Къде остава Българският фолклор

Реших да започна редовете на тази статия, тъй като проблема за запазването и предаването на автентичния ни роден фолклор се вижда от всички нас, но бива подминаван именно от нас ден след ден. Не ви ли прави впечатление, че много от селата ни запустяват, а повечето възрастни хора, които живеят там са самотни и тъжни. Изоставени от тях и техните деца, които са провокирани от икономическата ситуация в България да забегнат в по-големите градове или чужди държави. Медиите ни заливат с авторски народни песни и хорови обработки, защото са по актуални за публиката, а за другите масови жанрове не бих искала да коментирам нищо.
В цялата тази ситуация аз си задавам въпроса: къде се говори за автентично народно творчество, къде се записва, кой го помни? Как съхраняваме истинските български традиции и обичаи, а не тези които са „модерни“.
Може би повечето от вас са запознати с дефиницията за автентично народно творчество, но все пак за тези които нямат понятие ще я запишем тук. Под автентично народно творчество се разбира творчество без автор. Тъй като не можем да посочим персонално един единствен индивид като създател. За разлика от художествената литература, народната творба не познава печатната форма на разпространение. Тя се предава по устен (вербален) път от човек на човек, от генерация на генерация. При словестното й разпространяване естествено се наблюдават и промени. Самите изменения могат да дадат ценна информация за промените в мирогледа на даден народ през времето. Автентично народно творчество винаги носи спецификата на местния говор, чиито представител е нейният изпълнител.
На въпроса: Къде остава българският автентичен фолклор бих отговорила, че остава там където е запомнен и където се знае за него, където е чувано за него. Но за да се помни нещо и да се развива, то трябва да се грижиш за него, както се грижиш за едно малко дете.
След като сме наясно, какво е автентичен фолкор ще ви предизвикам със следния въпрос. Колко от вас са чували от вашите баби и села местни народни песни, колко от вас са се включвали в семейните традиции, колко от вас са си записвали песните и танците, които са виждали и чували от своите баби, колко от вас помнят автентични песни, обичаи или танци? Отговорът си остава за вас. Поздравявам тези от вас, които полагат усилия да съхранят истинската ни българска същност, независимо в коя точка на света се намират. Нека всеки от нас да допренесе за едно добро дело и да положи усилия за това да не се изгубим като народ, народопсихология и да запазим българския дух. Все още вярвам, че това е възможно, тъй като наското присъствах на едно от събитията в село Сушица (Великотърновска област).

Етнографска изложба:
Там бяха изложени картини, книги, стари трудови инструменти (стан, вретено и т.н.), автентични носии, черги и много други говорещи за историята на селото предмети. Така много от живущите там си припомниха, какво е било, а гостите на селото научиха част от неговата история.

Снимки от етнографската изложба

 
Етнографска изложба - снимка 1
 

 
Етнографска изложба - снимка 2
 

 
Етнографска изложба - снимка 3
 

Искрено се надявам след написването на тази статия да подтикна много от младите хора да бъдат малко по-заинтересовани от техните родови корени и традиции и да се гордеят с факта, че са българи! Ако желаете да споделите нещо свързано с българското автентично народно творчество, традиции, обичаи и танци ни пишете на bulgarianassociation@gmail.com.

Автор:
Диляна Стоянова

За автора:
Диляна Стоянова е родена в гр. Шумен. Любовта и жажадата за познание относно фолклора се заражда още при първата изява на сцена с песента „Жълтото цвете цъфтеше“ още на 4 годишна възраст. Завършила е средното си образование в СМУ „Филип Кутев“ – гр. Котел, със специалност народно пеене. Продължава образованието си в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, а в момента е докторант към катедра „Музика“, към Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“. Дисертационният и труд е свързан с изследването на автентичния фолклор и нейната основна мисия е да запази и малкото останало фолклорно богатство, под формата на сборници, статии и записи на автентични песни. Бъдещи цели на автора са да издаде диск с автентични песни от Великотърновският регион и да издаде сборник, включващ все още запазени автентични песни и обичаи от село Сушица (Великотърновска област).

Благодарим Ви, че прочетохте статията и се интересувате от Българските корени и Българската История. Помогнете ни, като я споделяте чрез вашите познати или като станете наш Патрон или като направите единично дарение чрез Пейпал

.

Ако имате предложения, желаете да публикуваме Вашите авторски статии или искате да се включите в Обединението на Българите по света и повдигането на България ни пишете на bulgarianassociation@gmail.com

Прочетете какви са нашите цели нашите цели

Вижте и част от нашите идеи Как всеки един от нас може да помогне на България Днес

Пишете ни с предложения как може да помогнем на България и да се обединим Българите по света и най-важното Действайте. Нека с примера си покажем на другите.

Време е да си припомним какви сме били. Време е отново да се върнем към корените си и нашите традиции, защото само така ще си върнем България. Почитайки нашите предци и интересувайки се от миналото си, фолклора си, традициите ни, повдигайки нашия морал и любов към България – само така можем да черпим сили от източника, от който са пили и нашите велики царе. Но това няма да стане лежейки пред телевизора на по ракийка, в чалготеката следвайки ниските си страсти, прекланяйки се пред чужди идоли и пред парите.

Огледайте се и помислете, какво можете да направите за България днес, в този момент. Как можете да сте полезни на Вашия квартал и на нуждаещите се сънародници.
Запомнете, че животът не се мери по това какво прави човек за себе си, а какво прави за отечеството си и за своя народ.

Comments

comments

Please follow and like us:
55
Liked it? Take a second to support Българска Асоциация on Patreon!

Comments

comments