Групата звезди около средата на небесната сфера или екватора на нощното небе се нарича Зодиак. Зодиакът е пръстен от 12 съзвездия, през който преминава Слънцето в течение на годината и тези съзвездиа  се наричат зодиакални. Началото на Зодика  е съзвездието Овен, бележещо   пролетта, а последното е Риби. Зодиакално съзвездие не може да се наблюдава, когато Слънцето се проектира в него.Нощното небе е било източник на информация  за нашите предци. Ако  пренебрегнем факта, че нашият свят е наклонен и просто  си представим как  Слънцето заобикаля небето срещу наклонената сфера на звездите представата е, че дискът  се върти в сферата. Звездите  се въртят около Звездния полюс. Прецесията се получава , когато   въртящ се обект, е подложен на гравитация . Тогава  обектът започва да се забавя и да се люлее. Дискът на нашата система  от звезди е  засегнат от гравитацията на Слънцето, Луната и планетите. На всеки 72 години звездите се промъкват назад една степен от 360 градуса в кръга на еклиптиката. Когато погледнем коя звезда е скрита от Слънцето (или срещу слънцето) на пролетното равноденствие, за 72 години тя ще се е преместила назад една степен.

Това не изглежда много, но над 720 години е десет градуса, а всеки знак на Зодиака е само 30 градуса.

Всеки един от дванадесетте  знака се равнява 30 градуса, което от своя страна е 360 градуса-пълната окръжност. Приблизително  на 2160 години, зад Слънцето ще се скрие съвсем различен знак от  Зодиака на пролетното равноденствие.за сайта наска 07

Отбелязваме   позицията на Полярната звезда и Малката мечка – вторият аспект на прецесията, който предизвиква колебанието на оста на Земята по отношение на звездите. Прецесията отнема закръглено  26 000 години, докато оста направи една ротация, което нашите предци са знаели от дълбока древност.  Тъй като  небесният стълб се променя, хоризонтът се движи с него и това е причината звездите, видими в древни времена сега  да са  под нашето зрително поле.

за сайта наска 06

Равноденствие е  моментът във времето(земното), когато центърът на слънчевия диск при видимото си годишно движение по еклиптиката пресича небесния екватор. Небесният екватор е голям кръг от небесната сфера, получен от сечението на земната екваториална равнина с продължението на земната ос в небесната сфера, който сключва ъгъл с математическият хоризонт = 90 градуса-φ, Където  φ е географската ширина на мястото и с еклиптиката =23.5 градуса- наклона на земната ос. Тъй като земята се върти под наклон пресечните точки на небесният екватор са запада и изтока.  В дните на двете равноденствия – пролетно и есенно – продължителността на деня по цялата Земя, с изключение на районите на земните полюси, е почти равна на продължителността на нощта.Точката, в която центърът на Слънцето пресича екватора при преминаването от Южното полукълбо в Северното, се нарича точка на пролетното равноденствие, а противоположната се нарича точка на есенното равноденствие. Моментите на равноденствията от година в година се изместват. Астрономът  Хипарх (II в. пр.н.е.) е открил, че точките на равноденствията бавно се движат по еклиптиката срещу видимото годишно движение на Слънцето. Това изместване  се обяснява с прецесията на земната ос, има период 25 920 години. Да разгледаме нощното небе през  различните  времеви  периоди и равноденствието.

за сайта наска 02

за сайта наска 05

 

за сайта наска 01

Забележите, че полюсната звезда сега е третата звезда в опашката на голямата змия. Дракон преследва опашката си. Друго интересно нещо, което трябва да отбележим в чертежите, е позицията на Полярната звезда и Малката мечка. Това е вторият аспект на прецесията, който предизвиква колебанието на оста на Земята по отношение на звездите.

Да се върнем на обекта на нашето изследване – основните линии на платото Наска. Съпоставяме модела  описан по горе  като за център ползваме  така нареченият от нас  „бумеранг. Като полярна звезда е указана  Денеб от съзвездието Лебед (отбелязана под номер 9). Установяваме  прецесионното  движение , отбелязано от нашите предци с абсолютна точност.Червената прекъсната линия се явява еклиптиката, по която се движи земното Слънце  и зодиакалните съзвездия, разположени от двете й страни . Това са точките на равноденствията през различните времеви периоди.

за сайта наска 04

Тук трябва да отбележим една съществена грешка в археоастрономията като цяло, касаеща една много важна звезда във всички древни култури  – Сотис, позната още като Сириус.  Това е е най-влиятелната звезда на  небосклона. Олицетворява се с кучето, като израз на страж и безусловната любов.

Сириус А се намира в съзвездието Голямо куче Алфа. 22 пъти  по-ярка от Слънцето и е една от най-близките звезди до Земята.

Във всички Духовни Учения и школи Сириус заема почетното място образно казано.Във Ведите е известен като Звезда на Вожда, в други индуски епоси е посочен като Сукра( Прохода на Светлината през ватан ) или Звезда на дъжда. Сириус е описан и „като онзи, който събужда небето”. Сириус е небесното куче, Пазителят. Едно от имената на Сириус е Тир(много показателно, нали.)Системата на Сириус съдържа  още две звезди Сириус В и Сириус С . Сириус В е бяло джудже, невидимо с просто око, събрало се в маса, еквивалентна на масата на нашето Слънце в плътна сфера с диаметър само 4 пъти по-голям от Земята. На всеки 49,9 години, Сириус А и В, когато  са близо един до друг, като техните орбити създават огромни магнитни бури между тях. Тъй като те подхождат по между си , и двете започват да се въртят по-бързо,съответно силите на привличане стават по-силни, най-накрая си разменят  местата с един на друг.

Защо обясняваме всичко това!?

Създадената енергия се освобождава и в крайна сметка потича по линиите на магнитното поле на Слънцето, което я предава като обектив на всички планети в нашата Слънчева система и най-вече към Земята, тъй като нейното положение съвпада с гравитационният център. Дори по време на нормални фази Сириус А излъчва огромно количество електрическа енергия,което го прави най-енергийната „положителна“ точка  в ъгъла  на нашата система. Птоломей Александрийски в книга VII и VIII на неговият  Almagest  нанася Сириус като централен меридиан  и това се запазва до 1752г. Именно тук е грешката в съвременната археоастрономия – всички изчисления са въз основа на Сириус. На предците ни не са били необходими сложни изчисления и калкулации, защото те са  използвали Свещената геометрия. Това ни накара да потърсим изображение на нашата Галактика  и чрез нея да докажем, че Сириус е централен галактически и централен меридиан на нашата Слънчева система.

ЗА САЙТА 08 НАСКА

ЗА САЙТА 09 НАСКА

Направихме и изчисления на така полученият от нас триъгълник с върхове Сириус,Слънцето и център на Екватора на Земята на линиите Наска. Установихме ,че ъгълът на Слънцето е 30 градуса . Ъгълът на Сириус е 115 градуса и ъгълът на Екватора е 35 градуса.

ЗА САЙТА НАСКА 10 ТРАНСПОРТИР

С помощта на Звездата на българите успяхме да пресъздадем и планетарният модел за  момента на проектиране:

за сайта наска 11 планетарен модел

В заключение  твърдим ,че линиите  Наска много ясно и категорично ни показват , че древните ни предци са владеели и отчитали времето с невероятна точност и са основоположниците на съвременната астрономия.

( следва обяснение на географската част)

Екипът2-Руните говорят:

Борислав Стамов

Мила Салахи

Патриция Кирилова

Поли Паскова

Стефан Ганев

Николай Иванов

Даниел Калчев

(Всички права запазени!)

 

 

Please follow and like us:
55
Liked it? Take a second to support Българска Асоциация on Patreon!

Comments

comments