Българската Коледа

Коледа – Нулев ден.

Продължаваме със статиите на Пламен Железов относно българската обредност и българския слънчев календар. Използвана е информация от книгата на Георги Велев – Български Народен Календар. От Българската Асоциация смятаме, че тази информация трябва да се знае от всички нас и да се предаде на децата ни, преди да се е загубила. Благодарим че ще прочетете статията. Бъдете благословени.

Коледа е най-големият празник в календара на българите.

Както вече казах в предишната статия, той е наричан от предците ни още Нулев ден (б.а. „Ени алем“, както е наречен деня в календара ни, означава Единствен ден (Ен – едно; алем – първи). Тъй като той се случва само веднъж в годината е наречен и „Еднажден“ или иначе казано на съвременен български език – „веднъж ден“, тъй като думата „еднаж“ е стара форма на съвременната дума „веднъж“.). За разлика от всички други дни в годината от календара той няма ден от седмицата и дата от месеца.

Цитати от:
„Етнография на България“, том III, стр. 98
„Пловдивски край“, стр. 246

–––––- Начало на цитата –––––-
„Докато Игнажден (б.м. Игнажден е християнският аналог на Еднажден, но двата празника нямат нищо общо помежду си. Игнажден е честване на Св. Игнатий Богоносец от християнската традиция. Еднажден е Нулевият ден в българския народен календар.) се приема за начало на коледните празници, то същинският празник Коледа (25.XII.) съвпада с периода на зимното слънцестоене. Връзката му с този повратен момент в природата определя богатството на празничната обредност и мястото му в народния календар. Коледа е най-богатият в обредно отношение зимен празник и един от най-големите годишни празници, познат в цялата българска етническа територия. Обичайно-празничният комплекс, фиксиращ началото на новата слънчева година, изобилства с гадания и предсказания за бъдещето, с магически обреди, действия и практики с продуциращ характер, отгонващи и предпазващи магически действия, които са за осигуряването на стопанско и семейно благополучие.

Празничната обредност включва и деня преди Коледа – 24.XII., известен с наименованията МАЛКА КОЛАДА, СУХА КОЛАДА и т.н.
Най-характерният обичай за този ден е обхождането на всички домове от група деца – момченца на възраст от 6-7 до 10-12 години, наречени коледарчета, малки колади и т.н.

Български Коледни Сурвачки
Сурвачки

С предварително приготвена дрянова пръчка – коледница (коледарка и т.н.) и торбичка през рамо малките коледарчета обикалят по домовете. Обредният смисъл на този обичай се разкрива от извършваните действия и съпровождащите ги славословия, традиционни заклинателни формули и кратки песнички. По-разгърнат вариант на обичая се наблюдава в Западна България. Тук коледарчетата биват посрещани от стопанката, която изнася сито, пълно с житни зърна и посипва с тях гостите или ги хвърля по земята. След размяната на обичайните реплики коледарчетата чукат с тоягите върху разпилените по земята зърна и викат: „Тъка, тъка, тъка! Да се роди, дека рало ходи и не ходи!“. В Северозападна България кофражниците (коледарчетата) сами разпиляват житото. В Санданско наподобяват с глас различни домашни животни, с което пожелават добър приплод. В Прилепско и Охридско през нощта на 24 декември децата палят огън сред село и викат около него: „Коледе, Коледе …“, след което тръгват по къщите. Във всеки дом след изпятата кратка песничка разравят огъня в огнището, за да се въдят кокошките и да снасят много яйца. В източните части на страната чукането с тоягите по зърната се среща по-рядко. Различни са и наричанията. Навред стопанката дарява коледарчетата с приготвените кравайчета, колачета, превитаци (формата им е като на игнажденските), орехи, сушени плодове.

Този ден минава главно в приготовления за бъднивечерската трапеза, която навсякъде е в кръга на семейството и е много тържествена. Трапезата се кади, като за Западна България тоя е първата о трите кадени вечери. С приготвянето на трапезата и на самата вечеря са свързани обичаи и обреди, които са от основните компоненти на коледната обредност. Важното място, което има този компонент в системата, проличава и в обособяването на специално название за вечерята срещу Коледа – БЪДНИ ВЕЧЕР, КАДЕН ВЕЧЕР и т.н.

Български обреден хляб за Коледа

Български Коледен хляб
Български обредни хлябове за Коледа

За БЪДНИ ВЕЧЕР навред се приготвят специални обредни хлябове. Основното е изискването за чистотата на месачката. Облечена празнично, тя извършва необходимите действия тържествено, съпровождайки ги с изричането на благословии за здраве и плодородие. Коледните хлябове са разнообразни по формите, украсите и названията. Въпреки това те могат да бъдат разделени в три големи групи според предназначението им, т.е. функцията им в обичая. В първата група влизат хлябовете, посветени на самия празник. Обикновено това е голям кръгъл хляб с пластична украса от тесто, в която преобладават елементите кръст, кръг и цветове, наричан БОГОВИЦА, колашки кулак и др. В Западна България се приготвя и погача със сребърна пара в нея, а някъде и с други белези, по които се гадае. В останалите части на страната хляб с пара се среща рядко, само на отделни места – например Пловдивско и Тетевенско.

Във втората група коледни хлябове се включват посветените на селското стопанство. За тях е типична разнообразната и богата пластична украса, чиито елементи символизират труда на селянина, свързан със земеделието, животновъдството и неговия дом. Те дават и многобройните названия на хлябовете – ВЕЧЕРНИК, БОЖИЧНЯК, ХАРМАН и т.н.
Хлябовете, предназначени за коледарите, съставляват третата група. Най-често те са момински краваи, т.е. приготвяни от момите за техните избранници коледари. В названията им – БЛАГОСЛОВНИК, НАРЕЧНЯК, ВИТ-ПРЕВИТ КРАВАЙ, се отразява връзката им с обредните или по-особената им форма, която се отклонява от обикновено срещаната кръгла форма на другите коледни хлябове.

Бъднивечерската трапеза се слага обикновено на земята. Най-напред се разстила слама, отгоре се слага чувал за жито, върху него се постила домашно тъкана покривка (МЕСАЛ, ТРАПЕЗНИК) и се нареждат ястията. Някъде до трапезата слагат ремъка от ралото, палешника, напълнена с жито ръкавица, паничка с пясък. Яденетата тази вечер задължително са само постни, като по традиция са най-често девет. При това стремежът е на трапезата да има от всичко, което се произвежда в селското стопанство.

Задължителен елемент от бъднивечерската обредност е прекадяването на трапезата, на всички помещения в дома и на стопанските постройки в двора, което има очистителен и предпазен характер. Кади най-възрастният мъж от семейството (по-рядко най-възрастната жена) с тамян сложен върху палешника на ралото.
С вечерята са свързани множество забрани, обредни действия и обичайни практики с продуциращ характер. Между тях най-широко разпространените са следните: вечерята започва рано, за да узреят рано житата; не се става по време на яденето, за да не стават квачките от яйцата; може да стане само стопанинът, но трябва да ходи приведен, за да се превият житата от зърно и др.

Годишният момент на празника се смята подходящ за прогнозиране. Познати са различни гадания, от които най-разпространени са следните: по това, как гори бъдникът се гадае за плодородието през новата година; за плодородието и за времето през различните месеци се гадае с люспи от лук и сол; за здраве се гадае по това, как пукат наречените и хвърлени в огъня дрянови пъпки или житни зърна; момите гадаят за бъдещия си съпруг по първата хапка от трапезата, сложена през нощта под възглавницата им.

Прекаденото на Бъдни вечер се смята за по-особено и към него се проявява специално отношение. Например пластичната украса на хлябовете се отделя и се дава на някои членове от семейството (според тяхното занятие) или с нея се захранват животните. От суровото жито дават сутринта на кокошките в кръг от въже или пояс, за да се въдят и да не се пръскат по съседите. Орехите и недогорялата свещ запазват за следващите кадени вечери. От сламата под трапезата връзват на плодородни дръвчета, за да раждат, слагат от нея по нивите и в полозите на кокошките или я пазят до Гергьовден, когато я палят по високите места за предпазване от град. Позната е и вярата в лечебната сила на някои запазени от Бъдни вечер храни, както и на въглени (или пепел) от бъдника.

Един от най-важните елементи на бъднивечерската обредност е празничния огън, който според обичая не трябва да угасва през цялата нощ. Задължение на мъжете е да приготвят специално за този огън дърво, наречено БЪДНИК, КОЛАДНИК, ПРЕКЛАДНИК, ДЕДНИК и др. Обикновено отсичат дъбово или крушово дърво, като пазят да не опре земята. Особено тържествено е донасянето и запалването на бъднивечерския пън в някои райони на Западна България. Най-възрастният мъж от семейството запалва бъдника, като се гледа да гори със силен пламък. Угасването на бъднивечерския огън се смята за лош знак.
Последният компонент от разглежданата обредност (не по значение) е обичаят КОЛЕДУВАНЕ. При него има рязко разграничаване на два типа, особено в източната и западната част на страната. Участниците в обичая са само мъже – главно ергени, годеници и по-малко млади, скоро женени мъже. Всички носят едно общо название, което в различните говори е в различни форми – коладници, коледници, коледаре и др. Коледарите започват да се готвят от коледни пости или от Игнажден. В навечерието на празника се организират на групи. Групата на източнобългарските коледари, наричана КУДА, ЧЕТА, КОЛ, се води от КУДАБАШИЯ, ЦАР, СТАНЕНИК. Той се избира още при подготовката и винаги е женен мъж. Коледарите са в традиционно празнично облекло и със специално приготвена украса на калпаците – китки и венци от нанизани на червен конец бучка захар, сушени сливи, стафиди или пуканки. Царят на големите колади в Разградско носи специален обреден реквизит – ябълка, стърка, елха. От полунощ до сутринта коледарите обикалят всички домове в селото, като всяка група ходи в предварително определена махала. По пътя, пред вратата на всеки дом и в къщата коледарите пеят специални обредни песни. Различни по мотив според мястото на изпълнение и лицето, за което се пеят, коледните песни най-общо могат да бъдат определени като величални по характер. Те са обредно пожелание на мечтаните от всички щастие в семейството и придобив в стопанството. В този смисъл магическата сила на словото се явява компонент в обичая. Вербална магия е и КОЛЕДАРСКАТА БЛАГОСЛОВИЯ (молитва, слава), изричана след песните от водача на коледарите, който държи при това в ръце подарения от стопанина коледарски кравай. Освен с кравай, даряват ги още с пари, меса, сланина, боб, брашно, вино и пр.
Коледуването завършва с общо угощение на коледарите. То се прави с част от събраните продукти в дома на водача на Коледа или на другия ден, но най-късно до Ивановден. На угощението могат да бъдат поканени и други женени мъже, у които са коледували. Другата част от продуктите продават, а парите дават на бедните или за нуждите на църквата, училикето, читалището.
На КОЛЕДА (КОЛАДА, БОЖИК) не се извършват почти никакви обреди. Обреден характер има само празничното общоселско хоро (б.м.!!!), на което обезателно се хващат и коледарите …“
–––––- Край на цитата –––––-
* Забележка:
Думите в удебелен курсив са акцентирани с цел да им бъде обърнато внимание и да се имат предвид при следващото обяснение.
Думите в удебелен и подчертан курсив са от особена важност за разбирането на смисъла на празника, който няма друго обяснение освен следващото.

Коледа според Георги Велев.

* Бележка: Всички по-нататъшни цитати ще бъдат от книгата на Георги Велев „Народният календар и неговите празници“. Под всеки цитат ще давам препратка само към съответната страница от която е взет цитатът.

Български Народен Календар - Георги Велев
Български Народен Календар – Георги Велев

„Този най-голям наш календарен народен празник е празникът на Предела в годишното движение на животворната енергия Ки (б.м. Животворната космическа енергия, чиито две неразделни части са мъжката и женската енергии, които обясних по-горе.) и е центърът на цялата празнична система. Преди покръстването този празник се е чествал на Нулевия ден (22 декември по сегашния календар), като и след покръстването той продължава съществуването си, но вече под булото на Рождество Христово, като по този начин съвсем естествено заема мястото, което в новите условия единствено му подхожда. Рождество Христово по същество е празник на основата на християнството, тъй като с него се отдава почит към появата на Бога, преди Той да е започнал своята изява на Земята. Това в известна степен съвпада с идеята на Предела в движението на вечната енергия, който също е в основата за същинската изява на Ин (женската енергия) и Ян (мъжката енергия) през годината.

От друга страна, Младенецът е момче (Ян), чийто рожден ден е основата, от която той ще започне пътя на възхождащата си активност, точно както и свръхжизненият Ян от момента на Предела.

Всичко това донякъде уеднаквява основните идеи, заложени в двата празника и прави по-приемлива за народа натрапената промяна на стария празник, вследствие наложената смяна на старата религия и календар.
За да разберем правилно момента на ПРЕДЕЛА в движението на Ки, което ще ни даде „ключа“ за действителното разбиране не само на Коледата и нейните празнични действия, но и на останалите разглеждани наши най-големи и по-малки народни празници, е необходимо да сме наясно с взаимоотношенията между Ин и Ян в тяхното вечно взаимно преодоляване.

И така, отрицателната, тъмната, женската Ин и положителният, светлият, мъжкият Ян са в нерушима диалектична връзка във всеобемащата Ки, която връзка, както видяхме, обикновено се свежда до аксиомата „Когато Ин намалява, Ян се увеличава и обратното – когато Ян се намалява, Ин се увеличава!“.

Увеличаването и намаляването на Ин и Ян не е просто само увеличаване на едната и намаляване на другата сила, както обикновено се счета. Всяко намаление на едната сила всъщност е намаление на нейната активност като израз на нейната външна проява за сметка на нейната жизненост като израз на вътрешната й основа. Това в крайна сметка оформя следните вечни отношения между Ин и Ян.

Увеличаването на Ян е увеличаване на неговата активност и намаляване на неговата жизненост, а в същото време пропорционалното намаление на Ин е намаление на нейната активност и увеличаване на нейната жизненост и това е така до деня на максималната активност на положителния Ян – Яньовден – 24 юни по сегашния календар.
И обратното, увеличението на Ин е увеличение на нейната активност и намаление на нейната жизненост, докато в същото време Ян пропорционално намалява своята активност, а увеличава своята жизненост, което продължава до деня на максималната активност на отрицателната Ин – Игнажден – 20 декември по сегашния календар, след което Ки се „завръща“ към своето начало – Нулевия ден на Великия предел – видимият адекват на невидимото Дао (б.м. Зимното слънцестоене!).
Логиката сочи, че след момента на максималната активност на която и да е от двете сили тази максимална активност не може веднага да изчезне. Явно е, че активността след момента на своя апогей започва постепенно да затихва. Затихването на максималните Ин и Ян активност би трябвало да се извършва в рамките на някакъв период, чието начало за Ин ще съвпада с началото на Нулевия ден, а за Ян ще съвпада с деня на апогея на неговата активност (б.м. Яньовден).

Дотук уточнихме съдържанието на началото и края на търсените периоди на затихващите максимални Ин и Ян активности, но не знаем тяхното времетраене. Във всеки период има поне три кардинални момента: начало, среда и край. В нашия случай знаем кога е началото, но не знаем, кога е средата и края на периода…“
(стр. 135 – 137)

За по-заинтересованите, препоръчвам да изгледате цялото видео от интервюто с Георги Велев в ютуб.

Тъй като темата е изключително обемна и е много трудно в рамките на няколко страници да бъде предаден изцяло, ще си позволя да преразкажа накратко, буквално на няколко реда, как се определя времетраенето на периода на затихване на активността на всяка една от силите – Ин и Ян. Съществуват схеми (б.м. Схемите са взети ог книгата „И Цзин“ още известна като „Книга на промените“ (Тук само ще напомня за принципа на херметизма „Всичко се променя“!!!), предадена на китайците от първия им легендарен император Фу Си. Тази книга лежи в основата на голяма част от съвременните философски разбирания и теми.) за определяне на константите на Ин и Ян – така наречените магически квадрати от „Книга на промените“. Константата на мъжкия Ян е 15, а на женския Ин е 18. Това са буквално броят дни през които съответните активности на двете сили затихват. Приемайки предходното, то ние вече знаем началото и края на периода на затихване на тези активности след техния апогей. Остава да бъде намерена средата. Тя отново е откриваема в константните числа на всяка една от силите – 15 за Ян и 18 за Ин. След като търсим средата на периода, редно е да сравним с числата намиращи се в средата на магическите квадрати за всяка една от силите, а те са 5 за Ян и 6 за Ин. От тук следва, че за среда на периода на затихване на Ян активността трябва да се счита 5-ият ден, а за женската Ин активност 6-ият ден или още 6-ият ден броен от Нулевия ден нататък. По този начин се получава следното:
1. Началото на всеки от периодите на затихване на активностите на всяка една от силите е денят на нейния апогей;
2. Средата е на съответните отстояния в брой дни, според горното или 5 дни за Ян и 6 дни за Ин;
3. След още 10 дни за Ян е краят на периода на неговото затихване и сътветно още 12 дни за Ин.
Това е много важно да бъде разбрано, защото по-нататък ще стане ясно, кои са празниците позиционирани точно в тези дни, защо се празнуват и какъв е смисълът на тяхната обредност.



Моментът на Предела в движението на Ки обяснява същността както на празниците Коледа и Суроваки, така и на коледарите и сурвакарите. В неговата светлина коледарите са аналози на свръхжизнения Ян в момента на Предела в годишното движение на вечната енергия. Точно затова в миналото, както отбелязва Д. Маринов, коледарите са били винаги само момци-ергени. Именно те са човешките адеквати на моментното състояние на положителния Ян в момента на Предела. В него Ян, подтикван от максималната си жизненост е на прага и чука на вратата на своята изява, започваща в миналото на следващия ден – Суроваки, 1.I. месец в стария български календар, на който сурвакарите са пак аналози на положителния Ян, който обаче е почнал своята начална активност. Точно затова, пак според свидетелството на Д. Маринов, в миналото сурвакарите са били винаги млади, но женени мъже. Точно те са човешките аналози на моментното състояние на положителната сила в самото начало на годишния цикъл на вечната енергия.
Затова Коледа започва с коледуването на малките коледарчета, които в момента са точно копие на напиращата към изява максимална жизненост на техния патрон Ян. Раздвижването на Ян, продиктувано от състоянието на максималната му жизненост е причината за нарушаването на пределната хармония между двете сили в началния момент на върховната им същност, което води до появата, раждането на „сурова“ Ки и започването на нейния нов годишен цикъл.
Коледарчетата и житните зърна са еквивалент на една и съща начална жизненост на мъжката сила, тъй че еднаквостта на тяхната същност позволява сега, като чукат с дряновите си пръчки (Ян) върху разпиляното жито, да повишават жизнеността на положителната му сила. Гаранцията пък за сбъдването на техните пожелания за добра реколта е съвсем близкото начало на действителната начална активност на техния патрон Ян (в миналото още на следващия ден), който в крайна сметка кара житата да зреят.
Същността на коледарчетата обяснява и обичая в Прилепско и Охридско, да се пали от момчета огън сред селото вечерта на Малка Коледа – 24 декември, след които те започват обиколката си по къщите. В посетените домове малките коледарчета разравят огъня в огнището, с което те символично се сливат със своя патрон, положителната мъжка сила и отчитайки момента на Предела (Голямото яйце) сега, не изглежда чак толкова необосновано вярването им, че с тези свои действия те спомагат за появата на повече яйца.
Напиращата към изява жизненост на положителния Ян кара коледарите, малки и големи, винаги само мъже (Ян) да чукат с дряновите тояги (Ян) по вратите на посещаваните домове, с което възвестяват на всички раздвижването на положителната мъжка сила, което в сегашния момент на всеобемащата максимална активност на отрицателната сила е гаранция за неминуемата поява на бъдните добри дни.

Тъй като коледарите са аналозите на моментното състояние на положителната сила, която пък е носител на доброто, точно те са предопределените за изказват пожелания за „щастие в семейството и придобив в стопанството“.
В пълно съответствие със закона на Предела коледарите тръгват из село точно в среднощ, в глуха доба.
„Вечерята е свършена и трапезата почистена. Вече е минало голямата вечеря и настъпва среднощ или глуха доба … Като дойде Бъдня вечер, всички коледарци са събрани в дома на станеника … Като стане среднощ, коледарите тръгват …“ (с. 427, абз. V и XI, „Народна вяра“, Д. Маринов, II фототипно издание, БАН, София, 1994 г.)

Макрокосмосът и микрокосмосът са едно и също нещо (б.м. „Каквото вън, това отвътре. Каквото горе, това долу“ – основен принцип на херметизма).

Годината е един завършен цикъл на Ки, който има своето точно копие в рамките на денонощието. (б.м. Времето в денонощието „глуха доба“, „среднощ“ е аналогът на Нулевия ден от годишния цикъл. Тази тема е застъпена и обяснена много добре на други места, при обяснения за смисъла и значението на Розетата от Плиска и съответно смисъла и значението на разпределението на часовете и частите на денонощието.)

Годишният дял на Ян, според природата на Небето, е времето от Нулевия ден до деня на максималната жизнена активност на Ян – Яньовден – 24 юни, а годишният Ин дял на Небето е времето от Яньовден до Нулевия ден, Коледа.“
(стр. 138 – 140)

„Както се вижда, действията на коледарите са в пълна хармония с моментното състояние на положителния Ян във Великия предел в годишното движение на Ки.
Защо кудата коледари се води винаги от женен мъж? Защото само по този начин съвсем точно се спазва хармонията с изразявания момент на Предела. Жененият мъж е адекватът на положителната сила с доказана мъжка жизненост. А нима може да се допусне сега, в най-отговорния момент от движението на Ки, водачът на аналозите на свръхжизнения Ян да бъде мъж с недоказана мъжка жизненост?

Благопожеланията в устата на водача на коледарската куда имат силата на осъществена реалност, защото сега той е човешкият адекват на самата положителна сила, а пък точно тя е естественият носител на пълното, на здравото, на веселото, на многото и т.н.

Водачът на коледарите като главно действащо лице между тях е и главният адекват на самия Ян в момента и затова точно той държи „подарения от стопанина кравай“, който пък е еквивалентът на Ки в света на българина.
„Коледуването завършва с общо угощение на коледарите, което се прави с част от събраните продукти в дома на водача на Коледа или на другия ден, най-късно до Ивановден.“ Защо?
Ивановден е един от възможните празници, отбелязващи края на затихващите максимални Ин активност и Ян жизненост в новия календар. По-нататък, когато разглеждаме празниците отразяващи кардиналните моменти на затихващите максимални Ин активност и Ян жизненост, ще разгледаме подробно и този празник, но тук мога да кажа, че това ограничение за възможните параметри на времето за угощението на коледарите съвсем не е случайно и с още един факт, подкрепящ верността на настоящото изследване. Така със спазването на това изискване коледарите се побират точно във възможните рамки на хармонията с максималната жизненост на своя патрон – положителният Ян в този момент.
Друг интересен въпрос е защо коледарското угощение се прави само с част от събраните продукти, а не с всичките?
Защото коледарите, като моментни аналози на положителната сила, са и естествени носители на доброто. Затова „другата част от продуктите продават, а парите дават на бедните или за нуждите на църквата, училището и т.н.“, с което коледарите действително правят добро.
„На Коледа не се извършват почти никакви обреди. Обреден характер има само празничното общоселско хоро, на което обезателно се хващат и коледарите.“ Съвсем естествено е в деня на Предела да не се извършват никакви обреди с изключение на хорото. Всичко важно и съдбоносно вече е станало. Импулсиран от невероятната си жизненост, немирният Ян се е раздвижил, с което вече е нарушен моментът на Предела, което съвсем естествено привежда в действие силите на първичната енергия (започва спадът на максималната Ин активност и Ян жизненост, отстъпвайки пред постепенно активизиращите се Ин жизненост и Ян активност). Именно това начално раздвижване на Ин и Ян в първичната Ки намира адекватния си израз в общоселското хоро днес, което е същото движение на Ин и Ян (жените и мъжете) в света на човека. И тъй като движението на първичната енергия сега започва само благодарение на пределната жизненост на мъжкия Ян, чийто аналози са коледарите, то те обезателно трябва се уловят на това хоро. В противен случай то губи смисъла си. В тази светлина българските народни ритми и танци „плачат“ за своя изследовател. Едно прецизно изследване от горните позиции ще изясни смисъла и същността на различните български ритми и съответстващите им танци, които не са нищо друго освен адекватни части от хармонията на силите във вечната Ки в един или друг момент от нейното движение, пренесени в света на хората. Твърдо вярвам, че точно в това се крие обяснението на техния феномен. Нашите съвършено мъдри прадеди са подчинили целия живот на народа български на идеята за съвършенството, чиято непоклатима основа е ритъмът на Ин и Ян в техния вечен ход – На този ритъм са били подчинени празници, работа, хранене, музика, танци, облекло, военно изкуство и т.н… Но да продължим по-нататък…
Защо специалните обредни хлябове на Бъдни вечер са три вида?
Боговица, Богова пита, колашки кравай – голям кръгъл хляб с „украса от тесто, в която преобладават елементите кръст, кръг и цветове“.
Хлябове, посветени на селското стопанство – с „разнообразна и богата пластична украса, чиито елементи символизират труда на селянина“.
Хлябове, предназначени за коледарите. „Най-често те са момински краваи, т.е. приготвени от момите за техните избраници коледари.“
Само от позицията на Предела и трите Велики сили, за които той (Пределът) също е основа, горният въпрос намира своя верен отговор.
Първият хляб – Боговата пита е символът на Небето. Украсата на този хляб е кръст или кръг с цветове, защото като символи те са равностойни помежду си и изразяват едни и също нещо – началото и края. От позицията на Предела кръгът и цветовете са символи на Дао (б.м. Великият Предел в китайската философия и трактата на Лао Дзъ „Тао Те Чинг“) и Ки (б.м. Орендата при българите) и силата Ян в нея, която от този ден започва своя ход, а от християнска позиция символът на началото е кръстът (б.м. Кръстът е най-старият символ на Слънцето, а в този ден то започва своето обновяване, като всеки ден нараства от тук нататък с по 1 минута на всеки ден. Старата вяра на българите е била Слънцепоклонничество и съответно кръстът и той точно отразява състоянието на нещата спрямо този повратен момент в рамките на календарната година. Също така кръстът е първият символ в Глаголицата и означава Азъ!!!). Та затова този хляб се нарича Богови пита. Богът – бил той Небето (Тангра) или Христос, едновременно е началото и краят, т.е. Пределът за човека.
Вторият хляб е най-общо казано символът на Земята – втората от трите велики сили.
Третият хляб е символът на Човека и се дава на коледарите, т.е. на най-важните човеци днес, от момите, защото по този начин, в пълно съответствие с момента, те (Ин) символично предават и поверяват движението, щафетата на вечната енергия в ръцете на жизнения Ян.“
(стр. 141 – 144)
В следващите параграфи Георги Велев обяснява смисъла от точно определената подредба на празничната трапеза и значението на всеки един от положените на земята предмети. Тъй като това е пряко свързано с хексаграмите от „Книга на промените“ (И Цзин) ще бъде трудно да го обясня, без да се навлезе в подробности и затова само ще изкажа заключението до което се стига, а то е:
1. Трапезата се прави на земята, която е Ин. Неин символ още е вечерта, т.е. моментът в който Слънцето, Ян, е под земята и той – моментът е подвластен на тъмнината или липсата на светлина;
2. Върху земята се слага слама, която е символичен адекват на Ин, понеже е носител на зърното, а то е Ян;
3. Върху сламата се слага чувал за жито. Чувалът обема в себе си насипаното в него зърно (Ян), а онова, което обема Ян е винаги Ин;
4. Чувалът се слага върху месал, изработен от стопанката, която също е Ин, според родовата схема, съответно месалът пак ще бъде символичен адекват на Ин;
5. Върху масата се слагат само постни ястия, т.е. все Ин, с което приключва подредбата на празничната трапеза.
Т.е. в заключение на горното виждаме, че от тази вечер нататък става символичното встъпване на действието на женската енергия Ин и това продължава до деня на лятното слънцестоене – Яньовден/Еньовден, когато нещата се превъртат и тръгват в посока мъжката енергия Ян. Този цикъл приключва в деня на зимното слънцестоене – Нулевия ден, когато нещата отново се поемат от женската енергия Ин. И така до без край!!!
Да продължим с обясненията за празничната трапеза.
„Защо яденето на Бъдни вечер се състои само от постни ястия, които по традиция са най-често девет?
Ястията са постни, за да бъде всичко в пълна хармония с изразявания момент. Пределната Ин за храната е тя да бъде постна, с което човекът максимално се уеднаквява със състоянието на отрицателната сила във вечната Ки (б.м. Орендата) сега. Вярно е, че постните ястия на Бъдни вечер най-често е девет, но понякога техния брой е и седем. Защо?“
(стр. 145 – 146)

Отново ще се опитам да обясня накратко този смисъл, въпреки че съм наясно, че той няма да бъде разбран из основи. Важното в случая е да се разбере, че и тези числови символи имат директно представена основа в същото философско учение, чиито схващания са парадоксално пряко свързани с българската празнична обредност.
1. Числото девет е символичното число на Предела, а едновременно с това деветката е и числовият смисъл на положителната сила Ян;
2. Според далекоизточните гадателски представи (б.м. Пак в „Книга на промените“) деветката е и символ на стария Ян. Отчитайки празнувания момент деветката е точно на своето място, като символ на прастарото първичното състояние на мъжката сила, защото точно сега и в този ден тя най-много й подхожда;
3. Моментът на Предела пък е изцяло подвластен на раздвижващата се Ян жизненост, чиято максимална жизненост е причината за нарушаването на пределното равновесие. Символичния числов адекват на тази жизненост е седмицата!
Горното категорично доказва, че броят на ястията на трапезата на Бъдни вечер има своята солидна изконна основа и в никакъв случай не е случаен!!! Въпреки това приоритет би трябвало да има деветката, както според нашата българска народна традиция.

„Защо празничната трапеза се прекадява от най-възрастният мъж в къщата?
Защото, както обясних по-горе, точно той е аналогът на първичната, предхождаща мъжете прастара положителна сила, която в този момент кипи от желание за реална изява, въпреки че тя все още не е получила реален израз.
„От суровото жито дават сутринта на кокошките в кръг от въже или пояс, за да се въдят и да не се пръскат по съседите.“
Суровото жито е адекват на положителната Ян жизненост, която в този момент е все още максимална. Изяждайки житните зърна сега, което в съчетание с максималната активност на женската Ин в този момент без съмнение ще се отрази благоприятно на добрата им репродуктивност.“
(стр. 146 – 148)

Тук отново имаме обяснение в символиката и взаимодействието на двете сили – Ин и Ян. Също така отново имаме символично оплождане и наричане (Наричането още е пожелание!) за плодородие, което само по себе си може да бъде символизирано с акта на раждане. Т.е. отново няма нищо случайно нито в обредните действия, нито пък използваните предмети за тази цел.
Продължението на обичая казва, че сламата от празничната трапеза се слагала по нивите и полозите на кокошките, а част от нея се връзвала по плодните дръвчета. По-горе в описанието стана дума, че сламата символизира женската сила Ин, която пък сама по себе си е символ на раждането и плодородието!!!
Пълно е и съответствието с обредния огън, за който е казано, че не трябва да изгасва през цялата нощ!
Специалното дърво, което се приготвя за този огън се нарича Бъдник. Тази дума има две вероятни обяснения. Първото обяснение е съвременната българската дума, глаголът „ да бъда“. Старият български език само потвърждава това с думата „бъдети“. И двете думи имат словесен смисъл на идеята за бъдещето. От друга страна, както обяснява Георги Велев думата може да има и вероятното значение за „бъдни Ки“, т.е. „бъдеща Ки“. Дървото за Бъдника също не се избира случайно, а трябва да крушово или дъбово, защото и двете правят най-добрата жар, която пък сама по себе символизира максималната Ян жизненост. Освен това и двете дървета са най-здравите у нас дървета, което отново е символ на проявената максимална Ян жизненост, както междувпрочем е и при дренът, който пък е използван за тоягите коледарите.
Във времето на вечерята на Бъдни вечер, ВЪН е максималната активност на отрицателната сила Ин и именно заради това точно младите момци са главните действащи лица, като човешки аналози на Ян жизнеността. Затова именно те отсичат Бъдника, като внимават дървото да не опре земята, която от своя страна е символ на женското Ин, което е продиктувано от забравения вече първоначален стремеж към максимално запазване на непокътнатостта на неговата Ян цялост.
Като аналогия на това само ще спомена, че по същият начин се носи и мълчаната вода, като се внимава да не се продума дума, защото нашите предци са вярвали, че водата е паметта на Земята. Те са вярвали, че тя носи в себе си паметта на миналите поколения, заедно с тяхната мъдрост. Именно заради това не се продумва дума, за да не се „замърси“ паметта на предците с думи и мисли от сегашното поколение. Точно заради това обредните хлябове са се месели с мълчана вода!
„След внасянето на Бъдника в дома, в пълен унисон с отразявания момент най-старият мъж в дома (аналогът на прастарото мъжко начало Ян) „запалва тържествено Бъдника, като се гледа да гори със силен пламък“. Максималната активност на отрицателната сила в този момент предопределя действията на нейните човешки адеквати – жените, естествената среда за изявите на които е ВЪТРЕ в дома (микрокосмоса). Затова след запалването на Бъдника, точно жените са тези, които трябва да поддържат неговия огън: „през цялата нощ гледат огъня да не угасне; затова жените го пазят подред“, стр. 427, абз. IV „Народна вяра“, Д. Маринов, II фототипно изд., БАН, София, 1994 г.
Грижейки се за огъня на запаления вече Бъдник, действията на жените са в пълен унисон не само на моментното състояние на техния патрон (отрицателната Ин), но и с естественото място за проявата на тяхната активност като негови човешки аналози в този момент от движението на първичната Ки. Действията на жените в дома сега „създават“ законната активна Ин среда за максималните същностни прояви на Ян жизнеността, на МЛАДА БОГА, чийто адекват е огъня на Бъдника. Нещо повече! Запален, Бъдникът е самият Ян в неговата цялост и пълнота, защото Дървото и Огъня са първоелементите на положителната сила.

Само постоянното точно спазване на възможно най-пълната хармония със силите на Вселената е непоклатимата основа за благополучието на човека! Именно заради тази хармония Бъдникът трябва да гори цяла нощ и неговото загасване е лош знак, защото със загасването на Бъдника се нарушава хармонията с отразявания момент, с което домът по същество се лишава от поддръжката на жизнения Ян – естественият носител на доброто във всичките му всевъзможни прояви.
Забравеното вече обяснение за същността на Бъдника не е пречка за неговото съществуване чак до наши дни. Освен под формата на дърво за задължителния обреден огън, същността на Бъдника се разкрива и чрез останалите широко разпространени обичаи – да се правят от него различни части за ралото или пък част от Бъдника да „отнасят на нивата, която не ражда“. Защо?
Ралото е дървен Ян и като такова е аналог на мъжката сила, още повече че то пори земята (Ин), т.е. женската сила. Затова направата на части за ралото от Бъдника е гаранция от една страна, за здравината на направеното, а от друга подобно рало е естествения носител на максималната Ян жизненост, чието наличие пък непременно ще провокира появата на максималната активност на Ин, земята, която се оре с него. Това пък ще се изяви в обилен бъдещ плод.

Така, без да осъзнава вече същността на тези действия, нашият народ, чрез силата на традицията неотклонно следва СВЕЩЕНИЯТ ЗАВЕТ НА СВОИТЕ ДЕДИ!
Свеждането в наши дни на коледарските и сурвакарските празнични действия до обикновена театралност („карнавални обичаи и игри“!?), както и изнамирането на нови материали и форми за суровачките е върхът на профанизирането и опошляването на тяхната същност и непростимо неуважение към паметта на нашите деди!“
(стр. 149 – 150)

Тук нарочно ще изпиша последния параграф само с главни букви, защото е от изключително значение!!!

НЕЗНАНИЕТО НА ЗАКОНА НЕ ОНЕВИНЯВА ОНЕЗИ, КОИТО ГО НАРУШАВАТ!
ДАЖЕ И НАЙ-МАЛКОТО НЕОБОСНОВАНО ОТКЛОНЕНИЕ ОТ ОСВЕТЕНАТА ТРАДИЦИЯ Е НАРУШАВАНЕ НА ХАРМОНИЯТА СЪС СВЕТОВНИТЕ СИЛИ, КОЕТО В КРАЙНА СМЕТКА РЕФЛЕКТИРА ОТРИЦАТЕЛНО ВЪРХУ ХОРАТА! ЗАТОВА В ИМЕТО НА ДОБРОТО, НЕКА СВЯТО ТАЧИМ ТОЗИ НАШ НАРОДЕН ПРАЗНИК, С КОЕТО ЩЕ БЪДЕМ В УНИСОН С ОСНОВНИЯ ЗАКОН НА ВСЕМИРА, ВЕЛИКИЯ ПРЕДЕЛ!“

(стр. 150)

Мисля, че тук всякакви други коментари са излишни!!!

Нека обобщим:
Коледа е празникът на българите от българския народен календар, в който те са празнували началото на годишния цикъл на взаимодействието на женската и мъжката животворни енергии. Тези две енергии имат своите дуалности като всяка от тях има съответните активност и жизненост. След този ден – Нулевия ден, започва възходът на женската енергийна активност, намаляването на нейната жизненост и съответно намаляването на мъжката активност и увеличаване на нейната енергийна жизненост. Този възход приключва в деня на лятното слънцестоене – Яньовден. След Яньовден съотношението на животворните енергии се променя като женската енергийна активност е в апогея си и започва да намалява, за сметка на нейната жизненост, която се увеличава, а мъжката енергийна активност започва да нараства, за сметка на нейната жизненост, която започва да намалява. Краят на годишния цикъл на тези промени е на Еднажден, наричан още Идинак или Годинак, когато мъжката енергийна активност е в апогея си, заедно с женската енергийна жизненост. Денят Идинак или Годинак е последният ден от старата година и възвестява началото на великата промяна, която настъпва на следващия ден. Този ден, както и Суроваки са неделими част от най-големия, тридневен празничен цикъл на българите – Идинак (Годинак), Нулев ден (Еднажден) и Суроваки.
На следващия ден – Нулевия ден е денят на Великия Предел, когато в полунощ се случва окончателното преобръщане на годишния цикъл на тези неделими съставни на Орендата (Ки/Чи/Ци, според проучването на Георги Велев и неговите неоспорими разсъждения върху „Книгата на промените“ и връзката на вложения смисъл там с празничната обредност в българския народен календар.), великата животворна енергия, която ние наричаме днес Бог.
Във връзка с горното разпределение на животворните градивни съставни енергии е и категоричното разпределение в главните действащи лица в празниците от нашия народен календар. От Суроваки нататък, до Яньовден главни действащи лица в празниците са предимно жените, тъй като това време е подвластно на женската животворна енергия. След Яньовден главни действащи лица в празниците стават предимно мъжете и това продължава до Суроваки, като символичното предаване на щафетата става в среднощ на Бъдни вечер (вечерта на Коледа). Тогава най-старата жена в къщата поема будуването, за да опази горящия Бъдник от угасване до сутринта на другия ден, запален от най-старият мъж в къщата.

 

Автор: Пламен Железов

 

 

Благодарим Ви, че прочетохте статията и се интересувате от Българските корени и Българската История. Помогнете ни, като я споделяте чрез вашите познати, като станете наш Патрон или като направите единично дарение чрез Пейпал

.

Ако имате предложения, желаете да публикуваме Вашите авторски статии или искате да се включите в Обединението на Българите по света и повдигането на България ни пишете на bulgarianassociation@gmail.com

Прочетете какви са нашите цели нашите цели

Вижте и част от нашите идеи Как всеки един от нас може да помогне на България Днес

Пишете ни с предложения как може да помогнем на България и да се обединим Българите по света и най-важното Действайте. Нека с примера си покажем на другите.

Време е да си припомним какви сме били. Време е отново да се върнем към корените си и нашите традиции, защото само така ще си върнем България. Почитайки нашите предци и интересувайки се от миналото си, фолклора си, традициите ни, повдигайки нашия морал и любов към България – само така можем да черпим сили от източника, от който са пили и нашите велики царе. Но това няма да стане лежейки пред телевизора на по ракийка, в чалготеката следвайки ниските си страсти, прекланяйки се пред чужди идоли и пред парите.

Огледайте се и помислете, какво можете да направите за България днес, в този момент. Как можете да сте полезни на Вашия квартал и на нуждаещите се сънародници.
Запомнете, че животът не се мери по това какво прави човек за себе си, а какво прави за отечеството си и за своя народ.

Please follow and like us:
55
Liked it? Take a second to support Българска Асоциация on Patreon!

Comments

comments