ЗА ИРЛАНДЦИТЕ 3

Великият Омир в поемата си „Илиада” (8 песен) пише:

„И в Модира клоновете  са от гадателите” или казано на съвременен български език „И в Мадара клоновете са от гадатели” (Модира, Мадара има значение и на Храм) – познати от древната история, като жреци в Тирея, Египет и някои народи в Мала Азия, Двуречието и Магреб, брахмани в Индия, друиди сред келтските (галските) народи, т.е. сред всички тирейски племена и народи независимо от техните имена. Това са тиреи, които имат не само най-висока степен на посвещение в знанието на Великите учители – Боговете Тир и Тис, но са и гадатели.Казано с други думи тиреи, които имат познания в някои специални клонове на научните знания в онези древни времена.

Знанието практически е безкрайно и по тази причина за отделния човек е невъзможно да го усвои, за това се нарича „тайно познание”. Ние, българите не случайно имаме поговорка „Човек цял живот се учи.” Великите учители, са подбирали измежду тиреите подходящи индивиди според техните наклонности за обучение в различните  области  от познанието , които са преминавали дългогодишно обучение – по някои откъслечни данни двадесет и повече години.

За да се запази дадена област от учението, познанието „чисто” от помазания за цар-първожрец, жреците и конниците-войни на всяко ново коляно – „гроздове” едно от условията е  да се научи наизуст – „без ръце“т.е. без писане,„гласно”. Идеята е била да не попадне „писано слово” при неподходящи – „непосветени” хора. Това не означава, че  посветените не знаели да четат или да пишат,напротив пишели  криптирано с „кунаи” (руни),кодирали информацията в личните имена,в картини и т.н.

Това е познатото нам  „писано слово”.

Влизането в кръгът на посветените, преминаването от степен в степен в усъвършенстването и най-високата степен на посвещение винаги е било съпроводено с участие в мистерии и полагане на клетва в завета, пиене на вино с билки и танеца-хорото.

Погрешно е твърдението на някои древни и съвременни автори, че при ритуала на пиене вино с билки е търсен халюцигенен ефект, вярното е, че е имало въздействие върху  епифизата или отварянето  на „третото око” – от там в тирейската обредност един от култовите предмети е шишарката, с нея се оприличава епифизата. Пиенето на вино с билки, като в някои земи от преселенията на нашите предци виното е заменяно с друг алкохол.Приома за  отваряне на „трето око” говори, че те много добре са познавали свойства на алкохола и на билките – някои от тях са известни – но в какви пропорции се комбинират изисква доста добри фармацевтични познания.

Важна роля в мистериите има музиката с неравноделни тактове, какъвто е ритъма на танеца – ритъма на сърцето.

В която и днешна държава да отидем, където във формирането на етноса са участвали наши предци ще видим една уникална по своя характер музикална и танцова традиция  за съответния народ.

Тук може би е мястото да кажем, че днешните шотландци и ирландци най-добре са опазили и развили традицията на общите ни предци в народната музика и танци.Поради тази причина  хипотезата на някои наши автори, че упоменатите два народа при кръстоносните походи са взели от българите гайдата не само е невярна, а е смехотворна.

Новите тирейски колена обикновено се създават с разделяне на племето на три нови племена преди заминаването да търсят нови земи за поселение са давани от „писаните камъни”, „писаното слово”, а техни пазители са царя-първожрец, жреците  и конниците-войни.

Това „писано слово” обикновено се полага в Храм, който е разположен до извор на вода и постоянно се охранява от конниците-войни. В случай на бедствие и най-често на война, ако има заплаха „писаните камъни” да попаднат в ръцете на врага са заравяни до извора, като най-сигурен ориентир впоследствие за откриване.

Най-висшите степени на посветените тиреи стриктно  спазвали  правилото веднъж на всеки седем, а когато това е невъзможно веднъж на девет години да се събират за  да сверят своите мистериялни практики и обичайно право, да преценят чистотата на познанието и да  обогатят практикуваното учение по земите, където има поселения с наши предци.

ЗА ИРЛАНДЦИТЕ 2

На тези циклични събори на посветените тиреи – с течение на времето, поради увеличените поселения и тяхната отдалеченост стават регионални – особено голямо значение са отдавали на изучаването на тяхната собствена история – тя е устната традиция на тумирите, аедите, брахманите и пр. да учат-преподават на младото поколение славната история на техните предци, историята на Великата тирейска цивилизация, без да им спестяват поуките от загубите и неудачите.

Известно е ораторското майсторство на посветените тиреи,  разказвачи и на историята пред младото поколение, които са използвали най-вече зимния цикъл, когато са говорели повече от 6-7 часа, без да правят повторения на събитията. Освен добри оратори тумирите, аедите, брахманите и пр. са можели да разказват историята с пеене в речитатив.

Извън главните събори на 7 или 9 години на посветените певци на историята са имали ежегодни събори, които са само за тези от съответното племе и там са избирали главния тумир, аед, брахман и пр. – това е бил този от тях, който най-добре е познавал собствената им история. От тази цикличност на събори и най-вече от преданията за певците на историята може да се разбере каква роля са определяли на възпитанието на младото поколение.

Както е известно царете на тиреите са и първожреци на своите племена, т.е. посветени в най-висока степен, но и те ежегодно са посещавали първият Храм – Мадара или Модира, където посветените жреци-гадатели са им давали отговори на злободневните теми за тях, най-вече по въпросите за мира и войната, и за регулиране на вътрешното устройство на обществото и държавното образование.

В Храмът Мадара сред жреците гадатели са служили и жени-жреци.Както се знае в тирейското общество жените са с равни права с мъжете, за което говорят случаите на посветени жени-царе, жени-жреци и жени-конници-войни. Обичайната практика е била тирейските царе да отправят своите въпроси към жената-жрец, която е била девственица и е оставала такава за цял живот, като символ на чистотата на учението и дадения от нея обет да пази завета неопетнен и чист.

Тази жрица нямала лично име, а нарицателно име „Пита/й Я” – нека това уточнение за  името  на жрицата  е нашият малък дар към древната история на нашите предци – тъй като след нейната смърт или отстраняване за нарушаване на обета е въвеждана в длъжност нова жрица.

Нейната дейност е подпомагана от екип жреци, всички те посветени в най-високата степен, известни, като тълкуватели – тълмачи на отговорите на жрицата. Както вече е коментирано, посветените тиреи  при изпълнение на мистериялните обреди са пиели вино (или друг алкохол) с билки за отваряне на „третото око”.

Основното в отговорите при тези мистериални обреди е било колективното познание и съзнание,което са владеели жреците. Няма съмнение, че жрицата и екипът в Храма Мадара са притежавали необходимите познания в области, като астрология, математика, мистериялната обредност, обичайното право и прочие за да са в състояние да отговорят на въпросите на деня и бъдещето,които са вълнували тирейските царе, самите те първожреци на своето коляно и своето племе.

По-късно са изградени копия на Храма Мадара в земите, където е имало поселения на нашите предци – остров Крит, остров Лемнос, в Триполис (Тир, Сидон и Арад) – Мала Азия, в Индия и до днес техните храмове се наричат Мидир или Мандира/Мандир и пр.  

От всички храмове на тиреите международна известност има Храма в Делфи в Елефсина, от хвалебствията на данайското племе и претенциите, че е тяхно светилище.Но няма ред от тях написан за кървавата война, която са водели с предците ни и идеята им да унищожат Храма Мадара, но благодарение на пазители конниците-войни е спасен от унищожение. Знае се нарицателното име на жрицата-девственица в Храма в Делфи – Пития или Пита/й Я. Когато давала предсказания, тя сядала на триножника  на Аполон ,според някои древни автори дъвчела дафинови листа (само това са успели да видят данайците), а след това е изпадала в транс (изпратен й от Аполон). В състояние на транс е  давала предсказания на тирейските царе дошли да се допитат до Бога. Речта на Пития била „неразбираема и несвързана”, думите й се тълкували от  „специални жреци-тълмачи” – тук отново се сблъскваме с непосветените, неосведомените данайци, които са обяснявали  за т. нар. „жреци-тълмачи”.

Великият Омир в поемата „Илиада” разказва, как царят-първожрец Динор, жреците и конниците-войни  от новото тирейско коляно на иритите , преди да тръгнат на дългото пътуване с „черните кораби” към днешната  ирландска земя са заклели/„врекли” в завета да пазят чисто писаното слово и знанието, в  Храма Модира/Мадара.

Най-вероятно дългият поход на тиреите- ирити е продължил години, съпроводен с много трудности от поречието на долни Дунав до брега на Бискейския залив и от там  предприемат плаването с кораби до днешната ирландска земя. Допускаме, че иритите не са се предвижвали сами, а с други тирейски племена или са преминавали през  много земи на тирейски племена.

Дългият поход на ирите ни навежда на тезата, че посветените от това тирейско коляно са  познавали корабостроенето и корабоплаването,  астрономията, календара, математиката, геометрията,  земеделието, скотовъдството – овце, кози и бойни коне, металолеенето и  военното дело,  музиката и танците,  демократичното устройство на обществото и обичайното право, леенето на метали и  военното дело,  мистериялната обредност и култа.

В потвърждение на казаното от бащата на българската история – великият Омир ще преведем някои факти и описания от статията Marie McKeown „Кръвта на ирландците: коя ДНК ни разказва за родословието на хората в Ирландия” (17 март 2017 г.) от проведено изследване на университета „Тринити“ в Дъблин и университета „Куинс“, разкрива най-малко две миграционни вълни на острова през последните хилядолетия. Анализът на останките на 5200 годишен ирландски фермер предполага, че населението на Ирландия по това време е било тясно свързано с днешните популации на Южна Европа, особено Испания и Сардиния. Неговите предци, обаче  първоначално са мигрирали от Близкия изток, люлката на селското стопанство.

Междувременно изследователският екип  е разгледал и останките на трима 4000-годишни мъже от бронзовата епоха и е открил, че още една вълна на миграция към Ирландия се е състояла, този път от краищата на Източна Европа. Една трета от родовете им идват от района на степите  в  Русия и Украйна, така че техните прадеди постепенно се разпространяват на запад в Европа. Тези останки, намиращи се на остров Ратлин, също така споделят близко генетично сходство със шотландците, уелсците и съвременните ирландци, за разлика от по-ранния фермер. Това предполага, че много хора живеещи в Ирландия днес, имат генетични връзки с хора, живеещи на острова преди 4000 години.”

Без да влизаме в подробен коментар ще отбележим, първо, пълно съвпадение на периода  който описва великия поет Омир, второ,местата посочени в доклада от където се предполага, че идват хората заселили се в днешна Ирландия, Уелс и Шотландия (в изследването) към онова древно време са поселени с тирейски племена.

Вярно е, че Балканите не са посочени в доклада на ДНК изследването, но пък интерес представлява цитирането на един, от най-старите текстове, съставен в Ирландия  „книгата за нашествията Leabhar Gabhla.

Той разказва полумитичната  история за вълните от хора, които са се заселили в Ирландия в най-ранни времена. Казва се, че първите заселници, които пристигат в Ирландия, са малък тъмен народ, наречен Фър Болг, последван от магическа велика раса,  наречена Туата де Данаан (народа на богинята Дана).” От този текст разбираме, че са пристигнали две племе – едно малко наречено Фир Болг и друго, което било магическа велика раса, наречено народа на богинята Дана  – въпросната богиня е реката Дунав. Нека това уточнение за богинята Дана е нашият малък дар към общата древна историята на нашите предци.

Генът MC1R е причината за червена коса, красивата кожа и склонността към лунички. Тези гени са пристигнали до британските острови от първоначалните заселници, мъжете и жените, които са били „сравнително високи, с малка телесна мазнина, атлетични, с красива кожа и с червена коса.” Така червенокосите стигнат до най-ранните заселниците на британските острови. В случаят коментарът е излишен, тъй като това описание съвпада почти изцяло с описаните на нашите предци.

Сходството в мистериалната обредност и култа, мегалитната култура между тиреи и келти, респективно ирландци и шотланци по наша преценка е изключително високо, а различията са пренебрижимо малко.Дължат се на териториалната отдалеченост и влиянието оказвано от други култури.

Картата от средновековие на Ирландия показва, че  тирейското коляно на ирити се разтроило и разбираме, че имаме вече три нови племена: ериди, от ерни и дарини, т.е. станало е точно така, както е го е описал великияОмир  при увеличаване на популацията на дадено племе да се разделят на три нови племена и всяко едно от тях да взима част от името на предходното коляно.

ЗА ИРЛАНДЦИТЕ КАРТА

Името на царството Далриада известно в 500 г. сл.р.Хр. разположено в земите на ирландците и шотландците също е включило името на своите предци.

Не на последно място е топонимията, която наблюдаваме в ирландските и шотландските земи, която е свързана с боговете и мистериалната обредност на Великата тирейска цивилизация: като името на днешния окръг Тироне – носеща името на бог Тир, долината Бойн (Боен, Боян), където има поредица от могили и каменни гробници,трилити и пр. и пр.

Екипът2-руните говорят:

Борислав Стамов

Мила Салахи

Патриция Кирилова

Стефан Ганев

Николай Иванов

Даниел Калчев

Please follow and like us:
55
Liked it? Take a second to support Българска Асоциация on Patreon!

Comments

comments