СЛЪНЦЕ

Зор от Изворът на Учителите в Тиартиа началото от бащите положи и на Бога Словото изсече.И на децата си Слънцето и Огънят от Ида(Родопите) даде.И с погледа му пази се в домът на милостта от Писаното Богатство за Паметта,за милостта от Аксии и Рес.
На добрите пари в селището красотата посадиха хектите(хетите) от първото посяха,от обителта на красотата.На орди вървяха да сеят клетвата и да вричат, виж изваяните овни.На Тир сиянието е при Енеле и завря великият Медон даден.За Еней пееха в Тебе,за началото на Лемои и молебният бащин дом.За Тир преди това в Тиедия бяха чели те.
Ксантите подарък са на Гела и от Андро се напълниха.И ето го поникна Ефес,даде се от Горната Светлина се пося.До тях е Ликае от думите на Арес.Атир от великите е идеше от Аксти в Елам и роди се Ила.
Пазеха Лесбо с гелийците.Африд техният взе Мери от майка си.Войските на Еврип Илеевият взеха Монти и изучиха царството Фелес те.Засяха града,засяха творците и дойдоха в Паон.
Полето с името Мелани,земята до извора има.Заровиха в дома камъните на Господарят от Светлината и през лоното на Кебри(славата) те излязоха и името кисти(чисти) е тяхно.
Аласти посяха и Оргона.При замърсените племена се върнаха.Направиха Ебсти иксите и в Тиетиа тръгна Словото и Слънцето от Тие.Ирид великият е петият в Ксанти.От пояса излезе на красотата Адир на Великият Тир от синовете е.От Оркадии тръгна скитите(скитащите се ) събра.
И той разпръснатите от карите повели и от законните клон бяха и Словото.
И тръгнаха с кораби,тръгнаха от Киме(Египет) с камъните.И с виното залепено бе и запази се милостта.И отидоха при мизите по върховете на Лемне и с Истината слепиха се господарите.Техните творци на Словото от Словото напълниха се.
Техен е Селефор Великият владееше ги под името Велипир.Той повеляваше мъжете от добрият Илай .Номдир небесният неговият Легасоб засели.И с лица са войските на законните.
От войските на старият Адир тръгнаха царете на Агеа.
Килеха направиха и с парите тръгнаха камъните да запазят за да полети Писаното Богатство.
Мордна и Малеградо пеят за красотата и удържаната дума,за виното.
Вашият Едит пося дървото в Тифиа.И четяха те в тяхната Ебетия .Напоиха те милостта,направиха Мирве и гроздовете тръгнаха към Сайен .Асорите да повелят.Гроздът на скайенските царе е от същите мъже.
Войските на Светлината от Есид при Моидрои с Майсторите!Обителта направиха и врекоха се със Словото .Тръгна Земното Слово на Майсторите от земята на Сена.И лозите разпръснаха и царете виж в Каиано от същите мъже са. И в Модира клоновете са от гадателите и врекоха иритите Динор и от старите учители са..И от камъните тръгна,от звездите даде се Светлината.И тръгна Светлината от любовта свърза се и запази се Изворът!!!
Зетовете пазеха от началното в Синай, от Тир тръгналото и тръгна Тиа тяхната в Домът,излязла от родът на Менидите и влязла през Агая в Египет с име от Ариите от Кучето(Сириус) и старите.
Словото надградиха хектите тръгнало от едоните и тяхната земя.Даде тяхната земя синът Еней.Врече в лъвът от петият Тир излезе.От Мирото и името на петият Тир е Тидея и от петият направи се Мидея Великата.От петият е и оня цар, господарят на Ситдон и бикът на Галиак.Атир от царят Ил е и прочете за среброто и разпръсна го в Мерион, при Еврип Ил Тифо владееше.
В царството на Котис(строителят) словото от мъжът Силен е.
И от Писаното Богатство излезе тяхната Светлина.В Омия и Пами закопани са камъните от Тиа и милостта.
Но господарите потрошиха ги.В Панона смени си с черните, дойдоха.
Името на Пан замърсиха.Съдовете от Салона пръснаха.Черните ги заровиха със същото слово от вашето са.По Хела на астите Родовете замърсиха и направеното заличиха.И направиха Адир от петите Кронос.
Сонор имаше пояса на Дид великият.Тръгна с войските към Тир и през домът в Сиса минаха.Разпръснаха се в Ласетия,Пакан и Пам.
В домът на Азалите истината влезе и от нашите творци е името и половината камъни са от Итона.И по небесата в Египет(дискът от Дендера) е старото име на законният Елис(илис-първородният от Богинята Майка) за да не умре Светлината и да се прероди в Сокор(еквивалент на Тир и Хор).
От селищата на Лир в Итака лъжите полетяха по света.Помогна им Палода, от баба им тръгна.Изигра сияйните от Слънцето и великата лоза.Излезе от пояса на Едит и за Слънцето им каза,за Великата Лоза.Убиха Пазителите в Дома и част от народа.И направиха се повелители с вашата милост и вашата красота.
Синовете по ридовете и в домовете облякоха с техните тоги.И на Дан словото тръгна да се сее от нитовете(скритото Писано Слово) направени и вашата Светлина, но с името тяхно.
Единствено в Модор(реверс-Родом) има, тръгнете и го дирете.И ще се дадат Сияйните Камъни и ще тръгне Началната Светлина де записана е.И от Светлината тръгнала ще тръгне(ще се прероди) Изворът!

 

КОМЕНТАР:

В Осма песен на „Илиада” – Събрание на боговете. Прекъсната битка – Омир започва разказа си за тирейския цар-жрец Зор, който е основал царство Тиартиа в Магреб – там е изсякъл на камъни словото. Царят е успял да предаде на своето коляно Слънцето и Огъня на Ида (Ропите), т.е.знанието. Той е бил посветен в извора на знанието в град Тир и най-вероятно това е причината да даде името Тиартиа на своето ново царство. Това се потвърждава и в по-късни времена, когато за т.нар.пуни”се пише,че винаги са се чувствали свързани със своя Град-Майка – Тир.  Цар Зор е бил енергичен, но милостив владетел и се е грижил добре за дома (царството). Неговият народ са днешните бербери в Магреб (Мароко, Алжир и Тунис,за които писахме)

Писаното Слово и богатството на Паметта – тирейската история, която са пренесали от царствата край Аксии (Аксий или Axios, т.е. река Вардар) и на Рес ( основно Странджа, а по-късно и в Мала Азия има царе с това име) е посято – пренесено в царството на добрите Пари – хектите (хетите). Те, хектите, първо посвещават избрани парти в учението на Великите учители от обителта – храма на красотата – Мадара. Парите (да не се бъркат с партите) масово се вричат в завета, с познатият ни мистериален ритуал, научени са да разпознават символите – изваяните овни – апостаз на Боговете. Сиянието на Бога Тир е озарилило тирейския цар Енеле и учението се разпространило бързо и бурно във великия Медон (Меония –  старо име на област Лидия в Мала Азия или Мигдония – област във Фригия, чиито жители са преселници от  Тирея (популярна от данайските извори, като „Тракия”).Мигдонийски се употребява като синоним на тирейски (т.нар.„тракийски”) или лидийски  – Овидий, “Метаморфози”, II 247; VI 45; “Героини” XV, 142.). Великият Омир, великият Меонид – това е нарицателно име на Омир, защото произхождал от областта Меония,  с нескрита гордост разказва за своята родна земя Меон  – най-сериозното доказателство за тирейския произход на Омир.

Парите пеят песни за своя велик тирейски цар Еней (Енеле, Енел) за техният предходен бащин дом (земя) остров Лемнос (Лемои) и техния Храм-светилище на острова (коментира се основния, главния храм-светилище от Омир).

За Богът Тир парите са чели в Тиедиа – нарицателно име за царството в Лемнос, което идва от първият тирейски цар Тиед (наричан от данайско-ахейските племена Тоант, син на бог Дионис и Ариадна -дъщерята на критския цар Минос, помогнала на Тезей да убие Минотавъра и пр.). А,  споменатите ксанти (нарицателно име от Ксант(ос)) идват от ареала на река в Лидия, Югозападна Мала Азия  (Овидий, “Метаморфози”, IХ 646) учението е подарък от Гела (с.Гела,Източни Родопи и от цар Андро (предполагаме, че тирейския цар-жрец на царството Гела се казвал Андро).

За остров Лемнос и лемноските царе писахме отделна публикация.

В съседство на царството на ксантите (парите), на Ликае (Лидиа) е създадено поредното тирейско царство Ефес. Срещу остров Самос, някога на устието на река Каистър,но сега на 10 км във вътрешността. А, измислената легенда на данайско-ахейското племе гласи, че градът Ефес е основан от Андроклос, син на Кодрос, цар на атиняните, и негови приятели, също се увлекли по идеята да си направят град някъде по толкова приятното, живописно крайбрежие на Егея. Тогава Андрокъл се върнал и се допитал  до прочутия Делфийски оракул, който му казал, че една риба и един глиган ще му укажат мястото, където да си направи град. Преди това пак според същата легенда върху земите,обитавани от лелегианците и карианците, по-късно от йонийците.

Но пък Омир твърди, че Светлината на Писаното Слово, на Учението е дадено от посветеният цар-жрец Арес (Бога Арес) в царството Ефес далеч преди да се заговори за данайското племе.За Ефес може да се разказва много, но само ще отбележим един интересен исторически факт е, че в града е потърсил убежище и подкрепа Ханибал, след като в 195 г. пр. Хр. влязъл в конфликт с картагенските първенци и напуснал Картаген (Ливий, XХХV, 13) – според нас е отишъл при свои родственици – тиреи.

Цар Атир от коляното на Аксти (най-вероятно в ареала на днешна Варна) води своя род и основава царството Елам.Меонецът Омир-Бащата на българската история  оборва тезата, че името „Елам“ е заемка от библейски иврит,името е дадено от Великата тирейска цивилизация. Елам е споменат и в Еврейската Библия,където еламитите са наследници на Елам, най-стария син на Сим (Битие 10:22, Ездра 4:9).

Това царство е обхващало най-западните и югозападните части на съвременен Иран, низините на съвременните  остани Хузестан и Илам, както и малка част от днешен Ирак. Там той основава град Ила (Ил е нарицателно име, най-вероятно става дума за град наречен Варна, известен по-късно като гр.Суза).

Най-често учените твърдят, че еламският се счита за изолиран език или го свързват с дравидските езици и с линейно еламитско писмо, но забележете никой не го свързва с тирейският език и писменост,сиреч българският език и писменост.

Силата на Елам се дължяла на способността на владетелите му да държат обединени създадените впоследствие  царства и да разпределят добре ресурсите,добивани в определени райони. Видно от разказа на Омир, тиреите пазят много добре Родовата Памет. Ако си припомним предната песен от „Илиада” ще видим, че в Двуречието се заселват много тирейски колена.

Пазеха Лесбо (остров Лесбос е третият по големина  остров след Крит и Евбея в днешна Гътция.) с гелийците (от царство Гела,Източните Родопи). Или казано с други думи на остров Лесбос тирейското царства вече съществува и учението на Великите Учители се пази чисто от царя-жрец, жреците и конниците-войни – всички те и народа са от родопското царство Гела.

Царят-жрец на Лесбос е Африд, който е взел за своя съпруга Мери от майка си – има се предвид от родното му място – царство Гела. В много съвременни източници се твърди се, че островът е заселен, когато е построена столицата Митилини през 11 век пр.Хр. от семейство Пентилиде (Penthilidae), което идва от Тесалия и управлява до народното въстание от 590 пр.н.е., водено от Питак от Митилини – тази теза също не я считаме за достоверна,тъй като Омир разказва най-старата история на Великата тирейска цивилизация. Освен това родопското царство Гела няма нищо общо с Антична Тесалия. Тя е регион между Древна Македония и Данайското царство.По времето на микенската цивилизация, Тесалия е известна като Еолия,  епоним от Еол и етноним който продължава да се употребява за една част от древните  тиреи – еолийците с техния еолийски диалект нямат нищо общо с т.н. „древногръцкият език”.

Омир разказва как са постъпвали тиреите,когато са узнавали, че в дадено царство учението на Светлината е било замърсено,изопачавано,как са спазвали клетвата в завета.

Войските на цар Еврип Илеевия (на остров Евбея) влизат в Монти (остров Сардиния) –царството на Фелес за да възстановят учението на Великите Учители.След като отстраняват царя, жреците и конниците-войни,са подготвили и посветили с мистериалният ритуал новият цар, жреци и конници-войни. От остров Сардиния войските на цар Еврип Илеевия са се завърнали на Балканския полуостров в Пеония.

Омир описва, че в полето Мелани има извор,където най-вероятно са били убити изменилите на писаното слово посветени цар, жреци и конници-войни.

В Пеония писаните камъни на Господаря на Светлината са заровени, скрити са Храма (Дома) и се завръщат през лоното на Кебри (Славата), с ново име кисти (чисти) или посветените чисти, тези които са пазители на чистотата на учението, на писаното слово.

Аласти създават царството Оргона  (Оргон, Орган – точно като името на чичото и регента до пълнолетието на княз Кубрат) – поредно доказателство за пълна идентичност между тиреи и българи). Царство Оргона е било разположено на днешният остров Джерба – най-големият остров в Северна Африка, в залива Габес, недалеч от бреговата линия на Тунис. В царството Оргона Учението,писаното слово на Боговете е намерило благодатна почва, което до днес е запазено сравнително чисто  в обичаите и традициите на берберите. Според Омир островът е идеалното място, където човек може да си почине.

Аластите са известни още и като лотофагите,които поетът възпява в своята „Одисея” и които са били хора,хранещи се с лотос.

Легендата разказва, че Одисей и екипажът на кораба му са слезли на този бряг и са се наслаждавали на наркотичното отпускащо действие на лотосовите плодове.С островът и земите край Атласките планини са свързани легендите за бог Атлант (Атлас), Медуза – (Г)Оргона, Персей, крилатия кон Пегас и пр.

Иксите покоровят племената, които са замърсили и изопачили Учението,Писаното Слово в Тиетиа (Египет). Построяват град Ебсти (Аварис – вероятно е данайско-ахейско название, съвр. арабско име Тел ед-Даб`а). Отново тръгва писаното Словото в Тиетиа и Слънцето от Тие (Тиет) – това име подсказва, че Омир е бил не само тумир (особен вид народен певец), но от посветените тиреи, тъй като си служи със терминология на древноегипетските жреци – Тиет е символ на Исис (Изида), който означава „възел на Изида“ или „кръвта на Изида“ и представлява идеята за Възкресение и Вечен живот. Значението на „кръвта на Изида“ е по-затъмнено,но често се използва като погребален амулет от червен камък или стъкло (може да се види на саркофага на Тутанкамон). Митовете и легендите на Древен Египет имат абстрактен характер и когато се задълбочим в тях разбираме, че те всъщност разказват за фундаментални неща от живота, като създаването на вселената, за процеси от различни клонове на науката, както и за процеси и явления вътре в съзнанието на човека. И това не е случайно, тъй като древноегипетските митове и легенди са получени пряко от нашите предци, а данайско-ахейските племена не са имали реално достъп до същинската тирейска митология, затова тяхната митология има преди всичко описателен характер за страни,светове и герои, т.е. на копираната и неразшифрованата  митология на дедите ни.

Омир ни разказва и генеалогията на родовете на предците ни, че цар Ирид е един от великите владетели и родоначалник на петото коляно тиреите.

Той управлява царството Ксанти (гр.Ксанти в Беломорска Тракия, в подножието на Руен планина – част от южните склонове на Родопите).Според легендите наблизо до днешния Ксанти в древността Херкулес поставя основите на град, наречен Абдера, в чест на своя приятел Абдера, убит от хищните коне на наш владетел.

Омир разказва, че Адир е произлезъл от „пояса на красотата” от своите синове.

Поясът на красотата или „пояса на очарованието”, (преименуван през Средновековието на „венериния пояс”), както е известно е  острова на Афродита или Анадиомена – Кипър – остаряло българско наименование  Кипрос.Там в Кипър е възцарен владетеля Адир, потомък на великия Бог Тир, за владетеля на своя народ (според исторически източници са пристигнали от Микена). Адир е един от великите тирейски царе, който е обожествен след смъртта си, следи от неговото име срещаме в Библията – където е едно от имената на Бога, както и днес има селище в Йордания с неговото име.Адир е едно  от разпространените и днес имена,основно сред симитските народи.

Омир ни разказва, че от конниците-войни – те както вече е писано са посветени в учението (тайното познание) – е генеалогията на царете на Агеа.  Това е най-древното название на Македония и от там идва впоследствие нарицателнато име  Аргеадската династия ( управлявала Древна Македония от 7 век пр.н.е. до 309 пр.н.е.), а не както пише Есхил (525-456 пр.н.е.)  в пиесата „Молителката”, че династията тръгва от аргоския цар Пеласг или Херодот – VІІІ-44,който също говори за това, че династията произтича от пелесгите- кранаой от Атина,  в поредицата цар Кекропс – известни вече, като некропиди, а при цар Ерехтеус се наричали атиняни, а при цар Йон (син на Ксут) вече са йонийци. Най-рано преди Есхил и Херодот е живял Омир – велик тирейски жрец, който отлично е познавал родовете и историята на тиреите.

В древните легенди за Аргеадската династия   централно място заема древният герой Херакъл, а най- великият представител е на тази династия е Александър Велики.

Омир пише, че в царството на Адир са направили килеха (най-вероятно изписване на камъните) и след познатия ни ритуал на клетвата в завета и освещаване на писаните камъни парите са тръгнали в техните земи с тях да полети и да се разпространи писаното богатство отново.

Новопомазаният тирейски цар Номдир (Мондир, Мандир, Мандара,Мадара) – небесният създава нов град Легасоб (Западна Индия). Неговото царство се е пазело от новопосветени конници-войни, както изисква закона на нашите предци. В това ново царство на тиреите успешно се разпространява Писаното Слово, писаното Учение на Великите Учители. Мондир е бил велик, небесен цар и споменът за него в местното население можем да проследим първо в хиндуизма и дори днес в съвременна Индия.

В санскрит, литургическият език на хиндуизма, думата мандир означава „къща“ или „храм”. Древните санскритски текстове използват много думи за храма като мата, вайуна, кърти, кесапакса, девавасаха, вихара, сураваса, суракула, деветатаатана, амарагара, девакула, деваграха, девабахана, девакулика и никетана.

Отдавна е забелязано, че част от тракийските селищни имена са двуосновни, при което втората част на името представлява нарицателно, означаващо някакъв вид селище. Най-често срещаните втори съставки са -бриа, -диза, -пара и -дава/-дева със значения „град”, „село” и „укрепление”, а както е видно най-често –в нарицателните имена за храм участва дава/дева . Хинди-храмът или Мандир (от санскрит Мандира) е структура, създадена, за да събере заедно човеците и боговете, като използва символика, за да изрази идеите и вярванията на индуизма. Символизмът и структурата на един хиндуистки храм се коренят във ведическите традиции. Един храм включва всички елементи на индуския космос – представяне на доброто, злото и човешкото, както и елементите на индуския смисъл на цикличното време и същността на живота – символично представяне на дхарма, кама, арта, мокса и карма.

А в понятието Мандира/Мандир виждаме сходството с името най-свещеният тирейски Храм (на тирейски език Обител на Земната Сетлина) или българската Светая Светих Мадара (7500г.пр.Хр.).

Във връзка с представените доказателства за значението на Мадара в нашата най-древна история и култура всички, ние, българите сме длъжни да съхраним този паметник в автентичен вид, както да бъде представен по най-подходящия начин пред всички, които искат да се запознаят отблизо с него.

Нашата Мадара е най-важно светилище на древните предиЧерноморският потоа и в основата на древната световна култура, религии и цивилизация.

От Мадара тръгва по света „тайно знание”, което включва всички научни знания дадени от Великите Учители – Боговете, като те са обучавали посветените от най-висока степен тиреи по отделни научни клонове (познати днес, като отделни науки) на знанието, защото не е било възможно да се предаде такова енциклопедично знание в неговата цялост на един посветен, то се превръща в „тайно знание”  дори за всички други посветени.

Тази наша теза се потвърждава от разпространението и развитието в древния свят на различни клонове от науката, в най-широк смисъл на това понятие.

На Мадара се е състояла и една от най-големите битки на нашите деди с племето на Дан (отглас за тази битка има в митологията на тирейските родове и племена, където да са заминали по света).

За легендарната тирейска царица-жрец Мордна (Цезарея) вече писахме отделно.

 

Омир ни връща в епохата преди „Троянската война” и разказва за цар Едит – познат от древната митология, като Едип – Син е на Лай, цар на Тива (Кадмея) в Беотия и Йокаста – който е посял дървото на рода и на учението в царството Тифиа (най-вероятно е нарицателното име – комбинация между името на град Тива и първата родина на основателя на града древна Финикия).

Там нашите предци четат, усвояват познанието е тяхната Ебетия (Беотия).  Софокьл пише Едип цар и Антигона от т.нар.Тивански цикъл (441 г. пр. Хр.) Известно е, че тези поеми се отнасят за по-ранна епоха в сравнение с  „Илиада”. За цар Едип (Едит) пишат още Есхил, Еврипид и други автори. Не е необходимо да преразказваме сюжета на поемите за цар Едип (Едит), тъй в случая изследваме истинската история на нашите предци, но ще отбележим сполучливия анализ в статията на Огнян Ковачев: „Едип цар“ — три дидактични версии на престъплението”, която дава представа за това как в „мистериално се преплитат три пътеводни нишки: на колективното знание от мита, на трагедийните обрати и узнавания, на моралния избор. В пресечната точка на трите пътя на самопознанието бягащият от себе си Едип е винаги Едип, който се връща към себе си” или как „познанието за света минава през опознаването на себе си”.

Трагедия „Седемте срещу Тива“ от Есхил е разказ за битката между армията на Аргос, водена от Полиник, и армията на Тива, водена от Етеокъл и неговите поддръжници. В митология  на данайско-ахейските племена тази битка е позната като Първата война за Тива и седемте срещу нея, но всъщност Есхил е написал разказ за братоубийствените войни между колената на първите седем тирейски царе и поуките, които следва да направят тирейските народи.

Вергилий в епическата поема „Енеида“ преповтаря легендата за основаването на Рим, който е управляван от  7-на царе (на латински: rex, regis, като знаем етимологията на думата rex). В „Енеида“  Ромул убива брат си Рем и става първия римски цар на Рим.

От родът на цар Едит е новопомазания цар Мирве, жреци и конниците-войни, т.е.всички посветени тръгват със своя род и основава град (царство) Сайен (предполагаме, че е известния в древността град-пристанище Мерв- още Александрия и Антиохия Маргиана – в днешен Туркменистан. Селището съществува от III хилядолетие.). Народът на Мерве – асорите създава рода и династията на скайенските царе.

Има различни легенди най-вече в руската и иранската история за Сайен и последната сайенка, включително за легендарните амазонки, водните нимфи аспара.

Впоследствие Маргиана (др.-перс. Маргуш) е сатрапия в  Ахеменидската империя.  В източна Маргиана са се намирали Согдиана и Бактрия. През 521 г. пр.Хр. водени от Фрадей маргианците вдигнат неуспешен бунт срещу цар Дарий Хидапса. В 53 г.пр.Хр.  след битка при Каррах (Харран) останките от разбитите римски легиони на Крас са били доведени в  Маргиана.След няколко години в Маргиана отново се водят битки с римски легеони и китайска войски, които са описани и илюстрирани от пратеника (посланика) на китайската империя Чен Тан в “История на ранния кхан”.

При щурма на град Шипга маргианците строяват повече сто хиляди пехотинци  пред крепостните врати под формата на „рибени люспи” – сравнение за застъпване на строените пехотинци със щитовете. Строят на „рибените люспи” бил много труден за маневри особено при атака и изисквал изключителна подготовка и дисциплина от войните, което изненадало римляните, тъй като в техните представи „варварите” при щурм се втурвали като тълпа.

Големият търговски град Мерв – на Пътя на коприната- и царството в периода 1037 – 1055 г. е превзето от селджуките, когато са завладели Хорасан, Хорзем, Западен Иран, Азербайджан и Ирак. Точно от този период явно, се черпят и подменят сведения за голямата лъжа за общия произход на българите и огузите, т.е. теорията за туранския произход на българите.

Царството на тирийското коляно на асорите е завладяно от селджуките, а не обратното. Огузите се появяват близо 4000 години след създаването на Великата триейска цивилизация. В аналите е записано, че Дукак е сюбаши на огузите и баща на селджуките. Бил е на военна служба при ябгу Али, владетел на Дженда, а по друга версия на служба при хазарския каган. Дукак според втората версия е служил на Хазарския хаганат, когато е в упадък, по време на убийството на върховния каган и семейството му от огузите. Той след това е преминал на служба, с командваната от него войска при огузкия ябгу, където станал втори по ранг сред огузите. От историята на селджуките се знае, че техните владетели включват към владетелската титла и тази на покорените държави, например:  дихкан Дихистана,  шаханшах, султан Мерва, султан Хорасана и пр., както са възприемали част от културата на завладените народи, като за официален език са приели фарси. От завладяване на царството Мерв от селджуците не следва, че сме тюрки или огузите са перси, хети и пр.

За Сидон и „белите сирийци” писахме отделна публикация.

Омир разказва за поселението на тирейските родове и разпространението на учението на Великите учители в земята на река Сена и древна Галия. Галия включва една обширна област в Западна Европа, включваща днешните Франция, Белгия, Люксембург, западна от  Швейцария, и частите от Холандия и Германия на западния бряг на река Рейн по-късно, като римска провинция. Не отговаря изцяло на истината трактовката, че римляните са наричали обитаващите племена тази територия гали, а данайците са ги наричат келти – в този ареал са обитавали различни тирейски племена, това може да се проследи до някъде основно от картите и топонимията в древността. Във Франция и до сега има множество топоними, природни хороними, хидроними и пр., които напомнят за обитаването на ареала от наши предци.

Случаен ли е фактът, че  френските крале са се клели пред евангелието изписано на кирилица и глаголица в катедралата в Реймс (според Архиепископията на Реймс, то е дарено на катедралата от архиепископ Шарл де Лорен на Великден 1574 г., който го купил по време на участието си в Църковния събор в Тренто, Италия, заседавал между 1545 и 1563 г.).  Френските свещенослужители твърдели, че Реймското евангелие е написано на свещен език,дори на езика на Бога. Реймското евангелие е написано на чист старобългарски език.За кирилския текст от евангелието това е неопровержим факт,за този, написан на глаголица, въпросът е по-сложен и се дискутира в научните среди.

Отново, ако се върнем към великия поет Омир – Бащата на българската история – който ни разказва, че те  са се разпръснали  от тирейските лози-родове и царете на тези колена са от Каиана (най-вероятно идва от името на планините Калвана – на север от Прато, провинция Тоскана, а името на селището Кавиано, Швейцария – до езерото Лугано и ски курорт идва от същите планини), от същите мъже са.

Казано с други думи от тези планини  Калвана произлизат много първожреци-царе на тирейски народи в този ареал на Европа ( на тази територия са открити  осемдесетте урни на Калвана планина).

Едно от тирейските племена е хелветите,  на които е кръстена Конфедерация Швейцария. И до днес виждаме, че са съхранили традицията на предците ни по демократичен начин да се взимат решения, като жените също са включени в правото на глас на федерално ниво.

За помазване и вричане в завета на царя-първожрец Динор, жреците и конниците-войни на иритите – днешните ирланци в Храма Мадара на жреците-гадатели, посветихме отделна публикация.

Омир разказва за тирейската царица-първожрец Тиа (най-вероятно на нейно име е наречена триадата Менади, Сатири и Селени – „Тиаси“, която съпровожда бог Дионис). Тя е управлявала царството Тир. Великият Омир пише, че е от рода на Менидите, т.е. от рода на бог Дионис. Царицата-първожрец Тиа е пазела заедно със своите зетове учението на Великите учители в Синай от самото създаване царството Тир.

Градът Тир се е намирал на естествено недостъпно място. Той се състоял от два квартала. Единият бил разположен на остров, а другият на материка. Когато континенталната част от града не можела да бъде защитена, цялото население се прехвърляло на острова и се поставяла под закрилата на морето и силния военен флот на града. Известно е, че Картаген бил основан от Тир, като самите картагенци слагат началото на редица финикийски центрове в тази част на света, които по-късно римляните започват да наричат пунически. Царицата Тиа е навлезнала през Агая  в Египет, като е покорила с конниците-войни и основната част от своето коляно,с името на ариите – дадено на тиреите от боговете Тир и Тис. В тази песен на „Илиада” разбираме, че оцелелите от народа на царство Дидима (6 песен), което е било унищожено е съградил Тир.

Хектите са получили и надградили писаното слово, знанието от едоните или с други думи Омир пише, че хектите(хетите) и едоните са от едно коляно, от един род. Първият помазан и посветен цар-първожрец на хектите в новото царство е Еней. Той е от петото коляно на Тир. В земята на Тидея е създадена великата Мидея (Мидия, Мала Азия). Великият Омир  сравнява Еней с лъвът и това е неговият родов тотем(защо ли и на българите?). С този знак е извършен обреда на големият тирейски цар Еней по вричане в завета пред Господаря на Ситдон и бика (тура) на Галиак.

Нарицателното име на всички тирейски колена край Дунава, нещо повече на Балканите и част от Мала Азия е Сити(сеещите.Известни под името Синтии,описани от Омир и Порфирий,еквивалент на пеласгите(белите)и палаите(старите).В Европа нарицателното име на всички тирейски колена  е Гали – техният Бог, техният Господар, като събирателно име са Тир и Тис. Не е случайно споменаването първо на Господаря на Ситдон, тъй като от Ситите тръгва родословието на всички тирейски колена по света, това е причината до днес да срещаме в различни държави топоними или в религиозния култ на различни народи думи с корена сит (сита, сет, сид). По-късно срещаме Сит (Сет), като  библейска личност и за отбелязване е, че той е и прародител на оцелилите след Потопа, но това е самостоятелна тема, която в друга публикация ще разгледаме.

Царят-първожрец Атир е от рода на Слънцето (Ил, Илиос) прочел и разпръснал среброто в царството Мерион (остров Крит), т.е. разпространил чистото учение на Великите Учители. Тиреите са познавали отлично свойствата на среброто – неговите антибактериални свойства, по тази причина когато става дума за Учение, за тиреии пазещи учението чисто те използват среброто за нарицателни имена  бели, сребристи, сияйни. Царството Мерион е  едно от най-значимото огнище на Великата тирейска цивилизация. Тя е известна, като минойска култура (или критско-минойска) от нейния откривател, в началото на XX век британския археолог Артър Евънс въз основа на древните данайски легенди за цар Минос, но както вече знаем данайците са единственото племе в света, което не само си е  присвоило Великата тирейска култура, но са успели да излъжат целия свят за историята на Древният свят. След разкриване на скритата писана история на Древният свят в поемата „Илиада” от посветеният тирейски жрец-тумир, безсмъртният Омир ще се наложи всички, които се занимават с истинската наука отново да напишат историята на Древният свят.

Няма „Древногръцка” цивилизация, няма „Древногръцка култура и писменост” и никога не е имало, защото те идват 2 000 години по-късно в ареала на Балканите, защото не са „след индийците най-многобройните в света”,но  има Велика тирейска цивилизация, Древнотирейска култура и писменост –древнобългарски кунаи(руни) Линеар А и Линеар Б,Сабейска писменост,Тингри(Ге;ез) и т.н. – затова учените до днес си блъскат главите кое от всички тирейски наречия е древногръцко.

Още в древността на Херодот му е направило впечатление, че ако „се управляваха само от един владетел, биха били непобедими и според мен най-могъщи от всички, които съществуват.” (Херодот, V, 3).

Там са градовете КнососФестосМалиа и Закро; изкусния архитект Дедал, проектирал лабиринта с кръвожадното чудовище Минотавър; прочутата „минойска таласократия“, които са превъзходни моряци и добри търговци и равни на сънародниците си финикийци; създават линеар А и линеар Б и Фестоският диск-история в картина за раждането на Тиреч,Ариана; според преданията тук е роден Зевс (син на титаните Кронос и Рея); тук са легендите за похитената Европа (дъщерята на финикийския цар Агенор) от Зевс; за Дедал и Икар, за героя Тезей основал Атина и пр.

За величието и спомена за царство Мирое, като важен център на чистото учение на писаното слово и на мистериалната обредност сред тиреите говори и обстоятелството, че дълги години след природния катаклизъм сполетял царството около 1 500 г.пр.Хр. (избухването на вулкана на остров Тера или по-правилно Тира) името се помни, като  Марион на остров Кипър , Мерион е Призрен по време на Юстиниана втора,  в Ирландия е имало град Долен Мерион, скалата Мерион (Мариес) на остров Тасос и т.н. За високо развитата Критско-минойската култура е писано много и всичко това е верно, с изключение на обстоятелството, че е култура не е на малобройното африканско племе данайци, а на нашите предци.

Големият Омир пише, че цар-първожрец Еврип е верен последовател на учението на Боговете Тир и Тис, верен поклонник на Слънцето (Ил,Илис).

Той е управлявал царството Тифо (Беотия или още по-вярно Бойотия), което също е съставно име от главния град Тива,съответно Тебай,което е разбираемо на български език ) и Фокида – гранична област на Бойотия. Древните беотийци са създали Беотийски съюз, който обединява всички полиси от царството и Атина. Бойотия и нейната столица Тива са център на минойската цивилизация  на континента. Древните беотийци са известни с посветените конници-войни и със Свещената гвардия на Тива, елитна част от 300 хоплити. Потвърждава се нашата теза, че посветените конници-войни преди всичко са били Свещената гвардия на всеки тирейски цар-първожрец, като носител на чистото Учение, на Писаното Слово, а впоследствие към конниците-войни се присъденяват и хоплитите (войни-пехотинци).

Битката при Левктра (името отново е познаваемо на български език) е сражение между тиванците и спартанците и техните съответни съюзници, оформили се след Коринтската война. Спартанската хегемония е прекъсната след битката при Левктра  и тиванците стават новата сила в тирейския  свят до възхода на Македония.

Кадъм – цар на Тива е донесъл азбуката от Финикия. Според легендите Кадъм станал цар на илирийците и му се родил син Илирий. По-късно той и Хармония- богиня на хармонията и разбирателството (а, според друга легенда е от остров Самотраки – дъщеря на Зевс и Електра) се превърнали в дракони и Зевс ги изпратил към Елисейските полета, което било наказание от страна на бог Арес заради това, че Кадъм убил преди време свещения дракон на бога.

В планината Хеликон е седалището на бог Аполон а бог  Ерос и музите са имали светилища.Изворът,в който се оглеждал самовлюбеният Нарцис, също е в Хеликон. В местността Киперон Херакъл убива Немейския лъв.

И в бивша Бойотия наблюдаваме подмяна на българските имена с чужди, така например езерото Илики преди се е наричало Тополия – в т. нар. „Същинска Елада”, а колко е същинска всеки сам за себе си да прецени.

Омир разказва за посветеният цар-първожрец Котис, жреците и конниците-войни, които са  разпространили писаното слово в днешна Югоизточна България. Светлината на царството на Котис е била от Писаното Богатство, от познанието. Положената традиция от тирейския цар, който е бил силен мъж по-късно ще прерастне в  Одриското царство. Възникнало в днешна Югоизточна  Тракия, то постепенно обхваща обширна територия, населена с тиреи и полиси със смесено население, простиращи се от земите между Вардар (Аксиос) и Струма (Стримон) на запад до Дунав  (Истрос) на север, Черно море (Евксински понт) на изток и Бяло море (Eгео Пелагос) и Мраморно море (Пропонтида) на юг. Първият могъщ владетел, известен от досегашните  извори, е Терес I. В V в. пр. Хр. Тукидид пише: „Одриското царство се простира от Абдера към Черно море (Еквисински понт) до устието на река Дунав (Исътр)…Навътре в страната разстоянието от Бизантион до Струма (Стримон) се взима от добър пешеходец за 13 дни.“

Държавата се развива при синовете му Спарадок и Ситалк, укрепва при управлението на Севт I и Амадок I, достига разцвет при Котис I (поредния цар-първожрец Котис, неправилно титулуван Котис I) . При следващите владетели Одриското царство попада и се освобождава от хегемонията на Древна Македония, преживява военните сблъсъци с тиреите – келти, 200 години отстоява независимостта си от Рим и чак в 46 г. става римската провинция Тракия, то е предпоследната трайно завоювана от Рим област, ако не се брои другото тирейско царство Дакия.

Невярно е твърдението, че Римската империя изцяло е обезлюдила Балканите – истината е, че голяма част от одрисите и другите трейски племена са се преселили отвъд  р. Дунав,  основно на територията на днешна Украйна, където е открита т.нар. „Черняховска култура”. Историята е доказала, че тиреите в повечето случаи се завръщат в своята родина и всички тези, че народа на тиреите е изчезнал са безпочвени, ненаучни и антибългарски.

Без да влизаме в подробности за историята на царството на Котис и впоследствие на неговите колена в днешните наши земи трябва да отбележим, че благодарение на откритата материална култура отстанала от нашите предци можем да илюстрираме скрития текст от Омир в поемата „Илиада”.

Без да омаловажаваме труда на плеада български изследователи (много от тях вече не са между нас) на Великата тирейската цивилизация  определено считаме, че днешните учени са длъжници на древната българската история.

Великият посветен жрец-тумир Омир в скрития текст на поемата „Илиада” ни дава най-силното оръжие срещу измислиците и лъжите на всички, които искат да се кичат с историята на нашите предци. Нито един сериозен чужд учен не може да заобиколи писаното от Омир.

Великият посветен жрец-тумир Омир в „Илиада” ,в скритият текст разказва, че тиреите са закопали писаните камъни дадени им по милостта на Великите Учители в „Омия и Пами” от  земята на Тиа. Писаните камъни са потрошени от новите господари, защото Панома е завладяна от черните африканци. За този епизод от историята на тиреите е трудно да се намерят писмени извори, с изключение познатата ни от митологията богиня Панома и нимфата Панома, почитани в древността в земите на България, на двата бряга на Хелеспонта и в Ертурия. За етруското царство Панома и главния град в него Клузий  се споменава от Livy (Bk. II., Chs. 9-14, Wars of Lars Porsenna), а лингвистична реставрация посочи другите географски места в бивша Етрурия (днешна Италия) – Тиа, т.е. земята Тия и река Тибър,  Омия и Пами – Остиа, Амиата планина, река По и град Популония. От древната история се знае, че пристанище на град Рим е Остиа, което днес е във вътрешността на страната поради натрупаните наноси от река Тибър, затова ние подкрепяме тезата, че Рим, първо е в древна  Ертурия и второ е основан от тиреите на Палатинския хълм от племето асти – името им е кодирано и в етимологията на Остия. Нека си припомним, че Учението на предците ни е разпространено от царя-първожрец Иморх в днешна Италия през града на Адриатическото море Фаноо/Фано (5 песен „Илиада”).

Черните африканци са замърсили името на бога Пан, т.е. замърсили са учението, с омраза са разпръснали съдовете от салона на Храма (Мадара). Тирейските пазители на познанието не са успяли да унищожат писаните камъни по време на войната и африканците, първо са ги натрошили после са ги заровили в земята, които астите са получили преди да тръгнат от земите на Хеле (по-конкретно от Одриското царство, което се простирало и в ареала на Хелеспонта) към древна Ертурия. Избити са повечето от колената на етруските, а попадналите в плен са замърсени или превърнати в роби.  Тумирът Омир разказва как африканското племе е подменило и прииначило историята на великия тирейски цар-първожрец Адир (5 песен на „Илиада”) – обожествен след смъртта му с мита за Кронос. Това племе – данайското, което системно е унищожавало  и воювало  с носителите на Великата тирейска култура, днес се изкарват нейни наследници. Наследници на данайското племе са единствено ахейците и дорийците, които по нищо не са се отличавали от техните предци. За огромно съжаление това африканско племе е успяло да излъже, да подведе огромното мнозинство от учените по света, че те са насленици на Великата тирейска цивилизация, но великият Омир безкомпромисно и системно в скрития текст на поемата „Илиада” изобличава варварското племе и разказва истинската история на нашите предци.

 

Царят-първожрец Сонор и другите посветени жреци и конници-войни са получили  пояса с Писаното Слово от великия цар-първожрец Дид. Омир описва, част от похода на  цар Сонор, който с войските минава през гр.Тир и през домът им в Сиса или Сис –  хетейско селище в равнината между планините и средиземноморското крайбрежие, а по-късно столица на арменското царство Киликия (в днешно време на югозапад от град Козан в провинция Адана, Турция). В Сиса тирейското коляно е разстроено, както повелява обичайното право при нарастване на населението с мистериалния обред са помазани новите трима царе-първожреци и те с останалите посветени жреци и конници-войни са положили клетвата в завета да пазят чисто писаното слово на Великите Учители. След мистериалният обред на трите нови тирейски колена,  всяко едно от тях поема своя поход за намиране на своя земя за поселение.

Първото коляно на цар Сонор се установява в Ласетия на остров Крит, Гърция (днес най-източната провинция Ласити) – името най-вероятно идва от платото Ласит в подножието на планината Дикти. В тази провинция на остров Крит най-древните открити селища са от времето на минойската култура, както и Лато и Олос.

Второто коляно на цар Сонор поема дългият път до Пакан (малък град на остров Нанга Вак, щата Саравак на днешна Малайзия) и са познати в Индия и Тайланд от времето на Махабхарата, всичко за тях е написано в скрипта Devanagari. Топонимията на острова също показва, че там в древността са живели тиреи. Gehlot (1981: 41) коментира, че Сонар има две разделения; Мерх Сонар и Баманския сонар.  Мърх Сонар твърдят, че техният праотец Сиксу е произлезъл от кулдите Bageswari (Белите сирийци). Бананският сонар твърди, че е потомък на Браммани и Раджутс. Те най-много се покланят на владетеля Вишну.   Цар Айзер от периода на Махабарата. Освен това в Индия сонарите са златни и сребърни, тъй правят бижута и орнаменти, които са сложно проектирани и инкрустирани със скъпоценни и полускъпоценни камъни.

Третото коляно на цар Сонор се отправя на север и се заселват в ареала на Скандинавия или остров Туле – там са скалите Пам (Швеция), а южна Норвегия   носи името на легендарния тирейски цар Сонор. Асаланд (Земя на Есер) или Асахайм (Дом на Айес) каквото древно название има показва, че те са от тирейските колена на племената аси и асти. Историята им показва, че посветените царе, жреци и конници-войни отлично са овладяли познанието на Великите Учители в областите на астрономията, математиката, корабостроенето и корабоплаването и пр. От това коляно произлизат най-смелите войни на „Ерил“ или „Ерилар“. Относно етимологията на името Скандия или Сканджа определено считаме, че идва от свещената за тиреите планина Странджа. Впечатлени сме от не малко скандинавски учени-историци, които много точно определят генезиса си от нашите общи предци. Няма да коментираме български учени, които отхвърлят тезата за генезиса на скандинавците, тъй като според тях тиреите са обитавали само Балканите и части от Мала Азия.

В домът на Азалиите е Меон (Лидия), където е най-вероятното родно място на Омир.Там е влязла истина на учението от (нашите) Велики Творци. Половината камъни са взети от местността Итона (имало е и град Итона) и са изписани от посветените меонци.

Великият Омир, разказва, че в Египет се пази чисто старото Учение и по небесата от Първородният Елис, жреци и конници-войни. Законният по обичайното право на тиреите цар  Елис(Илис-първородният) не е позволил да умре светлината, а след смъртта му се е преродил в Сокор или това е египетския бог Хор е Хорус и означава Този, който е горе или Този, който е далече. Божеството има глава на сокол(Божият дух) и носи двойната корона на Египет и ореол от слънчевия диск.

Отново посветеният жрец-тумир Орфей разкрива как от селищата на царството на Лир или от остров Итака са „лъжите полетели  по света” на африканското данайско племе. За изпълнението на техния план да излъжат, да измамят света, че учението е тяхно е помогнала бабата на техния цар – черната(в душата си) Палода (черната Атина).

Тя е била посветена от сияйните тирейски жреци в Учението на Слънцето, в Познанието на Великата лоза. Омир сочи, че черната Атина е получила знанието от пояса на жрицата Едит. След което данайците са убили пазителите на Храма (Дома) и част от народа. И те са се обявили за повелители на милостта и красотата на Учението и Писаното Слово.

Облекли са се с тогите на посветените тирейски жреци. Тръгнали са да разпространяват словото и сътвореното от Светлината на Великите Учители с името на Дан и с тяхното име. Тази история най-вероятно е подтикнала великия Омир в поемата „Илиада” да разкаже за превземането на Троя с помощта на подарения  Троянския кон – по идея на Одисей от Итака.

Омир – Бащата на Българската история  или на Великата тирейска цивилизация завършва скрития текст на тази песен, като сочи, с болка и надежда откъде единствено може да се възроди писаното слово, с думите:

„Единствено в Модор ( Родом реверс,Мадара – б.м.) има, тръгнете и го дирете. И ще се дадат  Сияйните Камъни и ще тръгне(ще се прероди) Началната Светлина де записана е. И от Светлината тръгнала ще тръгне Изворът!”

МАДАРСКИ КОННИК БЪЛГАРИЯ

Екипът2-руните говорят:

Борислав Стамов

Мила Салахи

Патриция Кирилова

Стефан Ганев

Николай Иванов

Даниел Калчев

 

 

 

Please follow and like us:
55
Liked it? Take a second to support Българска Асоциация on Patreon!

Comments

comments