Masofo gazificirane

Защо е нужно масово газифициране?

Илия Илиев е роден през 1986г. в град Хасково. Средното си образование завършва в ПГДС „Цар Иван Асен II“ със специалност Строителство и Архитектура. Дипломиран политолог в Нов Български Университет специалност „Межднародни отношения“ В момента завършва второ висше в Минно-Геоложки Университет „Св Иван Рилски“ София, професионално направление транспорт и съхранение на нефт и газ. Работил е в 43-то Народно събрание като експерт/анализи на енергийни политики.

Ilia Iliev

През зимния период на годината в България винаги се усеща напрежение сред хората, произтичащо от дисбаланса ниски доходи (заплата, пенсия, помощи) – високи разходи за текуща издръжка. Огромна част от домакинствата нямат алтернатива за отопление освен електричеството. Това довежда до недоволство от високите сметки за ел. енергия през зимата. В енергийната стратегия има заложени приоритети за газифициране на домакинствата, но за да се промени числото на газифицираните домакинства в България от 3% спрямо 50% за Европейски съюз, трябва да се изведат на преден план изпълнението на политиките за газифициране, обвързано със социално-икономическото развитие по регионите в страната.
В политическите програми също има заложени приоритети за дългосрочни политики и икономически просперитет.
Основните цели са дефинирани през 2011г. в Националната енергийна стратегия до 2030г.
Тази стратегия определя кратксрочни, средносрочни и дългосрочни национални цели част от общоевропейските цели и имат правнообвързващи преспективи за развитие в газовия сектор у нас.

По отношение на вътрешния пазар на природен газ и развитието на битовата газификация в страната е необходимо:

1. До 2020г. минимум 30% от домакинствата в страната да имат достъп до газоразпределителната мрежа.
2. Разработване на целеполагащ документ, отговарящ на изискванията на отрасловата стратегия и да се определи средногодишен темп на нарастване. Този документ следва да се приложи към разработването на нова Енергийна стратегия с хоризонт до 2050г.
3. Трябва да се даде избор на домакинства, дали да използват котелно гориво, въглища и дърва, от които се увеличават фините прахови частици или природен газ, който ги намаля, защото е екологичен и има 100% изгаряне.
4. Увеличение на пазарния дял! Колкото повече се бави газифицирането, толкова повече губят българските домакинства, а държавата като автор на политики, трябва да следи и регулира баланса между търсене и предлагане на пазара.
5. Тези, които се пръсъединят към мрежата да се облекчат, чрез заплащането на по-ниски данъци, а тези, които искат да се включат, а нямат възможност да се обвържат с пенсионните фондове.

Газифицирането е нужно на обществото и е от социално-обществен интерес. Потребителите на природен газ не се интересуват от къде се доставя, а това да им бъде икономически изгодно. Природният газ е най-атрактивната алтернатива за бита и е въпрос на време да настъпи промяна!
Природният газ няма да направи българите богати, но със сигурност ще намали разходите. Притесненията от надписани сметки в общите части на жилищни сгради ще изчезнат, защото колкото изхарчи толкова ще се плаща.

За изчисляване на точната консумацията на природен газ в едно жилище, трябва да се изчисли върховата консумация, тъй като не съществува теоретичен модел, който да определя точната консумация на синьо гориво и може да се пресметне в киловатчас.
Един кВтч електроенергия за битови нужди е 0.18лв., докато 1кВтч енергия, получена от природен газ, струва 0.08лв., разликата е 0.10лв. Това показва, че синьото гориво е евтин и необходим заместител.

В страните от Европейския съюз, битовата газ е решение за над 6 млн. поляци. В Холандия природния газ е навлязъл почти 100% до домакинствата и предприятията. В Италия 75%, а в Чехия 90% от домакинствата са газифицирани.
Една увеличаваща се тенденция в използването на природен газ е при автомобилния транспорт, която спомага за намаляне на парниковите газове.
Разглеждайки по-детайлно страните от Балканския полуостров и географското им разположение, България има шанс да концентрира големи инвестиции и да заеме лидерска позиция на Балканите.

Към настоящия момент към другата ни съседка Гърция, няма особено голям инвеститорски интерес за правене на бизнес.
А стоящата извън Европейски съюз Сърбия остава на заден план, поради елементарната липса на свободното движение на стоки и хора.
Конкурент на България за инвеститорски интерес на Балканите е единствено Румъния. Като имаме предвид географското разположение на България и създаването на Газовия хъб Балкан, нещата ще се променят в наша полза, защото транзитните държави днес, каквато е България имат по-успешна роля на енергийния пазар, макар този процес е бавен, той е с дългосрочен план на развитие, защото достъпа до природния газ е свързан с фиксирани тръбопроводни мрежи.
Дефинирайки приоритетите по Европейското енергийно законодателство, битовата газификация безспорно се отличава.
Съседната на България, Турция се превърна в една от най-бързо развиващите се пазари на енергия в света. Турция внася 99% от природния газ, който консумира, а 37,8% от произведената електроенергия е от природен газ. Турция консумира близо 48 млрд.куб.м., само в Истанбул има над 2 млн. битови абонати, а в другите градове стотици хиляди.
Производството на електроенергия с паро – газови турбини има и своите предимства:

Намаляване на вредните емисии;
Висока ефективност на производството на ел.енергия;
Възможност за комбинирано производство.

Показателите на Световната банката за благоприятна бизнес среда на страните от Балканския полуостров поставят Румъния на 36-то място, България на 39-то, Сърбия на 47-мо, Гърция на 61-во и въпреки икономическия подем и непосредствената близост до световните газови резерви, Турция остава на 69-та позиция.
Тези показатели биват следени от инвеститори в световен мащаб. Съчетано с една силна държавна политика за газифициране на битовите и стопанските потребители, Бълария ще се изкачи от сегашната си позиция и неминуемо ще доведе до инвеститорски интерес. Наложително е държавата като регулатор да създаде условия за благоприятна бизнес среда, за спокоен икономически живот на пазарните субекти, защото свободната конкуренция дисциплинира и е двигател на прогреса.

Ако трябва да се обобщи пазара на природен газ в България, като ключов фактор за реализиране на поставените цели в Националната енергийна стратегия е административния капацитет. Нужно е да се развие цялостна политика за дългосрочно кадрово осигуряване на сектора. Като се гарантира, че експертните и ръководните длъжности ще се заемат единствено от квалифицирани кадри произлезли от профилирани университети. Тенденцията на честите промени в нормативната уредба, съпътствана с бюрократични спънки е тревожна, защото води до липса на кординация между нацинална и общинска политика.

Общественият интерес от газифициране, засяга потребностите на българските граждани. Социалнте помощи, които се дават за въглища и дърва са съпътствани от корупционни практики, а с природния газ няма как да се спекулира.
Не бива да се забравя, че газификацията не може да се развива без активното участие на държавата. Ако газифицирането на бизнеса се задвижи с бързи темпове, ще се открият нови работни места, което ще доведе до навлизане на чуждестранни инвеститори и откриване на нови призводства в газифицираните райони.
В Европейски съюз има постоянни промени на енергийните пазари. Една масова газификация за бита и индустрията ще доведе до увеличаване на конкурентноспособността на българските стоки на Европейските пазари и ще увеличи сътрудничеството между ЕС и България. Не трябва да се забравя, че цената на електричеството ще расте, дори и да се удължи живота на 5-ти и 6-ти блок на АЕЦ „Козлодуй”.

Автор: Илия Илиев

Please follow and like us:
55
Liked it? Take a second to support Българска Асоциация on Patreon!

Comments

comments