Бележка на Българската Асоциация – Под Славянски Племена се има в предвид – местни племена. Доказано е, че Славянството е изкуствено създадено понятие, с цел разделянето сродните племена.

Защо има толкова Грешки в Българската История

Определено смятам, че филмът „Хан Аспарух“, гледан още при появата му от 16 милиона зрители (т.е. по 2 пъти от всеки българин) и излъчван и до ден днешен периодично по всички ефирни и кабелни телевизии, създаде изключително трайна (но невярна) представа за бита, цивилизационното равнище и процеса на създаването на българската държава.
В резултат на подобни измислици половината съвременни българи са убедени, че съпругата на Аспарух се е казвала Ахинора, а голямата му неосъществена любов — Пагане. Всъщност историята не ни е донесла името на нито една българка чак до средата на IX век и първите, които знаем (дъщерята на цар Борис I и болярина Сондоке), са с християнски имена. И с тъга трябва да признаем, че не знаем как са се наричали прабългарките. Е, има предположения, недостатъчно сигурно доказани, че имената Калина и Олга са от прабългарски произход.

Историята на една нация и държава се установява въз основа на информацията за миналото, идваща от документи, създадени по време или след определени исторически събития. Документ е събирателно понятие и включва т.нар. наративни (разказвателни) източници — средновековни истории, хроники, романи, повести, жития, слова и т.н., административни книжа, грамоти, укази, данъчни описи, археологически, епиграфски и нумизматични паметници. С други думи, всеки артефакт, идващ от средновековното минало. Най-ценни, разбира се, са историите, хрониките, административните документи и епиграфските паметници. Понякога те са толкова подробни за историята в определен период, за ярко събитие или личност, че на пръв поглед съвременният историк само трябва да ги преразкаже, след като ги разчете и прочете. И за съжаление в миналото това е ставало, като в резултат са се появили немалко митове.

Още в средата на XIX век обаче (а някои историци и по-рано) занимаващите се професионално с Българска история са разбрали, че древните истории, хроники, разкази и повести са писани от хора, имащи определеност — етническа, политическа, верска. И съответни симпатии или зависимост от някоя или от всички свои определености. Зависими са били писателите (казано най-общо) от господаря, на когото са служели. Имали са и различно интелектуално ниво и ниво на информираност, т.е. едни много ясно са разбирали какво става, други — не.

12те Мита в Българската История

Последствията от всичко това е, че практически нито един наративен източник не отразява абсолютната истина за едно реално историческо събитие. Истината е винаги повече или по-малко деформирана, в зависимост от определеността, информираността и интелектуалните качества на автора. Докъде може да се стигне в деформациите, класически пример е историкът Прокопий, живял през VI век, който бил на служба в Двора на византийския император Юстиниан Велики. Той е написал блестящи съчинения, описващи с възхищение управлението на Юстиниан и съпругата му Теодора. Прокопий описва нашироко славните бойни подвизи на императора, отвоювал Северна Африка и Италия, разумната му вътрешна икономическа политика, благочестието на императрица Теодора. На едно от съчиненията му („За строежите“) дължим имената на всички крепости в българските земи, възстановени или изградени именно от Юстиниан Велики. Същият този Прокопий обаче написва и „Тайна история“, в която Юстиниан е описан като глупав и некомпетентен самохвалко, разпилял ресурсите на империята в безнадеждни и осъдени на краен неуспех военни начинания и още по-глупави строежи на крепости на Балканите, неуспели да опазят населението му от варварските нашествия. А благочестивата Теодора е описана като свръхразвратница, която често казвала след буйна оргия, че е много жалко, че женското тяло има само три отвора.

Знакът на рода Дуло

Лъжите в Българската История

Къде е истината в историята на Българската държава? Истини и неистини има и в сагите за Юстиниан Велики, и в „Тайната история“. Как историците откриват кое е истина (или поне по-близо до истината) и кое — неистина?

Това става с метода на т.нар. текст — критически анализ, основно оръжие на модерната историческа наука. Информацията за историческо събитие, процес и личностите, участващи в тях, при един древен автор се сравняват с информацията за същите събития, личности и процеси, съдържащи се в информацията на други древни автори. Привличат се и данни, които доставят монетите, печатите, фреските, епиграфските паметници (каменните надписи) и т.н. Отчитат се и вече споменатите дадености, ако е възможно — и личната съдба на древния историк, а дори и дали няма грешки в по-късните ръкописни преписи на историята или хрониката му. И се установява дали Прокопий пише „Тайната история“ от будно обществено чувство, или защото Юстиниан не му е плащал толкова, колкото Прокопий е смятал, че заслужава, та му е приписал всичко лошо, което развинтената му фантазия може да измисли.

И ако древните византийски автори понякога са безмилостни по лични политически и верски причини към своите сънародници — императори, аристократи, патриарси, митрополити, какво да кажем за отношението им към българите и техния политически и църковен елит. А за съжаление 90% от информацията за средновековната българска история идва от византийски историци и хронисти.

Българските средновековни източници и хроники за историята на Българската държава са унищожени при завоюването на страната от османските турци, които ликвидират безжалостно българската аристокрация и църковен елит. Изгорени са още в края на XIV век всички царски, болярски, патриаршески, митрополитски, манастирски библиотеки и архиви. За мащабите на унищожението свидетелство е фактът, че до наши дни са оцелели само 7 български царски средновековни грамоти, а в Унгария — над 250 000 документи, излезли от кралската канцелария. Българските средновековни библиотеки и архиви са унищожавани не само от турците, но и от гръцкото духовенство, управлявало българските епархии от 1396 до 1870 г., а в някои области и след тази дата. Описани от чужди учени в началото или дори в средата на XIX век, крупни български ръкописни сбирки в много манастири и църкви, останали под юрисдикцията на Вселенската патриаршия в края на XIX и началото на XX век, вече липсват — те са безмилостно изгорени. На науката са известни само няколко кратки български средновековни ръкописа с историческо съдържание. Същата е съдбата и на хилядите надписи върху камък, останали от средновековните ни предци дори до средата на XVII век. Петър Богдан пише в 1640 г., че в старите ни столици Плиска и Преслав работят над 100 турски варници, които стапят хиляди мраморни паметници, написани на кирилица. Турците са знаели, че от мрамор се получава най-качествената вар. Днес са оцелели и са станали известни на науката не повече от 300 средновековни надписи.

Азът на Българите

При положение, че от родни източници днес е получена не повече от 4–5% от наличната информация за историята ни през Средните векове (и още толкова от европейски, арабски и арменски) източници, явно е, че реконструкцията на българската история зависи почти изцяло от съобщеното ни от византийските автори. Техните документи са оцелели, изнесени на Запад и публикувани в печатни издания от хуманистите още в XVI–XVII век, а и се пазят в многобройни оцелели хранилища на турска територия — в библиотеката и в архива на Вселенската патриаршия в Истанбул, в гръцките манастири в Атон, в библиотеки и архиви по гръцките острови, останали под венецианска власт до XVII–XVIII век. Византийските автори пишат много за България и българите.

Кой има интерес от Лъжите в Българската История?

Първите историци, занимаващи се с българска средновековна история от XVII век (свои и чужди), са се задоволявали обаче да преразказват византийските истории и хроники. Това са правели и Цезар Бароний, и Мавро Орбини, и Петър Богдан, и Отец Паисий. Тогава се раждат и първите митове в представите на българското общество, някои от които не са изкоренени и до днес.
Първият цялостен корпус по българска средновековна история е на проф. Васил Златарски, като първият том излиза в 1917 г., а последният — в края на 30-те години на XX век. Проф. В. Златарски извършва истински научен подвиг, като за 2–3 десетилетия издирва, превежда, анализира и синтезира цялата изворна информация за средновековното минало на България. Такъв обем работа в други страни се извършва или се е извършил от няколко институции с десетки сътрудници

Но при такъв обем работа грешките при разчитане на древния текст, в анализа му, а след това и в историографския синтез, са неизбежни. А грешките раждат мита. За това, каква важна стойност може да има дори смисълът на едно подчинено изречение, ще спомена следния случай, франкски хронист пише в 827 г.: „При императора (франкския — б.а.) дойдоха пратеници на абодритите, прецедентите и тимочаните, които наскоро се бяха откъснали от съюза с българите.“ Нашият историк решава, че изразът „откъснати от съюза с българите“ засяга три славянски племена, и прави фундаменталния извод, че в епохата на кан Омуртаг (814–831) славянските княжества масово се откъсвали от българската държава поради антиславянската политика на кан Омуртаг. Този възглед за лоши отношения между славяни и българи господства в науката и едва през 70-те години на XX век един млад тогава учен забелязва очевидното — абодритите и прецедентите живеят по река Одер в днешна Германия и естествено никога не са влизали в българската държава.

Други източници, на които пък Златарски не е обърнал внимание, свидетелстват за точно обратното. Византийски автор например пише, че много славянски, а и всякакви други племена се присъединявали с охота към България, тъй като им харесвали редът и строгото спазване на законите в държавата ни, както и ниските данъци, плащани отгоре на всичко не с пари, а в натура. Да не повярва човек, че сме имали и такива времена, но сигурно това сведение е вярно, тъй като е писано от византиец, който мрази и нас, и държавата ни, но в момент на откровение съобщава за едно наше достойнство.

Автор: Божидар Димитров, „12 мита в българската история“

Благодарим Ви, че прочетохте статията и се интересувате от Българските корени и Българската История. Помогнете ни, като я споделяте чрез вашите познати, като станете наш Патрон или като направите единично дарение чрез Пейпал

.

Ако имате предложения, желаете да публикуваме Вашите авторски статии или искате да се включите в Обединението на Българите по света и повдигането на България ни пишете на bulgarianassociation@gmail.com

Прочетете какви са нашите цели нашите цели

Вижте и част от нашите идеи Как всеки един от наш може да помогне на България Днес

Пишете ни с предложения как може да помогнем на България и да се обединим Българите по света и най-важното Действайте. Нека с примера си покажем на другите.

Време е да си припомним какви сме били. Време е отново да се върнем към корените си и нашите традиции, защото само така ще си върнем България. Почитайки нашите предци и интересувайки се от миналото си, фолклора си, традициите ни, повдигайки нашия морал и любов към България – само така можем да черпим сили от източника, от който са пили и нашите велики царе. Но това няма да стане лежейки пред телевизора на по ракийка, в чалготеката следвайки ниските си страсти, прекланяйки се пред чужди идоли и пред парите.

Огледайте се и помислете, какво можете да направите за България днес, в този момент. Как можете да сте полезни на Вашия квартал и на нуждаещите се сънародници.
Запомнете, че животът не се мери по това какво прави човек за себе си, а какво прави за отечеството си и за своя народ.

Comments

comments

Please follow and like us:
55
Liked it? Take a second to support Българска Асоциация on Patreon!

Comments

comments