Чачин камък и догоните
Сириус е най-ярката звезда от съзвездие Голямо куче и най-ярката на нашият небосклон . Има звездна величина -1.46. Съвременната астрономия е определила, че звездата се намира на 8.5 светлинни години от нас и се движи към нас със скорост няколко хиляди километра в час. Цветът й е брилянтно бял с оттенък на синьо и лилаво. Понякога, когато атмосферните условия са добри, Сириус излъчва всички цветове на дъгата, виждайки се ниско на хоризонта. Класифициран е като звезда тип “А1.”
Сириус А
Системата на Сириус съдържа още две звезди Сириус В и Сириус С .Най-голямата и най-ярката от тях, Сириус A, е с маса три слънчеви маси и има десет пъти по-голяма яркост от Слънцето. Сириус В е бяло джудже, невидимо с просто око и събрало се в маса, еквивалентна на масата на нашето Слънце в плътна сфера с диаметър само 4 пъти по-голям от Земята.
Сириус В обикаля в елиптична орбита около Sirius A и техният общ център на гравитацията (периастрон)е директно обърнат към Земята. През 1973 г. IWLindenblad (автор на първите снимки на Сириус В) на Американската военноморска обсерватория стига до заключението, че не е имало астрометрично доказателство за трета звезда, и тогава случаят е приключен ,за известно време, заедно с авторитетни отчети за Сириус. Въпреки това, въпросът все още се възприема сериозно от професионални астрономи, по други причини, а през 1995 г. е публикувана статията:” Сириус тройна звезда ли е?” От D. Benest и JL Duvent . Астрономия и астрофизика 299, 621-628 (1995)Техният доклад се основава на орбитален анализ на А и В.Въпреки провала на Lindenblad , чрез три независими математически методи с актуализирани и по-точни орбитални данни е установено смущение на всеки 6,3 години, за което B & D предполагат ,че е орбитален период на третото тяло, Сириус C .През 1997година Сириус С е оповестен официално от Наса. Предполага се, че Сириус C става видим през 1920 години съвпадащо с изгряването му (наблюденията не съвпадат с Benest и орбитални данни на Duvent , виж по-горе). Сириус С е червено джудже.Неговото изгряване е открито на 12 октомври 1994 година от екип, ръководен от д-р Джефри Лински в Обединения институт за лабораторна астрофизика ( JILA ) в Боулдър, Колорадо, в други наблюдения на слаби обекти с космическия телескоп Хъбъл. Сириус C е по-голям ,но четири пъти по-лек от Сириус В.
Това познание,което съвременната наука те първа преоткрива се пази в Скално светилище Чачин камък.Намиращо се на 3км. от град Белоградчик .То е междинна точка между пещерите Козарника(където върху костен амулет открихме най-старият календар следящ изгревите и залезите на Сириус,26000г.пр.Хр.) и Магурата.Инженер Кирил Кирилов открива така нареченият от него „Белоградчишки петроглиф”.Според неговите проучвания това е модел на Слънчевата система и донякъде е прав.
Използвайки проекционният метод”Окото на Вселената” открит от първият екип Руническите надписи-тайната история лесно можем да надникнем в този момент:
Проекцията от светилището Чачин камък е свързано с вярванията на Догоните.Догоните са изключително интересно африканско племе,обитаващо територията на Мали. В техните древни традиции говорят за една звезда, от планетарната система Сириус, която те наричат „Po Tolo“.Интересен е фактът, че догоните знаят, че на всеки 49.9 години,тази звезда завършва своята орбита. Те са знаели и за съществуването на трета звезда, която те наричат „Emme Ya“. Догоните вярват, че „Emme Ya“, всъщност е четири пъти по-лека от „Po Tolo“ и въпреки това и отнема същото време, за да завърши своята орбита около Сириус А.
Вземайки предвид възрастта на откритият амулет в пещерата Козарника ,няма как Догоните да са ни предали знанието,тъй като те разказват за период преди 5000г,доказано и по научен път.Самото название Догони идва от Богът Риба(Дагона) на филистимците,описани в Библията,а езикът им -мандика е близък с албанският език,но това за момента не е тема на материала ни.
На звездната проекция от България е показана Звездна система Сириус и нашата Слънчева система,както и гравитационният център на орбитите на Сириус А и Б. Защо?
Съвременната астрономия и напредването на технологиите ни позволяват да научим повече за характера на нашата галактика и най-вече за потоците на нейното магнитно поле.Потоците на енергия от звездите пътуват в определени посоки, нагоре или надолу по галактическото рамо , в което са вградени. Звездите са поляризирани с други звезди, нито отрицателни,нито положителни, някои приемат енергия, други я изпращат до всички ,които се движат по пътя на магнитните силови линии .Последните проучвания показват, че ние сме “надолу по веригата” на Сириус в частта на галактическото рамо,в което нашата слънчева система се намира.
Ако Бог е този, който носи живот (енергия) и светлина, Сириус пасва на описанието!
Двете звезди, Сириус А и Сириус В са в ход един около друг и постоянно обменят частици. Заради по-голямата си плътност и магнитно поле, Сириус В отнема “лъвският” дял, като газове и материали на разстояние от по-големия си домакин. Сириус Б е супер-тежка гравитационно мощна звезда, изработена от концентрирана супер-плътна материя,неколкоратно надвишаваща твърдостта на диаманта.
На всеки 49,9 години, Сириус А и В, когато са близо един до друг, което техните орбити позволяват,създават огромни магнитни бури между тях. Тъй като те подхождат по между си , и двете започват да се въртят по-бързо,съответно силите на привличане стават по-силни, най-накрая си разменят местата с един на друг.
Създадената енергия се освобождава и в крайна сметка потича по линиите на магнитното поле на Слънцето, което я предава като обектив на всички планети в нашата Слънчева система и най-вече към Земята,тъй като нейното положение съвпада с гравитационният център. Дори по време на нормални фази Сириус А излъчва огромно количество електрическа енергия,което го прави най-енергийната “положителна” точка в ъгъла на нашата система.Човешкият ДНК модел се вписва перфектно в тази елиптична орбита, създадена от двете звезди,което съвпада с вярванията на догоните ,че Сириус може да бъде оста на Вселената,че всички материи и всички души са произведени в голямата спирала на движението.
Същата концепция е кодирана в много древни текстове и показана в проекциите на Мадарският конник,в пещерата Магурата,в амулета от пещерата Козарника и т.н.
Това е Духовното Учение на нашите предци,които отлично,много преди догоните са го описали в безброй артефакти.Те наричат Звездата Сириус А Соти-Бащата,Утробата,Врата към единият.
Сириус-Звездата Бог/Богиня,Домът на Великите Учители,Светлината на съзнанието заема особено място в историята на древните цивилизации,обучени от нашите предци:
При Шумерите в „Епоса на Гилгамеш” Звездата е описана като „Бог на небето”,но в епоса се разказва и за втора много тежка звезда- Сириус Б. В древните Веди тази звезда е известена като звезда на Вожда. В други индуски писания, тя е посочена като Sukra, Бог на дъжда, или Дъждовната звезда.
Сириус е описван и като:”Онзи,който събужда Боговете на въздуха и ги призовава в Домът за да призоват дъжд.” Древните египтяни отъждествявали Сириус като Нил или звездата на Изида. Неговият изгрев преди зазоряването и слънцестоенето на 21 юни е предвестник на следващият възхода на Нил,от което зависело египетското селско стопанство.Посочено в много храмови надписи, където звездата е известна като Божествената Sepat, идентифицирана с душата на Изида.Така например, в храма на Изида-Хатор в Дендера, Египет, се появява надписът: “Нейно Величество Иссис блести в храма на Нова година.Тя се слива със светлината си и с тази на баща й(Илис,Ра-Слънцето) на хоризонта.”
В Персия е известен като звездата Тир и се отбелязва със стрела,сочеща с върха към небето.
В Китай е „Небесният Вълк”,на Хавай е известен като Ка’улуа –„Кралицата на Рая”.
Чероките сдвоили Сириус с Антарес и го смятали като звезден пазител на двата края „Пътят на душите”.
На всеки 49,9 земни години Сириус озарява със своята сила нашата Слънчева Система.Може да се каже буквално,че я зарежда,че Сириус е баланса в нашият свят!
Последният такъв цикъл е бил 1994-95г.
Реалността е създадена от електромагнитните мрежи на Съзнанието,а в пророчеството на хопите е казано:
„То ще настъпи, когато бог Сакуасохо (Синя звезда) ще затанцува по площадите и ще снеме маската си. Той още е невидим, но скоро ще го забележим.!”
Следва продължение.
Екипът2-руните говорят:
Борислав Стамов
Мила Салахи
Патриция Кирилова
Стефан Ганев
Николай Иванов
Даниел Калчев
