1а за сайта

В четвърта песен на Илиада продължава драматичната история на българските племена, като пазители на знанието на Великите учители. Тук е описано унищожителната война между нашите племена и племената на Кенаките (кенаите, познати по-късно, като канаитите, които са част от арабските племена). Опустошено е царството на Приам (на карите)  и това на тибите. Кенаките унищожават царските палати, където е пазено писаното слово дадено от Тир и го отнасят като плячка. Разрушено е царството на майсторите на словото,ограбена е паметта за клоновете на дедите ни.За тях е угаснало Слънцето (Илос) и звездите – закрилата на предците ни. Избити са много от родовете на красотата, на белите, на създадените от кучето (Сириус) – тези на знанието. Намразени са мъжете от дома на Хемон (явно става дума за това, че никой не може да избяга от съдбата- виж „Седемте срещу Тива”, „Антигона”, „Илиада” – митът за „ненадминати седем” и т.н.) Оцелелите са прогонени от опустошеното царство при петите в Лемах (най-вероятно ставадума за Персия) и тук звездите и Слънцето (Боговете) отново ги закрилят. Енел (Сфенел) и Капанея (великия благороден син) от поемата „Илиада” не са храбрите ахейски юноши,които воюват срещу Троя,а тези които възстановяват писаното слово върху камъните,глинените плочици-учението на нашите предци. Възроденото Божествено знание бързо се разпространява в земите на днешния Близък Изток, Пергам (град държава, в днешна Турция), в Титиа, в Магреп (днешен Магреб,Мароко),т.е. където има поселени наши предци. Построен е град Кааб (днешен Йерусалим). Ахил е един героите, но не като предводител на мирмидонците срещу Троя,а който разпространява знанието на дедите ни. Тук не случайно е вплетена една дълга генеалогия от поета Омир, който е от дъщерята на Меон и от речния бог Мелет, т.е. той е рода на Орфей, на Лин и се стига до Аполон (Бога на тракийските царе), от която разбираме,че Омир сам се поставя сред най-великите просветители и учители на нашите родове.

Намерена е извезаната награда (Сириус, звездата куче) и светлината (учението). Отново е положена клетвата (завета) пред Великите учители с танеца (хорото). Посочен е пътят, по който се разпространява знанието сред родовете на дедите ни – сред тях са Египет, Персия,  Рим и пр. Тук трябва да направим уточнението, че в някои от посочените страни става дума  единствено за управляващите родове.

Нашите предци постигат не малко успехи с разпространението на истинското учение, с което се гордеят. Тези успехи са помрачени от унищоженото царство на партите, когато се завръщат в земите си. Същата участ имат Каба (Йерусалим) и Сена (Сана, в днешен Йемен). Сидите (ситите) и хатите (хетите) отиват на помощ на пострадалите родове на дедите ни. Конниците (нашите войни) успяват с боеве да си върнат унищожените градове, но намират убити посветените учители, тогава взимат писаното слово (камъните и глинените плочици) и напускат тези земи – населени предимно с арабски племена.

Мъжете-войни, водени от своите царе пренасят Светлината чиста по други земи. Много ясно авторът на поемата разказва, че царете на предците са жреци – носители на знанието и свързаната с него мистериялна обредност, в която винаги присъства танецът-нашето хоро.

Споменава се за тимирите или запазеното до днес тумири.Тумирите са прослойка от хора специално обучени да изпълнява така наречените „мечкадарски песни”.Почти в речитатив на фона на бавна музика те разказват  действителни случаи.

ЧЕТВЪРТА ПЕСЕН. НАРУШАВАНЕ НА КЛЕТВИТЕ. АГАМЕМНОН ПРАВИ ПРЕГЛЕД НА ВОЙСКИТЕ

От словото нижеха се Боговете и Учителите от горната светлина.Творците създадени са,идват от бащината земя ,Пазителите родени са тия.На партите царските палати сринати бяха,тия дето пазеха думите от Тир и в Партиа  името.Кенаките(кенаите) словото изнесоха и капан дар за извора направиха.Запалиха царството на майсторите ,на Приам онова царство в Полето,в златният Меон ,в домът на карите де  има от писаното богатсвто.В  паметта на клоновете го пазеха тия.В Тиа и Тиби имаше от него.И звездите затвориха дома и прекъснаха словото на живота.Техният дом от вечната светлина на иксите и клетвата на Илос.Изгониха белите,от кучето дадени.Намразиха мъжете от домът на Хемон .Избиха родовете на красотата и посятото.

И петите са тия в Лемах светци от звздите дадени.Енел в Капанея от словото съедини и камъните даде.Илох отиде в полето на Талия и пося го.В Елеф клоните чуха и с техният Сим  и камъните построиха Кааб(Йеросалим).Отидоха хектите в Пергам.Ахил от Светлината на дядовците ни спря брат си Сид.Даде му  великият ,даде му Титиа и от камъните.

Тръгна Тит  вашият от Тоди да почисти истината ,на Орип сина му.Словото от Ида даде им и тръгна свещената светлина на Магреп(Магреб,Мароко).Пазеше и Баакбел(Балбек) с целувката .Тръгна от милостта, виж, и роди се словото от неговото, от небесното е.

И домът в Ила затвори се и ето напълни се Мелет великият и от пояса на Есид е словото.Вървяха майсторите и милостта тръгна.От домът откъснати с корабите техните думи слепиха.Разнасяха словото на майсторите и нямаха ариите време .

И в Моди доброто от писаното богатство е,и пълно е.Битката е за Светлината и камъните.На Лиел извора затвори се.Направиха съд с вино руйно за нас. В селището на извора врекоха ни и от дъното пак тръгнаха клоните.И с  ритмите  тръгна Клетвата,от светлината по земята,от ръцете.Армиите тръгнаха да търсят на тарехсите извезаната награда и тръгна отново светлината. Бесите от началните учители са.От Управляващ род на Тир са.И на тях  името дадено е от Тир,и на Фарис ,цар на Алада и Пир.От Тир великият виж лицето му е,от панейските тираси,от заровеното слово на Египет е.И завърна се Надар ,господарят при извора .От царството на Села техният род премина в Рим.Тиреите са войските от милостта и Пелезия те имаха.На Кир от паметта има писано богатство в камъните на домът се пази.На Тиби от домът и бащиният път в коня от творецът сипа.В седлото е живота (онха), занитиха името .Искаха тяхното слово от красотата чисто да е.Разпръснатите думи от белите и красотата при вратата  излизат ,за мъжете и битката,за милостта ,за битката с  Тион и бащиният Серес.С телата им напълни пояса в дома на дедите.Седи пътят му велик.

Гроздове от Тис поникнаха и ей ти Елика .Потекоха лозите в името на Хелион(Хелиос,Илис) .Тифос път пое от Акиа към Панеа.Завърнаха се при извора,петите са те завърнали се  от името.Напълни той полето на Панея с гроздовете стари.

Даките са от техният път в онова поле на Ахело,на Тилос в дома клоните той пося на Фитина.Наградата от Конника видя и даденото слово.Светлината магична излезе на земята иде тя от синовете на Тиреите .В Пир от словото пи Сид  и даде се Онти.

Асир даде се и тръгнаха мантите. И тръгна името и върви ,те го дариха сияйните,и от тях идва Домът на земята.И вървяха и сееха,

Когата парите скочиха бързо тръгнаха към тях от дома. Видяха дома разрушен и рипнаха и сидите,и пазителите техни хатите(хетите) и Управляващите родове на писаното богатство в Мерои,и тяхната Каба, и от Велака(Велека).Занитено е  писаното.Пази се  дома с пояса от кораби.

Слепеното издържа,но кадийците влязоха пак в Сена.Бързо заключиха паметта  за родовете в пояса и Боговете  яхнаха конете.Нитове направени са  и пълни са с богатството .Заключен е извора ,да не се пие от името и знанието умря.Майсторите отидоха по писаното(убити са).Светлината в  Сена бе от нашият Меод . Влезе чистотата при Рамес.

От свтлината на Илис и камъните е неговата клетва.

Направи и врече  тамирите.Мъжете-войни ,дето разпръскваха небесната светлина без ръце(устно).От извора на вечната светлина даваха на войските.

Сами са те,клонове нямат.Излизат сами,господари на себе си  са .Царете пазят в техните ритми и Слънцето.Попаднаха в Лареса да разпръснат светлината без ръце(устно) и с  танеца  да кажат за великият Енел и Войните на Светлината ,за чистите,учителите.Повеляваха се те сами.

 

 

Please follow and like us:
error55
Liked it? Take a second to support Българска Асоциация on Patreon!

Comments

comments