Свети Константин Велики и Света Елена

Сердикийският Едикт, издаден от тракийският Император Галерий спасява Християнството

Едиктът за толерантността или още Сердикийския едикт е първия едикт в Европа, легализиращ християнството. До тогава християнството е подложено на гонение, като последователите му са били третирани по-лошо и от престъпниците. Издаден е от името на римския император Галерий (роден в Сердика и тракиец по произход) и на съуправителите му августите Константин и Лициний (също тракийци) на 30 април 311 г в Сердика (днешна България). Едиктът безусловно дава на християнството статут на „законна религия“, на вероизповедание признато и прието от Римската империя. Това е първият едикт легализиращ християнството, предхождащ Миланския едикт с две години. С него се дава молитвена свобода, отменя се инкриминацията на християнството, гарантира се сигурност на домовете и живота на изповядващите го като на останалите граждани в Римската империя.

 
Император Галерий - родом от Сердика, тракиец
Римският император Галерий, тракиец по произход, роден, живял и управлявал в Сердика
 

Първият официално признат християнски римски император Константин Велики (тракиец по произход) е управлявал дълго време от Сердика (днешна България).

Вторият вселенски събор в Сердика обявява Християнстово за официална религия

Сердикийски църковен събор 343г. Проведен в Сердика (днешна България ), във всички източници преди 9в. е известен като вселенски, събрал е най-голям брой църковни представители (според съвременни изследователи като доц.Веселина Вачкова) от тогавашните територии на Римската империя в Европа, Мала Азия и Африка. На този събор се обявява християнството за официална религия в Римската империя.
За да обобщим двама императори, тракийци са хората, които правят християнството официална религия в римската империя и официалното место, където е осъществено спирането на гоненията на Християните и приемането на Християнството е Сердика, днешна София.
Поредица от императори родени, живяли и управлявали огромната Римска империя от Сердика (днешна България), като двама от тях са останали в историята като Велики – Константин и Юстиниан.

 
Сердика
Сердика
 

Няма друг църковен събор с подобно вселенско представителство. Представете си 376 отци в какъв храм могат да се настанят, каквито са сведенията на Анастасий Велики и Сократ Схоластик за Сердикийският събор. Цифрата е доста по-голяма в сравнение с Първия Вселенски събор където присъстват 318 светци и другата голяма разлика е че на Сердикийския събор има много повече западни отци.

В науката вече се налага с голяма доза сигурност, че Събора е започнал 343 г. като пристигането на делегатите в Сердика започва още 342 г. Разбира се не трябва да забравяме, че всички събори по начало протичат в рамките на две години. Трябва да си представим тогавашните мащаби на Римския християнски свят и тогавашните средства за придвижване – един пример: от Сердика до Константинопол с императорката поща т.е с максимална бързина, се стига за 13 дни.

Според някои наши археолози като Марио Иванов, поне част от заседанията на Сердикийския да се водили в Базиликата, която се намира на сегашната софийска улица Мария Луиза. Тя е била с впечатляващи размери.

 
Голямата базилика в Сердика
Голямата базилика в Сердика – 3D възстановка. Тя е разположена в центъра на града и датира от 4-6 в. сл. Хр.
Това е най-големият раннохристиянски храм открит по българските земи, както и е един от най-големите на Балканския полуостров. Обекти с подобни мащаби има единствено в Константинопол, днешен Истанбул, и последната столица на Римската империя – Равена.

 

Сердика/София в живота на Християнска Европа

Самият Сердикийски събор е едно велико събитие. Тук искам да отворя една скоба, за да кажа защо не се знае за него много: всеки софиянец знае, че има една малка уличка в София, наречена Съборна. Никой обаче не знае на какво е кръстена тази уличка – а тя е кръстена именно на Сердикийския събор. Дори специалистите рядко си правят труда да погледнат в официалните издавания на томове посветени на Вселенските събори и да видят колко от големиоте авторитети и големите издатели на актовете на съборите (Харнак примерно) определят Сердикийският събор като вселенски. Освен това сердикийският събор е наречен вселенски във всички официални документи до 9 век.

Още нещо, което представлява интерес е, че почти всички западни църкви, които имат достатъчно стара християнска църква и която не може да по-стара от четвърти век (всеки иска да има по-древна църква, може би само ние българите все още не знаем, че го искаме… ), показвайки колко е велика тяхната църква споменават, че са участвали в Сердикийския Събор. Тези, които смятат, че са наистина изключително значими твърдят, че техният епископ се е познавал лично с Протоген Сердикийски.

Гледайки описаните по-горе знакови за историята на Европа събития и личности възникват някои въпроси. Като например: какво е станало с наследниците на хората участвали в тези събития, повечето от тях с тракийски произход? Изчезнали ли са безследно те, за да нямат никаква връзка с българската история и да не се изучават от българите – хората, които днес живеем по тези земи? И още един интересен въпрос: знаковите събития свързани с християнството случили се по нашите земи говорят за едно – значително разпространение на тази религия още от 3-4 в. Изчезнали ли са безследно тези християни, та България да приеме официално христянството чак 500 години по-късно 864 г. (според версията на официалната историография)?

 
Сердикийски диоцез

Това е една уникална карта – очертаване на Сердикийски диоцез по времето на Сердикийски събор и след него. Виждаме пряко подчинени на сердикийския епископ -епископии. От тяхно име Протоген Сердикийски се подписва на Никейския Събор. Става много по-ясно защо тук се е състоял Сердикийския събор, защо тук се е издал сердикийския едикт и защо „Сердика е моят Рим“.
 

С отговорите на тези въпроси от дълги години се занимава доц.Веселина Вачкова. Ето нейната гледна точка.

Сердика, София, Средец и Българите

Не е нужно човек да е професионален историк да види устойчивата тенденция към повърхностно, анахронистично, непоследователно и дистанцирано на българската история от българския народ, който схваща редица факти, личности и събития, дори цели епохи в своето минали като „чужди“. Без съмнение този феномен е породен от позицията на модерната историческа наука, в която употребата на определения като „гръцко“, „римско“, „византийско „, а дори и „тракийско“ – означават едно – небългарско. На пръв поглед тази логика изглежда не само ясна, а и честна с априорния си отказ от присвояване на чужди ценности и постижения. Малцина обаче се замислят, че по тази логика българите се оказват не просто „честни“ и държащи само на своето автентично минало, а и един изумително „културно-непродуктивен“ народ: неговите градове са плод на „античния гръко-римски урбанизъм“, неговите архитектурни и живописни средновековни шедьоври са сгради, икони и стенописи в „типичен византийски провинционален стил“, неговата политико-религиозна доктрина е наложеното от Константинопол християнство, съпътствано с „внесения“ от Константинопол и впоследствие приспособен към местните нужди „византийски цезаро-папизъм“. Накратко по тази логика всичко, което се е случвало по тези земи (в това число се е случвало и с решаващата роля на тукашните българи) преди магическите дати 681г. и 864г. т.е. преди създаването на Българската държава и учредяването на Българската църква – според официалната наука – независимо дали е свързано с политическата, военната или религиозно-културната история на Балканите, няма нищо общо с българите. Един от най-добрите примери за действието на тази на разглежданата „честна“ логика и на логическите абсурди, които тя е в състояние да провокира, е съдбата на София от една страна като историческа реалност и от друга като историографска интерпретация.
Да навлязат малко по-смело в безличната „чужда“ Сердика и в българската историография. Както би могло да се очаква след казаното дотук, древният блестящ, космополитен град Сердика, чиято златна епоха 4-6 в., съвпада с „тъмните векове“ на българите на Балканите – не представлява интерес за българските историци. Сердика се споменава за пръв път при управлението на Кан(ас) Крум. Тогава през 809 г. българите „превзели града“, „избили гарнизона“ и „разрушили стените му“ , а скоро след това му дали „славянското“ име „Средец“. Фактът, че по-голямата част от този гарнизон намерил убежище в лагера на Крум, спасявайки се от заповяданата от византиския император Никифор Геник екзекуция, не притеснява изследователите. Още по-малко не ги притеснява твърдението на архелозите, че стените на Сердика не били разрушени, а поправени от българския владетел. По същата логика изобщо не се обръща внимание да се отбележи, че Сердика, Средица, Сръдъцъ и Средец означват едно и също „сърцевина“, „среда“, „средоточие“.
Следващият спорадичен интерес към Сердика възниква в контекста на войните между комитопулите и Василий II, като се акцентира изключително върху стратегическото значение на града без да се уточнява, че той е временно седалище на българската архиепископия и столицата на Аарон или например, че Кракра Пернишки не е местен войвода, а Сердикийски комит, защитаващ една от многобройните твърдини, обграждащи отвсякъде Сердика. С падането на България под византийска власт се споменава и преименуването на града, който от „славянския“ Средец, станал ромейска „Триадица“, като се подминава дребната подробност, че според самите ромейски извори името „Триадица“ е не ново и „гръцко“, а старо и местно название (вероятно се има в предвид местното звучене на името „Срядица“, „Сръдъцъ“). Градът отново бегло се споменава при управлението на царете Асен и Петър във връзка с пренасянето на мощите на св. Йоан Рилски, като се забравя, че заедно с мощите от Средец се пренася и благодатта, не само на църквата, но и на царството, понеже Петър се легитимира, приемайки името на светия Цар Петър, а Асен – това на българския небесен покровител Йоан – в изворите той устойчиво е наричан Йоан Асен, точно както и синът му известен в историографията като Йоан Асен II.

 
Фрагмент от „Карта на Дунав от Виена до Никопол (1692 г.)” на главния космограф на Венеция, Винченцо Мария Коронели

Фрагмент от „Карта на Дунав от Виена до Никопол (1692 г.)” на главния космограф на Венеция, Винченцо Мария Коронели. Визитната картичка на София е:
място на Сердикийския събор;
град, възстановен от Юстиниан;
седалище на беглербейя;
родно място на Св. Елена

 

За средновековната епоха последен поглед към София (междувременно градът отново е сменил името си и е кръстен на най-големия си храм „Света София“) през 1385 г и 1443 г. Накрая на краткия списък със забележителни дати забележителни дати за Сардика-Средец–София идва някак изненадващо избирането на София за столица на Княжество България (1879 г.) станало заради стратегическите доводи на проф.Марин Дринов, изложени пред руското командване. Аргументите на Дринов не са никак случайни понеже се основават на един прост факт, известен от векове на всички народи, живеели по тези земи – София е по средата не само на териториите на българите, считани от тях за исконно техни, а и в сърцето на Балканите. Този факт без съмнение е резултат и от развивалото се с векове мистично осмисляне на тукашните земи около свещеното си средоточие – Средец. Той обаче е видим и с просто око за напълно непосветени чужденци като Ами Буе, който през 19в. безусловно заявява: „София е в центъра на Турция на кръстовището на поне 7-8 пътя“ или неговият сънародник и съвременник Жан Ришар, твъдящ че „София минава за столица на България …и е седалище на беглербея на Румелия (т.е София е Столица на европейските земи на Османската Империя). Най-странното е, че чужденците не само виждат изключителното географско положение на София, но и знаят за историята ѝ доста повече от днешните софиянци. Всички чужди пътешественици прекосили европейските земи на Турция, в периода 16-19в., централни за историята не само на града, но и за сложния процес в изграждането на християнската църква и държава: през 343 г. в Сердика заседава втори вселенски събор, свикан от синовете на Константин Велики, а през 6в. император Юстиниан Велики издига храма „Света София“, посветен на Божията Премъдрост, който съперничи по великолепие на едноименната Константинополска църква. По-изкушените автори споделят мнението си, че Юстиниан продължава едно преференциално отношение към Сердика, установено още от времето на Константин Велики (4в.). Император Константин не само отдавал почит на родния си край (Константин е роден вероятно в Ниш, а майка му Света Елена никак не е изключено да родена в Сердика), а се е съобразявал със славата на града, чиито пръв архиепископ е един от христовите апостоли – Климент (бъдещият папа св.Климент Римски, чието име съвсем не случайно ще приемат мнозина български църковни дейци и чиито мощи съвсем не случайно според преданието са открити от св.Константин Кирил Философ).

 
Света Елена

Света Елена, майката на Свети Константин Велики. И двамата са тракийци
 

Тук задължително трябва да се обърне внимание, че Елен(нин)ски базилики има само на две места в Европа – на седемдесетина километра източно от София, където без съмнение дълго време е пребивавала св.Елена (впрочем на някои стари карти София е отбелязвана изрично не само като място на Втория Вселенски Събор и на Юстиниановата „Света София „, а и като рождено място на света Елена) и в Рим, където според преданието Константиновата майка е погребана. Този изключително показателен факт не само, че не е коментиран, но изобщо не е известен, понеже у нас се популяризира „тракийската легенда“, за един елен, който идвал да пие вода на мястото и дал името на църквата, а през 12 в. Римската Еленинска базилика (Basilica Heneliana) e преустроена и преименувана и днес е известна като една от седемте поклоночески църкви в Рим -Santa Croce in Gerusalemme (Светият Йерусалимски Кръст).

Ако има нещо знаменателно, което чуждите пътешественици не са знаели, а днешните софиянци, най-вече около тържествата 130-годишнината от обявяването на София за столица, са чували е, че Константин Велики е наричал града „Моя Рим“. Въпреки това знание обаче, едва ли някой средностатистичен столичанин си дава сметка, че това пристрастие на императора до днес е белязало топонимията на софийските околности. Така например Костенец и Костинброд въплащават паметта не за големи битки с много жертви (както масово се обясняват подобни имена), а за продължителното резидиране на Константин в тези краища. Конкретно що се отнася до Костинброд можем само да съжаляваме, че археолозите все още не са разкопали, а историците все още не са популяризирали един от най-забележителните архитектурни паметници, не само на Балканите, но и в Европа – Константиновият дворец.

Автори: Българската Асоциация и Доцент Веселина Вачкова

Благодарим Ви, че прочетохте статията и се интересувате от Българските корени и Българската История. Помогнете ни, като я споделяте чрез вашите познати, като станете наш Патрон или като направите единично дарение чрез Пейпал

.

Ако имате предложения, желаете да публикуваме Вашите авторски статии или искате да се включите в Обединението на Българите по света и повдигането на България ни пишете на bulgarianassociation@gmail.com

Прочетете какви са нашите цели нашите цели

Вижте и част от нашите идеи Как всеки един от нас може да помогне на България Днес

Пишете ни с предложения как може да помогнем на България и да се обединим Българите по света и най-важното Действайте. Нека с примера си покажем на другите.

Време е да си припомним какви сме били. Време е отново да се върнем към корените си и нашите традиции, защото само така ще си върнем България. Почитайки нашите предци и интересувайки се от миналото си, фолклора си, традициите ни, повдигайки нашия морал и любов към България – само така можем да черпим сили от източника, от който са пили и нашите велики царе. Но това няма да стане лежейки пред телевизора на по ракийка, в чалготеката следвайки ниските си страсти, прекланяйки се пред чужди идоли и пред парите.

Огледайте се и помислете, какво можете да направите за България днес, в този момент. Как можете да сте полезни на Вашия квартал и на нуждаещите се сънародници.
Запомнете, че животът не се мери по това какво прави човек за себе си, а какво прави за отечеството си и за своя народ.

Comments

comments

Please follow and like us:
55
Liked it? Take a second to support Българска Асоциация on Patreon!

Comments

comments