КОСМИЧЕСКИТЕ АЗБУКА ЗА САЙТА

Смятам, че терминът „език“няма нищо общо с нашето понятие за език. Тези етерноподобни цивилизации чувствали вътре в себе си честотата, звука, вибрацията и чрез тях проявявали образи. И още повече, те се сливали с тях на вътрешно ниво и ставали част от тези енергии при желание.

Според Свердлов, вмъкването на рептилоидния мозък, веднага разделило мозъка на две полукълба. по този начин се притъпило съзнанието и то загубило естествените си способности за общуване. „Когато чистото съзнание увеличава плътността си и се превръща във физически измеримо, оригиналът, чистотата на езика се изкривява. Цветовете и архетипите се превеждат от мозъка като икони за индивидуалния или колективния ум. Тогава те се превръщат в говорим език, а в последствие в писмена форма…“

Степени на съзнание

За да проникнем дълбоко в станалото и начина, по който са се развили процесите след потъване на съзнанието в нашата реалност, е необходимо да направим обзор на древните хроники. Те са запазили тайната на дълбоката трансформация на човешкото съзнание във великите каменни постройки на пирамидите, в устно предаваните знания, в съвременните изследвания за степените на съзнание в човешкия мозък. Източниците са различни и по различен начин обясняват степените на съзнание. Обединяващото обаче е, че под „потъване на съзнанието“ се има предвид загубата на естествените способности на човека, тези, които в наше време наричаме сръхестествени. Ясно е, че човешкото развитие е било направлявано в една или друга посока, но още по-ясно е, че силата на съзнанието, която сме имали, е била загубена за мнозинството. Ние сме забравили, кои сме всъщност! Приели сме чужда версия за себе си и сме се превърнали в слаби, зависими от външни източници същества.
Това, което Стюарт Свердлов говори за Старата Вселена, се среща в преданията на много племена. Едно от тях са толтеките, които познаваме като подраса на атлантите. Толтеките били наясно с хранещите се със съзнание. Наименованието толтек не е име на племе.Така се наричили посветените. те изградили цяла система, описваща как да се отнеме силата, присвоена от паразита, настанил се в човешкото съзнание. По тяхно мнение хората страдали от особена психическа болест, причинена от паразит. Тази болест имала характеристиките на гняв, завист, алчност…Подобно поведение било причинено от паразит в човешкото съзнание. Той се хранел с негативни енергии и емоции. Най-често срещаната била емоцията на осъждането. Хората вътрешно непрекъснато осъждали себе си, а външно – другите. Толтеките създали система, изградена на базата на тяхното знание за „виждането“. Под „виждане“ те имали предвид пряко наблюдение и преживяване на енергиите, които се разкривали. те виждали човешкото същество като сияйна яйцевидна форма, изградена от разумни вибриращи снопове светлина. Съзнанието се фокусирало на определено място върху тези снопове и така преживявало дадена реалност. Фокусирането на съзнанието те наричали събирателна точка. Местенето на събирателната точка по сияйните снопове светлина „възпламенявало“, знанията, които се съдържали в тях, и те се преживявали като друг вид реалност или като повишено състояние на съзнанието. Толтеките го наричали „второ“ внимание. Тоест повишеното състояние на съзнанието ни води до безмълвно знание. Знаеш нещо без да си го чул или прочел. Знаеш го, защото то съществува на друго ниво на съзнанието. Целта е да се придобие достатъчно енергия, за да може безмълвното знание да стане достъпно за нас. В противен случай до нашето съзнание достигат фрагментирани парченца от това знание, които ние не можем да свържем и обясним. С настаняване на паразита в нашето съзнание ни е било отнето безмълвното знание. Стремежът на паразитите е да се хранят с енергията на хората. поради липса на енергия по-дълго да останат в нискочестотните вибрации и да продължават да захранват чуждото съзнание с негативна енергия. Целта на паразитите е хората никога да не узнаят за силата на собствената си същност и да продължават да бъдат храна за тях. Колкото повече скръб, недоволство, разрушения има, толкова повече енергия се влива в паразитите и те са доволни. Именно те обсебват човешката същност и я подтикват към различни видове разрушителна дейност. Изграждат цяла система, основана на лъжи.
Древните толтеки са намерили начин да се справят с тях. Те разбрали, че гласът, който говори в главата ни, не е нашият глас, а на паразита. Осъзнали, че щом гласът, който ни говори, не е наш, тогава кой е този, който слуша? Слуша нашата истинска същност- Гласът на паразита е станал пълновластен господар на нашето съзнание и е превърнал нашата същност в плах, едва доловим гласец. Те открили начин да обуздаят паразита или да го накарат да замълчи. така създали цяла система за пробуждане на истинската човешка същност. Когато се взирали в Космоса, те не го правели просто за да се любуват на звездите, а осъзнавали живата сила на Вселената и нейните проявления. Тренирали собственото си съзнание, да се научи да възприема отвъд установената парадигма енергии и да ги разбира. Това, което за съвременния човек е метафора и фантазия, за тях била чиста реалност, преживяна като възможност, дадена на човешкото същество. Толтеките се стремели да разкрият пълния потенциал на човешкото същество. Затова създали рисунките и фигурите по стените на пирамидите. Знанието им за развитието на второто внимание е запечатано в тях. Те са и тяхното послание към нас.
Изискват се кураж и осъзнаване, за да се промени съществуващата наложена догма от мисъл-форми и убеждения. Поколения наред са били убеждавани да приемат официалната версия за реалността. Но тя, за съжаление, се развива на базата на наука, загубила връзката със скритите закони на Вселената. Съвременното образование е „мъртво“, сравнено с живите енергии, които са били изучавани и използвани от древните. Изумително е, че нашата наука все още се опира на логиката, която се оказва не толкова стабилна и безпогрешна. Ние като раса умишлено сме били тотално откъснати от живите знания за заобикалящия ни свят. Затова Вселената „мълчи“, не ни говори, защото сме забравили как да общуваме с нея.
Започнах с тезата, че човек е изгубил вродените си способности и днес ние ги наричаме свръхестествени. Всички древни традиции предават едно и също послание. Тяхната цел е събуждането на съзнанието за по-високо ниво на възприятие. Ясно е, че съзнанието във Вселената е единно и неделимо. То е нейната тъкан, нейният дух. За по-лесно разбиране на степените на съзнание обаче ще направим условно разграничение, наречено – „Степени на съзнание в мозъка“.
За да проникнем по-дълбоко в процесите, които са се развили след потъването на съзнанието, е необходимо да направим обзор на книгата на Вал Валериан „Матрицата 3“, глава 3, книга Първа.
Когато прочетете за развитието на съзнанието, няма как да не възникнат въпроси от типа на: как се постига по-високо ниво на осъзнатост и как човек става господар на себе си?
Нека видим каква роля играе в поведението на човека всяка отделна мозъчна структура и как тя се проявява в нашето поведени.
„Ако всеки човек бъде разгледан като единична клетка в световния мозък, в който целия живот се отразява като холограма, тогава самият мозък може да бъде разгледан като модел на кристализирана, еволюционна интелигентност, която постепенно строи социални системи в продължение на огромни периоди от време
На човешкия мозък са му били необходими 5 милиарда години да се развие на тази планета, която е на 10 милиарда години. Освен от естествената еволюция, човешкият мозък и физиологическата структура са били засегнати от цели 64 отделни генетични изменения, наложени върху развиващата се човешка неврологична структура. Някои от тези изменения може да са били направени целенасочено, за да ограничи функционалната способност на човека…
Човешкият мозък е също така призма и получател, пречистващ космическата светлина в една октава чрез средството си за изразяване – човешкото тяло, взаимодейства със седемте основни цвята, докато осмото ниво резонира със самото съзнание…
Нашето собствено познание за нашия мозък и Съзнание определя нашето собствено ниво на еволюция.
Мозъкът като физическо проявление на тези етапи на развитие е ефект, а не причина за нивата на развитие на Съзнанието. Тези нива предсъществуват в мозъка. При всеки човек нивата на съзнание са смесени, но все пак те се разделят, преминавайки през различна интензивност. И така виждат различни прагове в цялостното преживяване на това, което нашият мозък обикновено преживява като Съзнание.

Първата мозъчна област и нейното
функциониране – червено
Рептилоидният мозък първоначално е бил едно чувствително парче кожа, примитивно око, не само чувствително към светлината, но и към всички вибрации в Природата, по всички октави.Тази чувствителност може да бъде проследена в някои гущери като пинеална (епифизана) жлеза, която преминава през мозъка… Човешката пинеална жлеза действа като антена, въпреки че е разположена вътре в черепа. При хората се е превърнала в нещо, което е отвъд петте сетива. От най-примитивната част в нашето мозъчно развитие сме наследили автоматичните рефлекси. Тази част от мозъка представляла само 6% от нашата потенциална мозъчна интелигентност. Рептилоидният мозък постепенно се е променил и видоизменил във вродени човешки реакции, подобни на навиците на влечугоподобните. Те включват ходене, плуване пълзене, поглъщане, повръщане, дишане, реч или контрол над езика и основните гласови възможности, храносмилане, метаболизъм, пулс. Всички те са контролирани от гръбначния мозък, свързани с него нерви и цялата нервна система.
Всички по-висши животни изпитват емоции, които те съхраняват във второто ниво на мозъка. Но рептилоидният мозък е този, който определя коя част на тялото ще реагира на директни сетивни стимули. С други думи, трябва да ни ударят, преди да го почувстваме…
При повечето хора тази част на мозъка е по-развита, отколкото всяка друга. Те реагират на живота като влечуги. Те са податливи на всеки нов стимул, затова вниманието им е разпокъсано на хиляди частици и времето за тях отлита неусетно. Всеки по-дългосрочен проект, изискващ бавна, системна работа , ги затруднява. подобно на първичната реакция към звука, която е запазена в примитивното функциониране на мозъка, така и нашата емоционална реакция към всеки стимул, който преминава през сетивата ни, има силата да помете яснотата и логиката на интелекта. Първата част на мозъка е източникът на нашата най-мощна, негативна разрушителна енергия, но също е и позитивният източник на нашата жизненост.

Внушения (Втълпявания)

Втълпяванията могат да бъдат разгледани като „софтуер, замръзнал върху хардуер“ по отношение на мозъка, който е генетично създаден да приема внушения на схемите си в определен период от неврологичното си развитие…Внушението установява границите или периметъра, в които всяко последвало обуславяне или заучаване ще се случи. Внушението създава структурата, която се появява от Празнотата.
Всяко следващо втълпяване усложнява софтуера, който програмира нашето преживяване и това, което сме свикнали да преживяваме като реалност.

Автор:

Стефка Борисова
(следва продължение)

Please follow and like us:
55
Liked it? Take a second to support Българска Асоциация on Patreon!

Comments

comments