна раздаваше. В следващата година от Бог умря. В последния си дъх Конникът прибра го и погребаха го под трона. Хляб на бащиния цар сложиха и сено, зоб за коня и отнесоха го в последния му дом. Измете ги и мир поднесоха.
Авитохол живееше в година 300 от управляващия род. Години оцеля родът му. Ирник дойде в години по него 110 . Роден от управляващия род. Алтем род направи, а Гостун по наместничество седна година след него. Ерми държеше Тир.
Дойде Тирем 60 години царството Безсопора държа от управляващия род с три господаря. През година 250 .5. роднините държаха сражение от оная страна на Дунава. Бяха страшни гладове и потоп изрина земята от страна на Дунава. През година 500 – 510 от страна на роднините засели се Есперих. До 604 година управляващият род бе на Есперих. В тази година рани го Юлия.Този ден 10201 загубиха тела. Роди се управляващия род на Алтем. Алтем от тях уби във водата 10250 и два месеца биха се орлите. 510 година роди се управляващ род, родът на Тохал и към Сормис отиде. 710 година роден е Докил. В планините на Рим. Синовете секнаха и затри се техният род. Обвиняваха ги техните внуци. 7 години след това роди се Укил, в тези години имаха планината Алем. Телец беше след три години от управляващия род на Угаин. В годината на мора Алтем, неговият син в друга война умря, на 40 си отиде. Роди се Укил и взе родът на Бога.
И преди направили бяха Сенна, и царството на асирите, и царството вавилонско, и Сиса, и преди Нобия.
И на Навходоносор царството също е от тях. И дните топяха се и Лимом направиха. Годините се топяха и дойде момата Елада в града Елисае и с красотата си спорове заплиташе с жениха Енеиса и смениха майсторите. И се смени името Елаис.
Елаис беше в ширина 30, а в дължина 6. С рози стена бе сътворена. Четиридесет стадия бе мястото за ходене и пазара. Шест и половина бяха високи крепостните стени на Елаис. Осемдесет в дебелина. А стълбите вървяха по площада до вратата на Господаря. Височината на Елаиса бе 100, а в ширина 700 и с дорейска врата, медна, издигната на височина петдесет. Елаиса с 200 входа и изхода беше за хората. С дарения, направен техния град на розите. Градът в Езерото Онсис падна. Не издържаха стените, направеното беше блато! Името стоеше славно и имаше място на площада 40 стадии. Дълбочината тази е важна 40, на Тафис от страната. Това дело славно и преславно тяхно е. И по-късно крепоста се промени и засяха я. И тела час по час излизаха и редяха на страна, докато роднините им събираха плодовете – витите.

Liked it? Take a second to support Българска Асоциация on Patreon!

Comments

comments