Изгрев от рилските езера

„Устните на мъдростта са затворени, освен за ушите на Разбирането“
„Кибалион“ – Хермес Трисмегист.

Най-главните празници в българския народен календар

От Българската Асоциация искаме да ви представим разработката на Пламен Железов в няколко публикации относно главните празници в българския народен календар, която изготви специално за всички нас. Който желае, може да прегледа отговорите му в предишна наша статия относно някои от най-спекулираните теми за българската ни история тук.

Българската обредност и Григорианския календар

За да бъде разбрана правилно българската празнична обредност, трябва на първо място да се разграничим от днешното ни разбиране за настоящия календар като инструмент, който използваме, защото той не е наше творение, а е въведен в употреба на 4 октомври 1582 година, в съответствие с була от 24 февруари 1582 г. на папа Григорий XIII, чието име носи и днес (Източник: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80).

Григорианският календар е приет в България на 31 март 1916 година, като този ден е последван директно от 14 април. (Източник: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%B3%D1%80%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F_%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80)

От горното се вижда, че календарът сам по себе си, а и неговото въвеждане в България са доста късни и трудно биха обяснили българската празнична обредност, пречупена през неговата гледна точка, още повече, че се касае за народ много по-древен от този календар.

Българският Цикличен слънчев календар - върху неговата основа е направен Китайския календар

Календарът на старите Българи

Календарът на старите българи е най-прецизното творение в тази област в човешката история. Той е циклов, слънчев календар, който води началото на своето датиране от 5 500 г. пр. н.е. Има твърдения, че тази година е 5 504, но това не е от особено значение за целите на това описание.
Накратко най-големият проблем в съвременните календарни системи е 365-ият ден. Това е така, защото разпределена по обичайния начин на тримесечия дните в годината не се делят без остатък, а винаги се получава остатък от 0.25 дни на всяко тримесечие, които са 4 в годината.
Нашите предци са решили тази сложна задача по много лесен и блестящ начин. Те са взели за основа 364 дни в година, като са оставили 365-ия ден без дата в календара ни без ден от седмицата. Това е така нареченият Нулев ден. Този ден е много интересен и в същото време много важен ден за нашите деди, както ще видим по-нататък.
Имайки предвид горното, разпределението на дните от годината в седмици и месеци има следния вид:
– Първият ден на всяка седмица е неделя, а последният събота;
– Първият ден на първия месец в годината също е неделя;
– Всеки първи месец от тримесечието има 31 дни, а другите два по 30 дни. Това се повтаря всяко година, като най-ценната придобивка е фактът, че ако примерно 15 април 2016 г е бил неделя, то 15 април ще бъде неделя и след 100 000 години. По този начин се елиминира отместването на дните от седмицата спрямо месечната дата с по един напред и всяка година събитията от една и съща дата са се случвали на един и същи ден от седмицата. По друг начин казано дните от седмицата и датите от месеците са с точно определени места в годината и те не се менят с течение на времето!!!
Това не се отнася за настоящото григорианска календарна система, нито за предхождащата я – юлианската.
Когато казваме, че българският народен календар е циклов и слънчев, трябва да можем да обясним и да разберем, какво означава това. А то отново е лесно и блестящо решено, че и поднесено от нашите предци, които са били изключително умни хора.
Нашият календар е циклов, защото вписва действието си в рамките на една земна година или иначе казано времето за което планетата Земя прави една обиколка около своята звезда – Слънцето. Нека наречем тази цикличност слънчева, за да можем по-лесно да определяме събитията с които ще боравим в бъдеще.

Българският Цикличен слънчев календар - върху неговата основа е направен Китайския календар

Освен слънчевата цикличност българският народен календар е подчинен и на още един период от време, а именно 12 земни, слънчеви години. Това всъщност е периодът от време необходим на планетата Юпитер да направи една пълна обиколка около Слънцето. За тази планета от Слънчевата система става дума не просто случайно. Юпитер играе особено важна роля, освен в нашия календар, но и в самото функциониране на звездната система, част от която е и нашата планета. Нека наречем този цикъл юпитеров цикъл. Т.е. вече имаме слънчев и юпитеров цикъл. На всеки един юпитеров цикъл имаме дванадесет повторения на слънчевият цикъл на Земята. Тези дванадесет слънчеви цикъла на Земята можем да сравним с известните на всички ни в днешно време зодии, въпреки че това не е съвсем така. Нека за сега не навлизаме в повече подробности по тази тема, а оставим нещата така.
Остава да направим само още едно уточнение, а то е името което народът ни дава на планетата Юпитер и в каква роля го поставя. Старите българи са наричали планетата Юпитер „Янкул“ и са го оприличавали като овчар, който води овцете. Освен образна характеристика сравнението има и изключително сериозна роля във функционирането на слънчевата ни система, но за това ще обясним друг път.

Обобщение за Българския слънчев календар

Българският народен календар е циклов, слънчев календар, който се състои от четири тримесечия, като всеки първи месец на всяко тримесечие има 31 дни, а останалите по 30. Дните в годината на този календар са 364 и имаме един Нулев ден, който няма ден от седмицата, нито дата от месеца. Всяка седмица започва с ден неделя и завършва с ден събота.
Годишният цикъл на нашия календар се повтаря на всеки 12 години.

Сигурно вече започнахте да разбирате, защо календарът се нарича циклов!? Това е така, защото в него съществува повтаряемост, а това в науката се нарича цикличност. Пак там всяко повтаряне се нарича цикъл.
Нека обаче да видим, защо предците ни са го нарекли слънчев и защо е съобразен със звездата на нашата система. Известна е огромната роля, която играе Слънцето в нашия живот и в съществуването на планетата на която живеем. Без него не биха съществували и двете. Благодарение на въртенето на Земята около себе си и около Слънцето, ние имаме ден, нощ и сезоните на годината – пролет, лято, есен и зима. Докато Земята се върти около Слънцето четири пъти в годината се наблюдават интересни събития, които науката Астрономия нарича зимно и лятно слънцестоене, и пролетно и есенно равноденствие.
Слънцестоенето е събитие в което денят и нощта са в своите крайни стойности. Примерно зимното слънцестоене е характерно с най-краткия си ден и най-дългата нощ в годината. Лятното слънцестоене съответно е обратно. Двете събития са разположени, по българският народен календар, на точно 6 месеца едно от друго или на 182 дни.
Равноденствието от своя страна, както подсказва и неговото име, представлява събитие в което денят и нощта имат равни части от денонощието – 12 часа. Това са пролетното и есенното равноденствие. Те също са разположени на точно 6 месеца едно от друго или на 182 дни.
По българският народен календар тези събитие от живота на нашата планета Земя са разположени на следните дни от седмицата и дати от месеците.
Зимно слънцестоене – Нулев ден. Тъй като той няма ден от седмицата и дата от месеца, трябва да разберем, къде да го търсим. Той се намира между дните от седмицата събота и неделя и датите 30 декември и 1 януари. На този ден имаме най-краткият ден в годината, Слънцето минава най-ниско над хоризонта на Юг и съответно най-дългата нощ в годината.
Този ден е много специален ден. Нашите предци изключително много са го почитали и на този ден са празнували българския празник Коледа.
Тук можете да потърсите легендата на цар Коледа и двамата му сина Брем и Болг, за да се разбере и произходът на думата Коледа/Колада.
Също тук е момента само да споменем другите два празника около Коледа – Еднажден и Суроваки.

Еднажден се празнува на 30 декември – последният ден на старата година, в ден събота (В някои части на страната е известен и под името Единак).
Суроваки се празнува на 1 януари – първият ден от новата година, в ден неделя.

Лятното слънцестоене – Еньовден/Яньовден. Този ден се намира на точно 182 дни от Коледа. Това е денят в който имаме най-дългият ден в годината и най-кратката нощ. Датата на този ден по българският народен календар е 1 юли, а денят неделя.

Пролетното равноденствие – Благовец. Датата на този ден по българския народен календар е 1 април, а денят неделя.

Есенното равноденствие – Секновене. Датата на този ден по българският народен календар е 1 октомври, а денят неделя. За този празник трябва да бъде направено едно уточнение, тъй като по едно бих казал неприемливо стечение на обстоятелствата, той е преместен и в днешно време се намира на датата 29 август, в променящ се ден от седмицата. На мястото в годината, къде този празник е преместен, той губи своя смисъл и няма обяснение по григорианския календар.

Обобщение

Шестте най-големи празника в българския народен календар са (по реда на тяхното случване):

Коледа – Нулев ден. Няма ден от седмицата и дата от месец;
Суроваки – 1 януари, ден неделя;
Благовец – 1 април, ден неделя;
Еньовден – 1 юли, ден неделя;
Секновене – 1 октомври, ден неделя;
Еднажден – 30 декември, ден събота.

Ето и астрономическите събития, които са в пълна хармония с празниците по българския народен календар:
зимно слънцестоене – Нулев ден;
пролетно равноденствие – 1 април;
лятно слънцестоене 1 юли;
есенно равноденствие – 1 октомври.

Тези празници не са разположени случайно, а в точно определени дни от годината, които дни пък са в точно определена зависимост от разположението на Земята спрямо Слънцето и на точно определени разстояния помежду си! Местоположението на празничните дни не се променя, както не се променя и зависимостта в разположението на Земята спрямо Слънцето!!!
Тези празници имат логично обяснение само погледнати през призмата на цикловият слънчев календар на българите. Подобна логика не може да бъде изведена през призмата на григорианския календар!
Ето как изглеждат те като дати по григорианския календар:
 Коледа – 25 декември, ден – променя се всяка година;
 Суроваки – 1 януари, ден – променя се всяка година;
 Благовец – 25 март, ден – променя се всяка година;
 Еньовден – 24 юни, ден – променя се всяка година;
 Секновене – 29 август, ден – променя се всяка година;
 Игнажден (Еднажден) – 20 декември, ден – променя се всяка година.

Това бяха датите на празниците празнувани по съвременния григориански календар, а ето датите на астрономическите събития по които е ориентирана българската празнична обредност, пак по него:
 зимно слънцестоене – 21 срещу 22 декември;
 пролетно равноденствие – 20 срещу 21 март;
 лятно слънцестоене 21 срещу 22 юни;
 есенно равноденствие – 22 срещу 23 септември.

От горното е видимо, че те нямат никаква връзка помежду си.
Опитът тези български празници да бъдат обяснени през християнската традиция също е обречен на провал, защото смисълът на празничната обредност на българите просто не може да бъде изведен чрез нея, но за това по-късно.

!!!Тук задължително трябва да се отбележи, че шестте най-големи празници не са най-големите единствено заради астрономическите събития в дните на които са разположени. Това е само видимата част на нещата. Събитията произтичащи на заден план, които задължително трябва да се отбележи, че са били изключително ясни и известни на нашите предци, са тези които всъщност се празнуват.
В българският народен календар има 86 празника. Ако шестте най-големи имат обяснение през моментното състояние и разположение на планетата Земя спрямо Слънцето, останалите 80 нямат. Това не означава, че те са разположени на случаен принцип и поводът за тяхното празнуване не може да бъде обяснен или такъв просто липсва!!!

Българския магичен уред - розетата от Плиска
Оригиналната розета от Плиска

Увод в разбирането на основата на българската празнична обредност.

За да бъде осъзната и разбрана логиката стояща зад всички празници от българския народен календар, трябва да бъде обяснено нещо, в което старите българи са вярвали от незапомнени времена, много преди да се появи християнството.
Старите българи са вярвали в дуалността!
Дуалността е в основата на всички най-стари религиозни култове – Бо, БонПо, Будизъм, Митраизъм, Зороастризъм и т.н. Тя е в основата и на всички съвременни религии – Адът и Раят, Бог и неговия антипод Дяволът, и т.н.
Вярвали са в това, че тя води началото си от необяснимото, неописуемото, неразбираемото, което съвременните хора наричаме Бог, а в китайската философия е наречено от Лао Дзъ „Дао“ (Великият Предел. Всеизвестният символ на Ин и Ян, който всъщност води началото си много по-рано от философския трактат на Лао Дзъ „Тао Те Чинг“. Символът на Великият Предел е изрисуван върху керамиката от Варненския некропол, който е по-стар от трактата на Лао Дзъ с няколко хиляди години! Друг е въпросът, че Лао Дзъ е известен и с още едно име – Бо Ян, но това е друга тема, която е извън рамките на това описание.). Вярвали са също така, че тя не е две различни неща, а двете крайни стойности на едно и също нещо. Това нещо е наричано по различен начин от различните народи – Прана при индийците, Пневма при гърците, Чи или Ки при китайците и японците и Оренда при българите. Тя е животворната космическа енергия!
Вярвали са и са знаели, че тъмнината не е нищо по различно от пълната липса на светлина. Вярвали са и са знаели, че животът е немислим без борбата и единството на двете противоположности, които също имат едно начало – мъжкото и женското. Те са като двете страни на една монета или като двете страни на един магнит. Така както магнитът няма само отрицателна или положителна страна, така и двете енергии – мъжката и женската не могат да съществуват поотделно и независимо една от друга.

Херосът - българския герой
Херосът – българския герой

Древните траки, чиито наследници можем да се считаме не без основание, които са живеели по земите на съвременна България са почитали дуалистичния комплекс Херос (Богът Слънце)

Майката земя

и Кибела/Семела/Бендина/Земела (Богинята Майка). Те винаги са изобразявани в комплекс заедно, като Хероса винаги е бил в ролята на изгряващо Слънце, а Земела (б.м. – Откъдето и съвременната ни дума за земя/земля!!!) като залязваща Луна. Иначе казано Слънцето и мъжкото са олицетворение на светлината, топлината, огъня, мъжкото начало, плодородието в аспекта му оплождане и т.н. От друга страна женското начало е олицетворение на нощта, тъмнината, земята, водата, плодородието в аспекта му раждане, живота като цяло и т.н.

Българският Херос и Кибела (Земела)
Нашият Херос и Кибела (Земела) – заедно

Не е случаен фактът, че всички тракийски светилища са разположени в или около пещери, разположени с изглед на Юг, в които точно по обяд прониква слънчев лъч и извършва образно оплождане на Майката Земя.

Пещерата Утробата

Най-показателен пример за това е пещерата Утробата до село Илиница, област Кърджали (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B1%D0%B0_(%D0%98%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0).

Също много показателен пример е и светилището на Залмоксис до село Стрелково, Силистренско
светилището на Залмоксис до село Стрелково
Светилище на Залмоксис

(http://www.peika.bg/statia/Trakiysko_svetilishte_Badzhaliyata_kray_selo_Strelkovo_l.a_i.90839.html).
Пещерата Утробата освен със своята образност е характерна и със самото си име, което действително олицетворява произтичащото по пладне, когато лъчите на обедното слънце проникват в нея.
Нека спрем дотук с темата за траките, техните култове и се върнем към нашите преки предци – българите.
За да бъдат тези две начала различавани, българите са им дали цветове – бяло за мъжкото и черно за женското. Тъй като женското е символ и на раждането, негов символ става и цветът на кръвта – червеното. Интересно е, че българите използват и двата цвята за символизиране на женското начало. Те биват използвани при различни поводи и по време на различни празници. Един съвременен прочит на тези цветове има уникално съвпадение с начина по който старите българи са виждали света. Наблюдаван с термовизионна камера цветът на най-горещите обекти е абсолютно бял – Слънцето, а на най-студените или най-силно поглъщащите топлина е черен – водата. Както ще стане дума по-късно водата е от особено важно значение за българската празнична обредност и носи много сериозен смисъл за нейното разбиране. По-рано стана ясно за ролята на Слънцето в празничния календар на българите и неговото значение.
Примерно в празника Баба Марта, може би един от най-характерните празници за българското етническо землище, се използва всеизвестният символ мартеницата, която представлява две усукани нишки от бял и червен конец. Защо усукани? Защото спиралата е най-устойчивата фигура в познатата ни Вселена. Тя е характерна от най-миниатюрните структури, каквато е веригата на ДНК, та се стигне до най-големите – галактиките. Нашата галактика Млечният път е усукана спирала. Или иначе казано двете спирално усукани енергии – мъжката и женската, са неразделно свързани помежду си и в постоянно зависимост една от друга. На този принцип е подчинено цялото съществуване, което ние хората наричаме Живот!
Старите българи прекрасно са разбирали това и всячески са се стараели да изпълнят един изключително древен принцип, известен на човечеството още от времето на египетската цивилизация. Това е един от принципите на херметизма „Каквото отвън, такова и от вътре. Каквото горе, това е и долу“. Този принцип е наречен така на човека, който е смятан за най-мъдрият живял сред хората – Хермес Трисмегист (Триждевелик). Името на този принцип е принципът на съответствието! Неговите принципи са в основата на всички клонове на философията. До нас са стигнали само откъси от тези трактати, като най-пълният сборник с херметически принципи достигнал до наше време е „Кибалион“.
Другото име на този принцип е Хармония или още Баланс. Интересното е, че много хора използват тези думи, но рядко има такива, които се замислят върху значението им и разбират вложения смисъл.
Хармония това е единението с Идеала!!!
А, кой е Идеалът? Това е неназовимото, неразбираемото, неописуемото. Това е Дао – Великият Предел. Това е Бог. Началото на двете единства и противоположности – Херос (б.м. Ненапразно споменавам Херос, защото той пък е в основата на българския народен празник Гергьовден.) и Земела, Мъжкото и Женското. Бялото и Черното или Бялото и Червеното, Ин и Ян от китайската философия.
Българската празнична обредност е изградена за да приведе хората, които я практикуват, в Хармония с Бог и животворните енергии – Мъжката и Женската. Хармонията от своя страна е гаранция за здраве, дълголетие, плодородие и т.н., каквито са и основните теми на наричанията и обредите в българските празници.

Това е невидимата страна на празничната обредност на българите, скрита зад видимите събития от астрономическия живот на нашата планета, които неминуемо влияят и на живота на нея!!! Именно тя стои в основата за разбирането на смисъла от празниците и какво всъщност се празнува.
За да не усложнявам темата само ще спомена и другите аспекти на двете жизнени енергии, макар че на този етап няма да се спирам подробно на всеки един от тях.
Както двете жизнени енергии са неразделни части от едно цяло, така всяка една от тях има множество свои неделими части – дуалности. Две от основните им неделими части са техните активност и жизненост. Ако трябва да бъдат оприличени с понятни за всички хора определения бих използвал двата периода преди и след раждането на един човек. Както започвайки от момента на зачатието на всеки един човекът се смята, че той е в период на зародиш, а след раждането е в период на жизнена активност, така жизнените енергии променят своята жизненост преди и след апогеите на своите активности. Иначе казано след период на висока енергийна активност за дадена енергия и ниска нейна енергийна жизненост, следва противоположният период – ниска активност и висока жизненост. Това може да бъде сравнено отново със спиралата, която използвахме като пример по-горе. Същото важи и за двете жизнени енергии. При опит да видим двете сили отгоре, ще видим всъщност две двойки усукани спирали, които се усукват около себе си.
Казано отново на езика на предците ни това означава, че зърното на житото притежава най-силна жизненост и затова дава живот на житното растение, което в периода на своята най-висока активност ражда множество зърна, които след апогея от развитието на активното растение, отдават натрупаната в себе си жизненост във вид на ново растение и така до без край.
Само ще маркирам, че освен жизненост и активност двете жизнени енергии имат цвят и обем, които също се променят и си взаимодействат по време на годишния си цикъл.

Нашите предци прекрасно са разбирали смисъла на Съществуването и всячески са се стараели да бъдат в Хармония с него и да живеят балансиран живот, непротиворечащ на Космическия Баланс.

Музиката, песните и танците са неделима част от българската празнична обредност и така както мъжкото не може и не бива да бъде отделено от женското, така и музиката не може и не бива да бъде отделена от празника. Същевременно музиката е вибрацията. Онази вибрация, която е носител на енергиите. Енергиите всъщност са вибрации. Именно тези вибрации и богатата музикална ритмичност на българската народна музика са другото олицетворение на разбирането на българите за Хармонията.

Орфей - тракиеца
Орфей от Родопите омагьосва животните с вибрацията на своята музика

Това е и разбирането на Орфей тракиеца за живота и именно заради това основна част от неговото учение е музиката, с която той е може би най-известен. Малко известен факт е, че Орфей е бил в Египет и е един от малкото древни мъдреци, последователи на херметизма! Отново в херметизма намираме принципа на вибрацията, който гласи: „Нищо не е в покой; всичко се движи; всичко вибрира.“ От този древен принцип води началото си и гръцката поговорка на Хераклит „Panta rhei“ или казано на български „Всичко тече!“. Негова е и другата поговорка в тази връзка „Никой човек не стъпва два пъти в една и съща река!“.
На Орфей е дадено правото за авторство на първообраза на един от съвременните музикални инструменти легнали в основата на българската народна музика – кавалът.
Според Георги Велев, той е в основата на българският фолклор, защото е олицетворение на Великият Предел, за който стана дума по-рано. Това е така, защото кавалът произвежда звук от нищото, което само по себе си е олицетворение на Твореца.

Другият основен инструмент в нашия фолклор е гайдата.
Една от теориите за произхода на гайдата твърди, че тя е била основният музикален инструмент за музикален съпровод в празничната обредност и мистериите на гетите, чието име се предполага, че произлиза от тяхната дума „гаети“ (б.м. отворено „е“, между „а“ и „е“.), която означава „славя с песен“. Интересно мнение по въпроса може да бъде намерено и на този адрес: http://sparotok.blogspot.bg/2014/08/blog-post_23.html.
Техният инструмент за славене с песен се е наричал гайда! Повече по тази тема тук: http://sparotok.blogspot.bg/2013/07/blog-post.html.
Празничната обредност, неделимата и характерна за нея музикална, песенна и танцова култура са олицетворението на Единението, които образуват единен комплекс хармонизиращ битието на практикуващите ги. Може би това е основата на твърдението, че българската народна музика има способността и да лекува. Толкова е било дълбоко разбирането на предците ни, че са успели да сътворят и този шедьовър на човешката култура – българската народна музика, редом с цикловия слънчев календар, уникалните български шевици, за които пък се твърди, че имат способността да защитават носещия ги. Имайки предвид, че водещият цвят при тях е червеният, какво по-добро сравнение от това човек да се сгуши в майчината пазва и да бъде защитен от всичко, както единствено майката може да защити детето си!!!
Интересна информация за музиката, произхода на думата музика и народът, който най-много е бил определян като народ на музиканти и певци може да бъде прочетена тук: http://www.thracians.net/index.php?option=com_content&task=view&id=409&Itemid=106

Ще си позволя едно отклонение.
Мисля че тук е редно да изкажа и едно мое предположение за смисъла и значението на българското национално знаме, освен популярната теза, която сме учили всички – трицветника бяло, зелено и червено.
Исторически факт е, че обществото на древните българи е било изградено на кастов принцип, с тази разлика от примерно индийското кастово общество, че в българската йерархична кастова система е било позволено движение между кастите. Това движение е било възможно единствено и само, ако кандидатът е бил отличен с особени заслуги за защита и съхраняване на Държавата, по време на битки. Исторически податки твърдят, че най-прославен сред българите е бил този, чийто меч е бил най-окървавен с кръвта на враговете.
Най-висшата каста е била на жреците – колобрите. Владетелят от своя страна, Канасювиги (б.м. Тази титла означава „От Бога поставен Владетел“.) е олицетворение на триединството Един Бог, Един Владетел, Един Народ. Иначе казано той е олицетворявал Божествената власт, държавната власт и народът, който управлява и от когото произлиза. Той е бил и върховнят жрец на България. Титлата „Канасювиги“ е откривана в съкратен вариант като „Канас“, което се предполага, че е протоформата на по-съвременната дума „Княз“.
Следващата по значение и важност каста са войните, но с една уговорка, че това е било така във военно време, което не се е случвало рядко в онези времена.
Най-ниската по важност каста са селяните и работниците, които са се трудели на полето и са отглеждали добитъка за да произвеждат храната, с която се е изхранвало многобройното население на България. По важност може да са на най-ниското стъпало, но като значение винаги са били поставяни между кастата на жреците и войните, т.е. по средата, защото било в мирно време или във война тяхната задача е била много важно – да изхранват цивилното население и войската, без които няма и висша каста.
Ако трябва да оцветим тези касти, то имайки предвид горното описание аз бих дал на всяка каста следните цветове:
кастата на жреците – бяло като цветът на Духа и Божественото;
кастата на работниците и селяните – зелено като цветът на природата;
кастата на войните – червено като цвета на кръвта.
Това ни дава сегашните разцветки на българското национално знаме със степенувани касти в мирно време. Всеизвестен факт е, че във време на война националните знамена се обръщат. Иначе казано нашето знаме би трябвало да стане червено, зелено и най-отдолу бяло. Това е така, защото във време на война, най-важната каста автоматично става кастата на войните, което е в пълна хармония с разположението на цветовете.

Нека обобщим:
Старите българи са вярвали в дуалността, която произлиза от едно и също начало – Бог. Те са вярвали, че тя не е две различни неща, а двете крайни състояния на едно и също нещо – мъжката и женската енергии. Те са вярвали, че мъжкото е олицетворение на светлината, а женското на тъмнината. Мъжкото е олицетворение на оплождането, а женското на раждането. За да бъдат различавани те са им дали и цветове – бяла за мъжкото и съответно червено за женското. Смисълът на българската празнична обредност е постигането на Хармония – Единения с Идеала!
За да бъдат разпознаваеми в рамките на календарната година нашите предци са разположили важните моменти от пулсациите на мъжката и женската енергии в различими и видими събития, които не се променят по време и място – астрономическите събития от живота на планетата Земя.
Практикуването на българската празнична обредност в единен комплекс с музикалната, песенната и танцова култури е това, което създава и изгражда Хармонията у хората и хармонизира тяхното битие.

Автор: Пламен Железов

Благодарим Ви, че прочетохте статията и се интересувате от Българските корени и Българската История. Помогнете ни, като я споделяте чрез вашите познати, като станете наш Патрон или като направите единично дарение чрез Пейпал

.

Ако имате предложения, желаете да публикуваме Вашите авторски статии или искате да се включите в Обединението на Българите по света и повдигането на България ни пишете на bulgarianassociation@gmail.com

Прочетете какви са нашите цели нашите цели

Вижте и част от нашите идеи Как всеки един от нас може да помогне на България Днес

Пишете ни с предложения как може да помогнем на България и да се обединим Българите по света и най-важното Действайте. Нека с примера си покажем на другите.

Време е да си припомним какви сме били. Време е отново да се върнем към корените си и нашите традиции, защото само така ще си върнем България. Почитайки нашите предци и интересувайки се от миналото си, фолклора си, традициите ни, повдигайки нашия морал и любов към България – само така можем да черпим сили от източника, от който са пили и нашите велики царе. Но това няма да стане лежейки пред телевизора на по ракийка, в чалготеката следвайки ниските си страсти, прекланяйки се пред чужди идоли и пред парите.

Огледайте се и помислете, какво можете да направите за България днес, в този момент. Как можете да сте полезни на Вашия квартал и на нуждаещите се сънародници.
Запомнете, че животът не се мери по това какво прави човек за себе си, а какво прави за отечеството си и за своя народ.

Comments

comments

Please follow and like us:
55
Liked it? Take a second to support Българска Асоциация on Patreon!

Comments

comments