Важен обичай от българския народен календар е Сирни Заговезни. Той се отбелязва седем седмици преди Великден (винаги в неделя) и трае една седмица, в която се изпълняват различни обреди и обичаи. Тази година празникът е на 26 февруари. В някои краища на България в неделя се палят огньове (клади) и след като прегорят, се прескачат за здраве. После около тях се играят хора и се пеят песни. Затова празникът има и друго име, а именно „Поклади“.

4_249

В други части от страната ни всеки неженен ерген изстрелва с примитивно сътворен лък запалена стрела в двора на момата, която му харесва. Която мома събере най-много стрели от двора си, тя е най-лична и най-харесвана. Хвърля се кръст в двора на момичетата, които момчетата харесват. През седмицата – в сряда, петък и неделя се връзват люлки и момите, и момците се люлеят за здраве.

hamkane

На празничната трапеза задължително присъстват: баница със сирене, варени яйца, варено жито, бяла халва с ядки. След вечерята се изпълнява очакваният с нетърпение най-вече от децата традиционен обичай „хамкане”, „ламкане” или „люскане” на халва, яйце или парче сирене. Бабите завързват на греда на тавана червен конец, на който е закачено парче халва, сирене или варено яйце. Децата се нареждат в кръг на пода, с ръце отзад и когато бабата разклати конеца, се надпреварват да захапят парчето с уста. Който успее да захапе парчето ще бъде жив и здрав през цялата година.Мъжете гърмят с пушките си на двора, като така възвестяват началото на великденските пости.

Празникът е известен още и като прошка тъй като по традиция младите искат прошка от по-възрастните за направените от тях грешки през изминалата година.

Изготвил за вас: Диляна Стоянова

 

Please follow and like us:
error55
Liked it? Take a second to support Българска Асоциация on Patreon!

Comments

comments