Много коментиран и различно възприеман от българите е обичаят нестинарство. Вдъхновението ми за статията се породи от една страна от беседите със студентите от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ и от друга страна от мас медиите, които поднасят различна информация на българското общество. Статията се базира върху информация, която обсъждахме със студентите от първи курс по дисциплината „Музикален фолклор за деца в НУ“ . Считам, че е изключително важно учителите, които ще обучават поколения българи, да са на „ти“ с фолклорните ни традиции и истинската информация, а не тази която се поднася масово по различните медии.
Изказвам благодарността си към активните студенти, които положиха усилия, тази информация да достигне до вас!

nst
Цитат: „Дойде ли мъката – прималее ми, изтръпнат ръцете, ногите, като дърво стават. Сърцето не мога да угадя какво прави. Обикалям около огъня, виждам го силен и не влизам. Щом дойде достатъчно сила тогава влизам – нито боли, нито пари. Тогава огънят изглежда като напръскан, като полян с вода, като златен.“ – така е думала най-видната нестинарка баба Злата през 60-те години на миналия век.

Етимология на думата нестинарство:
Нестинарството (на гръцки: Αναστενάρια) е древен езически култ, при който извършващите го след изпадане в транс танцуват боси върху жарава въглени. Според произхода на думата „анастенария” от гръцки това означава „въздишане, пъшкане”, с което се свързва поведението на нестинарите по време на транс. Друго обяснение води към гръцката дума „хестия” – огън. А според някои учени произходът на думата „нестинари” идва от „ищинари” или „нещинари” – т.е. човек, който е вещ, знаещ.
За обичая:
За първи път обичаят е документиран писмено през 1862 г. от Петко Р. Славейков.
Нестинарството е един от най-древните български обичаи, възникнал още преди хилядолетия. Някои свързват появата му с Дионисиевите празници, а други с траките и техния култ към слънцето. Особено разпространен е този обичай в началото на 20-ти век в български и гръцки села в Източна Тракия, част от които след 1913 г. попадат в България, а останалите в Турция. Гръцкото население, останало в Турция, се преселва в Гърция и така пренася със себе си този ритуал.
Един от най-древните и може би заради това, най-тайнствени обичаи все още живее по българските земи. Макар да се практикува и в няколко села в Родопите, нестинарството е най-автентично запазено в странджанското село Българи. Стара легенда за възраждането на обичая се носи и до днес. Говори се, че когато турците нападнали и опожарили селото по време на Османското робство, възрастна жена се втурнала боса в горящата църква, за да спасява иконите. От огъня обаче тя успяла да спаси само иконата на Св. Св. Константин и Елена. Излязла от църквата, сякаш в транс, преминавайки през горещата жарава.

nestinar

Макар да не е достатъчно исторически издържана, тази легена донякъде обяснява защо танцуващите върху въглени нестинари държат в ръцете си именно иконата на Св. Св. Константин и Елена и то на деня, в който се честват по стар стил светите майка и син – 3 юни. Въпреки, че Църквата отрича обичая и го обявява за езически.
На Балканите нестинарството съществува от хилядолетия и макар да се счита за чисто български, подобен танц се среща и сред други народи. Според една легенда в Италия съществували хора, които ходят по нагорещени въглени, без да се нараняват. Подобен ритуал е съществувал в Япония и Китай, в Алжир, Мароко, Мала Азия, Сибир, Африка и на някои острови в Тихия океан.
Култът към огъня и играта върху жарава са били известни на много древни народи – елини, римляни, както и при индуси, китайци, перси и редица други.
Паленето на огън предпазва от зли сили хората, природата, дори и самото слънце. Огънят увеличава божествената сила на слънцето. Хората, които танцуват боси върху жарта, трябва да бъдат чисти – във физически и духовен смисъл. Изпитанието с огъня отваря врата към другия свят. На площада на селото се пали голям огън, който се поддържа през целия ден от най-старата нестинарка или нестинар, които вече не танцуват. Вечерта се разстила жаравата с диаметър около 2 метра и дебела 5-6 см.
Според някои историци обичаят се свързва с езически ритуали, запазили се от времето на траките.
Въпреки че нестинарите играят върху жаравата с икона на Св. св. Константин и Елена, обичаят от християнска гледна точка е откровен демонизъм и е осъден като такъв от Църквата.

nest

Легенда за нестинарите и огъня
Според някои поверия нестинарството трабвада ти е дадено по рождение. Според други, можеш да се научиш, ако силно вярваш. А според трети – може да ти го предаде само друг, истински нестинар.
На самия ден на Св. Константин и Елена се освещават нестинарските икони – те са най-важните свещенни предмети в нестинарската обредност. Иконите се изнасят от „конака”, или „параклиса” – храмовата постройка на нестинарите. Някога „конакът” се е намирал в дома на „главната нестинарка” и там са се пазили иконите на Св. Константин и Елена през цялата година. Освещаването става на „аязмото” – свещения извор. Иконите се измиват и се увиват в обредни кърпи. След което се извършва т.нар. „обличане“ – обгръщане на иконата с огненочервен плат, обшит със стари монети
Изворите играят важна роля в културата на местното население. Тук се вярва, че водата притежава изцелителна и пречистваща сила. Иконите се носят от момци на име Константин и ги следва процесия от младежи в предбрачна възраст и останалите хора от селото.
Както е характерно за фолклорните практики, нестинарството се предава по наследство. В йерархията главният нестинар е този, който избира своя наследник. Когато усети, че житейският му път е към своя край или по някаква причина вече не може да танцува, той събира всички нестинари от селото. В тяхно присъствие казва кой ще го замести в тайнството. Обикновено това е синът му. Ако няма син, предава първенството на дъщеря си. Счита се, че само така се запазвала способността да се предсказва бъдещето.
Нестинарите, които ще танцуват върху огъня вечерта, прекарват деня затворени в усамотение – в молитва и под звуците на специална мелодия от тъпан.
Привечер, под звуците на гайда и тъпани, нестинарите тръгват с процесия към площада на селото. Най-напред най-възрастните нестинари обикалят 3 пъти жаравата, минават я веднъж на кръст и започват да танцуват. По време на танца нестинарите издават пронизителни викове, държат иконите на светците и нерядко правят предсказания
След като обичаят привърши иконите и тъпанът отново се прибират в параклиса, а определени хора придружават главния нестинар до дома му. Колкото и да е странно, краката на нестинарите остават здрави, без следа от изгаряния.
Според жителите на село Българи разковничето е в силата на вярата! А вие какво мислите?

Изготвил за вас: Диляна Стоянова и студенти от ВТУ специалност НУПЧЕ

Please follow and like us:
55
Liked it? Take a second to support Българска Асоциация on Patreon!

Comments

comments