Gold_Scythian_belt_Mingachevir_(ancient_Scythian_kingdom)_Azerbaijan_7th_century_BC

Как са наричани Българите в древността

В по-долния труд ще Ви запознаем с различните наименованя на нашите деди и тяхното местонахождание, така както са го дали старите автори, а не модерната история. Също така ще видите, че едни и същи народи са наричани с различни имена в различните епохи от авторите.

Началната снимка е на колан от златно Скитско съкровище, от Мингачевир(древно Скитско царство) на територията на днешен Азербайджан, 7ми век преди христа. На него можете да видите спиралите, които са така разпространени сред ‘Тракийската’ и Келтската култура, както по рамката може да видите знак, който е идентичен с българските пафти.

Колкото повече хора се интересуват живо от нашето минало и са търсачи на истината, толкова по-бързо българския дух ще се възроди. Съзнанието на българина трябва да се премести от ежедневните проблеми, телевизионна омраза и безмислени сериали и зрелища и дейността му да не се свежда от работа-вкъщи-ракийка, а патриотизма му да се изразява в гледане на шоуто на Слави и нагрубяване на политиците. Потърсете корените си във Вашия род и от там черпете силата си. Всичко, което ви дърпа надолу го оставете зад вас. Който желае да ни помогне да започнем ново възраждане и иска да ни подкрепи с действия, а не с имейли да се свърже с нас. Линковете са дадени накрая на статията.

Главни скитски народи според Херодота са: таури, агатирзи, неури, антропофаги (човекоядци) меланхлени (чернодрешковци) гелони, будини, сармати.
Сарматите Херодот идентифицира със скитите изобщо. Затова нека видим, как са се появили сарматите или скитите. За тях Херодот пише:
„За сарматите обаче се разправя следното: Когато елините воюваха против амазоните, тогава, тъй е приказката, след като ги победиха в битката до Термидон, отплуваха с корабите си, като вземаха със себе си на лодките всички амазони, които бяха хванати живи. Обаче последните сред морето туриха ръка на мъжете и ги погубиха. Те обаче не познаваха никакви кораби и не разбираха нито да управляват кърмата и платното, нито пък да гребат, ами, след като погубиха мъжете, оставиха се да ги карат вятърът и вълните. И тъй стигнаха до Кремне до Меотидското езеро. Това Кремне обаче се намира в земята на свободните скити. Там амазоните излязоха из корабите и навлязоха в обитаемата страна. Взеха първата ергела коне, която срещнаха, възседнаха я и плячкосваха земята на скитите. Скитите обаче никак не можаха да разберат тая работа, защото нито разбираха от езика им, нито облеклото и народът им бяха познати, и се чудеха, от де са дошли. Ти си мислеха, че това са само мъже от една възраст и се биеха против тях. Но от боя паднаха в ръцете на скитите няколко мъртви и тъй видяха те, че това са жени. Тогава те се посъветваха да не ги убиват по никой начин, ами да изпроводят при тях най-младите от техните хора също такова число, каквото бяха онези. Тези трябвало да се приближат до тях и да правят всичко, каквото биха правили онези, ако бъдат подгонени от тях, да не се бият, ами да бягат и щом престанат да ги гонят, пак да се доближат и да установят своя лагер до тях. Скитите решили това с намерение да си отимат от тях деца. Изпроводените момчета правели каквото им било поръчано. А когато амазоните забелязали, че те не са дошли с неприятелски намерения, не се пазеха от тях. Лагерите обаче от ден на ден все повече и повече се доближаваха. Скоро скитските момчета, подобно на амазоните, нямали нищо друго, освен оръжието си и конете си, а живеели като онези, от лов и грабеж. Към обед амазоните имали обичай да се разделят. Те тръгнали една по една или две по две и се разпръснали по разни страни да почиват. Скитите видели това и ето що направили: един от тях се присъединил към една, която била съвсем сама и амазоната не се противила, ами се оставила. Да говори тя всъщност не можеше, понеже те не се разбираха един друг, обаче тя му обясни с ръка да дойде идещия ден на същото място и да доведе още едного, като му направи белег да бъдат двама и тя ще доведе още една. Момчето си отиде и разправи работата на другите. И на другия ден то дойде на същото място и доведе още едного и намери там още една амазона, която ги чакаше. Другите момчета, като се научили това, опитомили тъй също другите амазони. След това съединили лагерите си и живели заедно и всеки взе за жена оная, с която той най-напред се съедини“. (Херодот IV, 110–114).

 
Скитски Елен
Златен Елен от скитско съкровищеЕленът е главен орнамент в скитските съкровища. Може би неслучайно първият ни владетел – Авитохол означава син на сърната.

Орозий I, 14: „Везосес, царят на Египтяните, беше първият, който воюва със скитите. У тях имаше два млади княза Плин и Сколофит, които с голямо количество момчета влязоха в бой и бидоха убити от засада. Техните жени след това грабнаха оръжието и се нарекоха амазони“. Според това твърдение на Орозия самите амазони са скиткини.
Страбон, който е живял дълго време след Херодота, писател от първия век преди Христа, поставя скитите и сарматите отвъд Дон. Той по тоя случай пише:
„Когато се дохожда по море, на дясно от европейците непосредстве¬но живеят скити и сармати, които са отвъд реката Дон и това море. Те повечето са пастири (скитници), за тях разправихме. Наляво са източните скити, тъй също пастири (скитници), които се простират чак до Източното море и Индия. Старите гръцки писатели наричаха всички онези, които живееха на север скити или келто-скити. По-преди онези, които живееха над Черно море, Дунава и Адрия, се наричаха Ипербореи (северняци), сармати и ариамаспи, а онези зад Каспийското море се казваха ту саки, ту масагети, без обаче да се знае нещо точно за последния народ, защото, ако и всички истории да споменават една война на Кира против масагетите, никоя от тях не я излагаше точно.“

 
Златна скитска огърлица
Златна скитска огърлица от Толстайската могила, Орджоникидзе, Украйна, 4ти век преди Христа.

Къде е Скития и Сарматия?

Приведеното от Страбона е доста важно за разбиране на Скития и скитските народи. Според него скитите и сарматите живели отвъд реката Дон и „това море“, т. е Азовското море или там, дето Херодот посели скитите и амазоните. Обаче старите гръцки писатели наричали скити или келтоскити онези, които живеели над Черно море, Дунава и Адриа¬тическо море. От това ясно се разбира, че докато старите гръцки писатели са викали скити и келти на Дунавските жители и жителите по Адриатическо море, по-новите пренесли тези скити отвъд реката Дон, даже до Индия.

Тази критика на Страбона е доста важна, понеже баснословните работи на източните писатели и до днес се повтарят от модерни учени.

 
Къде е Скития
Към тази карта може да добавим, че Дакийските(Гетските) племена са сродни с племената от Скития и Балканите

Според Херодота и прочее стари гръцки писатели, както разправя Страбон, скитите са живели по Дунава и Адриатическо море.
От тези скити, готският историк Йордан извежда готите. Той най-напред приповтаря Орозия, че Везосис воювал със скитите, които се отбелязват като мъже на амазоните (Jord. Вg. V 44)21, след това описва Скития, която според него се е простирала от изворите на Дунава до Черно Море.

Готи=Гети=Скити?

„За да не би да попиташ, защо разказът, който прочее се занимава с мъжете на готите, се спира толкова при техните жени, то чуй прочее и за отличната и славна храброст на мъжете. Дио, историк и твърде основателен археолог, който е озаглавил съчинението си „за гетите“, обаче че гети е равно на готи доказахме в по-предишна статия тук . Това споменава и Павел Орозий (Orosius I, 16: „Онези гети, които сега се казват готи.“). Този Дио след дълго време споменава у тях някой си княз Телеф. За да не би някой да възрази, че това име е съвсем чуждо за готски език, то всеки ще да е забелязал, че народите повечето пъти заемат чужди имена, римляните напр. македонски, гърците – римски, сарматите – германски, готите повечето хунски. Този Телеф, синът на Херкулеса и Ауге, мъжът на една Приамова сестра, тънък висок, още по-страшен по своята сила, който не отстъпваше на баща си и по своята храброст, бил и по прилика в образа втори Херкулес. Нашите бащи наричаха неговото царство Мизия. Тая провинция граничи откъм изток с устието на Дунава, откъм юг с Македония, откъм запад с Истрия, откъм север с Дунава. Този споменат Телеф води прочее война с данайците, в която той уби Тесандра, гръцкия княз. Когато след това нападна и Аякса и гони Уликса, конят му се спъна о една лоза. Той падна и биде наранен от Ахилеса с копие в бедрото, тъй че дълго време не можа да се излекува. Гърците обаче, макар и ранен, той изгони из своята земя. Отвъд смъртта му в управлението го наследи син му Еврифил, син на сестрата на фригския цар Приама. Той биде, когато от любов към Касандра и за да помогне на своите роднини и на своя тъст взе участие в Троянската война, веднага след пристигането си убит.
След това Кир, царят на персите, след доста дълго време, именно след 630 години, както свидетелства Трог Помпей, предприе срещу царицата на гетите Томира нещастната за него война“. (Iord. VII–XI).

 
Атаил, Скитския владетел
Върху тази твърде популярна монета изобразяваща скитския владетел Атей ясно си личи оригиналното му име – АтаилМоже би имат връзка с Атила?

Йордан прочее, който е по-млад с хиляда години от Херодота, ни описва амазоните малко по-другояче, обаче разказът е един и същи. Важното в това съобщение на Йордана е, че амазоните, са готкини и че техните мъже са били тъй също готи, т. е. Йордан казва на онзи народ гети, на който Херодот викаше скити.

Тези гети или готи са стари Дунавски жители, които са вземали участие в Троянската война, сражавали се с персите, Александра Великий. Телеф е бил син на Херкулеса, а Херкулес според Херодота (IV, 8–10) е родоначалник на скитите.

Също за такъв, стар Дунавски скитски народ счита готите и Прокоп, секретарят на Белизаря във войните му против готите. Той, като говори, че варварите нападали на империята, пише:

„По-преди, както и сега, това бяха повече готски племена. Най-големите и най-прочутите бяха готите, вандалите, визиготите и гепидите. По-преди те биваха наричани сармати и меланхлени, а някои ги наричаха и гети. Те, както отбелязах, се различават едни от други само по име, иначе по нищо. На всички кожата на тялото е бяла, косата руса, ръстът висок и лицето хубаво. Те се подчиняват на същите закони и изповядват същата вяра, именно арианската. Също имат и един език, готския. Аз вярвам, че първоначално са били един народ, а от сетне са се разделили по имената на своите водители. От старо време те седяха по Дунава. След това гепидите заеха местността около Сингедон (Белград) и Сирмиум (Хърватска Митровица на реката Сава) и от тая и от оная страна на Дунава, дето те още в мое време живеят“. (Рrосор. Bg. I, 2).

 
Скитски бойци, нарисувани върху чаша, намерена в кургана Кул'Оба край Керч (Национален Ермитаж, Санкт Петербург
Скитски бойци, нарисувани върху чаша, намерена в кургана Кул’Оба край Керч (Национален Ермитаж, Санкт Петербург

Освен това в съчинението си за готските войни Прокоп пише:
„Отвъд Меотидското езеро и провлака, близко до самия бряг, живеят тъй наречените тетрахстински готи, за които тъкмо що говорих, по натам готите, визиготите, вандалите и други готски народи. Те всички се наричаха и скити, защото всички народи, които живеят по онези места, носят общото име скити. Някои от тях се казват сармати или меланхлени (чернодрешковци) или другояче някак си.“ (Рrосор. Вg. IV, 5).

Писателят от трети век Дексип, който в 269 г. отблъснал гетите, които нападали Атина, е озаглавил книгата си върху готските нападания Σκυθικα, т. е. счита готите за скити (Dexipius: De bellis scythicis etc. Bonn. 1829). Зосим, който е бил адвокат на Аркадия Хонория (IV век), знае готите само под името скити(Zosimus. Bonn. 1837).

За да стане обаче по-ясно, че на Дунавските жители (в Панония, Дакия, Илирия, Тракия) в старо време са викали келти или гали, нека посочим Страбона, който пише, че старите гърци викали на жителите по Дунава и Адриатическо море келто-скити. На друго място същият пише:

„Като се основавам на мненията на старите гърци, които схващат северните народи под едно и също име скити или номади, както се наричаха от Хомера (Омир), а с време, като се изучил севера, захванали да ги казват било просто келти (Κελται) и ибери (Ιβηρει, северняци), било смесено келтоибери и келтоскити и понеже те от начало от незнание са давали на отделни народи едно и също име: аз мисля, че мога да кажа, че името Етиопия също е означавало за тях цялата южна област, която се мие от океана. (Strabon I, ІІ, 27.).
Според Страбона прочее старите гърци, до дето имали по-ограничени понятия за северните народи, ги наричали скити или номади, но когато се запознали с тях по-добре, те взели да ги викат келти и ибери. И тъй Страбон е ясен, че келти и скити е едно и също.

 
Скитско злато, богинята на плодовитостта
Поредното скитско злато, което напомня на тракийско злато от нашите земи

Ако съберем всичко казано до тук, ние ще разберем, защо готините са говорили галски: те са говорили галски, защото са стар галски или скитски или по-добре келто-скитски народ. Оттук ще си води и името славянската местност Галиция.
И тъй, според свидетелствата на всички стари писатели, готите не са германци, а са стар скитски или Дунавски народ.

Автори: Д-р Ганчо Ценов и Българската Асоциация

Благодарим Ви, че прочетохте статията и се интересувате от Българските корени и Българската История. Помогнете ни, като я споделяте чрез вашите познати, като станете наш Патрон или като направите единично дарение чрез Пейпал

.

Ако имате предложения, желаете да публикуваме Вашите авторски статии или искате да се включите в Обединението на Българите по света и повдигането на България ни пишете на bulgarianassociation@gmail.com

Прочетете какви са нашите цели нашите цели

Вижте и част от нашите идеи Как всеки един от нас може да помогне на България Днес

Пишете ни с предложения как може да помогнем на България и да се обединим Българите по света и най-важното Действайте. Нека с примера си покажем на другите.

Време е да си припомним какви сме били. Време е отново да се върнем към корените си и нашите традиции, защото само така ще си върнем България. Почитайки нашите предци и интересувайки се от миналото си, фолклора си, традициите ни, повдигайки нашия морал и любов към България – само така можем да черпим сили от източника, от който са пили и нашите велики царе. Но това няма да стане лежейки пред телевизора на по ракийка, в чалготеката следвайки ниските си страсти, прекланяйки се пред чужди идоли и пред парите.

Огледайте се и помислете, какво можете да направите за България днес, в този момент. Как можете да сте полезни на Вашия квартал и на нуждаещите се сънародници.
Запомнете, че животът не се мери по това какво прави човек за себе си, а какво прави за отечеството си и за своя народ.

Comments

comments

Please follow and like us:
55
Liked it? Take a second to support Българска Асоциация on Patreon!

Comments

comments