Цар Борис и трудният избор на Покръстването

Каназ у биги Борис яздеше умислен на чело на свитата си. Княз от Бога означаваше титлата му на старобългарски. Но колко струваше тя днес след военните неуспехи, които го преследваха на бойното поле. Първо хървати и моравци отхвърлиха властта му, подтикнати от византийците. Малобройните български отряди се върнаха разбити от обединените им войски в Поморавието. А по обратният път сърбите им устроиха засада, избиха ратниците му до крак и плениха първородния му син Расате. Наложи се да сключи позорен мир с Ростислав, отстъпвайки му земите на запад от Морава. Тъкмо когато се беше договорил с франките и можеше да поведе българската войска в помощ на сина си, за да накаже непокорните. Тогава ромеите изпълниха коварния си план. Нахлуха с огромна армия в Тракия покрай Хебър и достигнаха Боруй. От там до Плиска им оставаше една неделя път. Принуди се да иска примирие от император Михаил III Условията на ромеите бяха тежки, Борис загуби земя и население, а непосилните данъци, които трябваше да плаща през следващите години, щяха да докарат България до просешка тояга. И всичко това след дългите години на мир и разцвет под владичеството на баща му Пресиан. И след величието на дядо му Крум Страшни, от когото трепереха всички врагове. Дори вероломните ромеи.
– „Княз от Бога“ На кой Бог да се моля днес, когато народа ми е
разделен на християни и поклонници на старите богове. – мислеше, свъсил вежди Борис.
Романизираните траки, които съставляваха половината от населението, бяха приели Христа още преди векове. Свободолюбивите им събратя, които не приеха римското владичество, бяха напуснали Тракия, за да живеят свободно в степите на Скития, още изповядваха своите древни вярвания. Ромеите ги наричаха „склабий“ сиреч роби, а те самите се нарекоха „словени“, защото запазиха езика и обичаите си. За да се върнат след повече от три века, ведно с хунорите в земите си отсам Истър. Конниците от Изтока също изповядваха различни култове. Едни бяха поклонници на Зараустра, други се кланяха на Тангра, но това не попречи на Авитохол и наследниците му да водят обединените народи към победи, без да ги делят според род и религия.
Борис слезе от коня и се обърна към слънцето, което потъваше зад планината в кърваво червено зарево. Падна ничком на земята и се поклони три пъти. Част от свитата му повториха ритуала, останалите слязоха от конете и мълчаливо наведоха глави. Така живееха българите в негласно съгласие и взаимно разбирателство.
Пратениците на императора го очакваха в Плиска. Горди и самоуверени византийците представиха условията на Михаил III . Борис ги изслуша мълчаливо. Боилите му изръмжаха недоволно, но Каназ у биги ги възпря с жест.
– Ще приемем всички условия на императора, но за вярата ще
говорим утре. Казах ! – стана от трона си българския владетел и напусна залата.
Вечерта край огнището той обсъди с жреците на трите основни религии в България, условията на ромеите относно вярата. Разговорите продължиха до късно през нощта, но така и не постигнаха съгласие. Сутринта Борис се изправи пред хората си и обяви:
– България ще приеме Христа за единствен свой Бог и всички други
божества ще бъдат забравени !
Пратениците от Константинопол станаха прави и се поклониха на владетеля. Жреците напуснаха залата оскърбени. Боилите мълчаха, свъсили вежди, а погледите им пронизваха каназ у биги. А Борис се взираше в светлината на слънчевите лъчи, блеснали през прозорците на двореца. И мълчеше…
Архиепископа на Боруй получи писмата на патриарха от Константинопол. Фотий го упълномощаваше да въведе владетеля на българите в християнската вяра. Пристигна в Плиска заедно с двама свещеници. Донесоха църковни книги, от които започнаха да четат вероучението на Борис и приближените му. Не всички разбираха гръцкия език, та се наложи да им превеждат. Боилите открито недоволстваха, особено когато византийците им тикаха ръцете си, за да ги целуват. Борис разбра, че се е заел с непосилна и тежка задача, която можеше да му струва скъпо. Боруйския архиепископ виждаше терзанията на българския владетел и притеснен, да не го изгуби за вярата, предложи да побързат с кръщението. Настоя да проведат свещения ритуал в манастира край Боруй. Там имаше необходимите условия, а населението от векове изповядваше християнската вяра.
Борис се съгласи с охота, и без друго едно такова събитие в Плиска щеше да предизвика силни брожения. Можеше да доведе дори до бунтове и размирици. Изпратиха писма до императора в Константинопол и се отправиха на път.
Михаил III остана доволен от вестите. Изпрати патриарха Фотий да посрещне във Боруй владетеля на българите и лично да проведе церемонията с покръстването.

 
Покръстване на българите, миниатюра  на Манасиевата летопис, ХІV в.
 

Древният тракийски град се готвеше усърдно за събитието. Болярина Цоло с радост подготви населението за знаменателното събитие. Той и семейството му бяха потомствени християни. На уречения ден посрещнаха тържествено вселенския патриарх пред вратите на града. Фотий пристигна в богато украсена закрита колесница, под екскорт от ромейски конници. Българския владетел остана в сянката на патриарха, облечен в керемидена на цвят роба без символите на княжеската си власт. Скиптъра и короната Борис остави в Плиска, дойде търпелив, смирен и покаян. Скромното достолепие покри блясъка на владетеля. Той наведе глава и се поклони пред Фотий, а патриарха на Източната империя вдигна позлатения кръст и благослови владетеля на българите.
На другия ден се отправиха в манастира северно от града, за да извършат светото тайнство. Мало и голямо се стече, за да види тържеството. Населението на целия град съпроводи процесията до свещеното Аязмо, със песни на уста. Мълвата за покръстването на Борис, владетелят на българите, пред които трепереха съседните християнски народи се беше разнесла из цяла Тракия. А той вървеше пред множеството мълчалив и смирен.
Достигнаха извора със светена вода, пред който от вечни времена се извършваха свещенодействия. Тук се издигаха стените на манастира, чиито основи беше положил свети Атанасий преди петстотин години. Християните в Тракия почитаха светеца и често идваха на поклонение на святото място. Те знаеха добре, че хората живеещи отвъд Хемус, са техни братя по кръв и очакваха с нетърпение покръстването на владетеля им. Векове наред бяха воювали под различни знамена заради вярата. Макар че говореха на един език, наричаха се с едни и същи имена, пееха едни и същи песни.
Пред манастира срещу свещения извор беше поставен голям меден котел. Напълниха го със светена вода, съблякоха Борис и го потопиха в него. Всички свещеници запяха : ‘‘Тебе Боже славим ‘‘, а множеството им пригласяше. Гората ехтеше от чудните песнопения.
Фотий вдигна ръка и направи кръстен знак над езичника.
– Отричаш ли се от Сатаната и неговите изкушения ?
– Отричам се !
– Отричаш ли се от Сатаната ?
– Отричам се !
– Отричаш ли се от Сатаната ?
– Отричам се !
– Отрече ли се от Сатаната и неговите изкушения ?
– Отрекох се !
– Отрече ли се от Сатаната ?
– Отрекох се !
– Отрече ли се от Сатаната ?
– Отрекох се !
– Кръщавам раба божий Борис в Христовата вяра, а сам императора на всички ромеи благоволи да бъде кръстник и дава името си на новоприетия раб божий. От днес нататък владетеля на българите ще носи името Михаил.
– Амин ! Амин ! Амин ! – понесе се гласът на множеството християни над околността. Свещениците запяха „На многая лета“. Новопокръстеният княз Михаил се изправи и целуна позлатеният кръст в ръката на патриарх Фотий.
Вестта за покръстването на българският владетел се разнесе във всичко посоки. Достигна Плиска, където завари боилите на съвет. Езичниците от родовете Докс, Вокил и Курт възроптаха бурно. Противопоставиха им се тези от рода Дуло, който бяха кръстени във вярата още от времето на Кубрат. Траките наричащи себе си „словени“ тактично мълчаха. Много от тях също бяха християни. Напрежението се покачваше, болярите започнаха да вадят мечовете, когато в залата влезе Борис . Пристъпи спокойно и седна на трона си. Всички станаха прави и сведоха глави.

Цар Борис при Боилите

 
Цар Борис при Боилите
 

– Аз Каназ у биги, владетел на всички българи приех Христа за свой Бог, заедно със семейството си !
– Измяна ! – извика ичургу – боила Курт.
Борис – Михаил го изгледа страшно :
– Не ! Спасение за народа ни. Ако искаме да запазим земята и държавата си ще приемем христовата вяра всички до един. Нека тези които са съгласни минат от към мен.
Траките-словени и боилите от рода Дуло минаха напред и застанаха до владетеля. Хунорските родове останаха по местата си. Гледаха свирепо положили ръце върху дръжките на мечовете си.
– Стража ! – извика силно Борис.
Залата се изпълни с въоръжени войници. Обградиха недоволните боляри с насочени копия и ги изведоха навън.
– Който приеме Христа за свой Бог, ще живее ! Останалите посечете на дръвника.
Само неколцина от боилите се покръстиха пред секирата на палача. Повечето погубиха главите си, но останаха непреклонни. Страшно отекнаха думите на боила Курт :
– Проклет да си вероотстъпнико, кръвта ни ще гори душата ти и ще тегне над потомството ти. Ще погубиш великата България, която дедите ни създадоха. Проклет да си Борисе !…
Секирата на палача прекъсна клетвите му, главата на болярина се търкули до тези на останалите боили. Червена, гъста кръв покри земята, а тишината тежеше над главите на живите.
От Константинопол изпратиха свещеници отвъд Хемус. Българите волю- неволю приемаха христовата вяра. Къде с добро, къде под заплахата на меча. Започна се строителство на църкви и манастири в земята между Истър и Хемус. Борис- Михаил ръководеше лично преустройството на държавата. Съдействаше усърдно на монасите- черноризци в мисионерската им дейност. Но когато ромеите започнаха да се отнасят високомерно към народа му, когато замениха христовото човеколюбие с лукавост и насилие, князът на новия Бог взе нещата в свои ръце. Написа писма до императора и патриарха, в които поиска да бъде ръкоположен българин за епископ. А България да бъде призната за независима епископия със свои български свещеници. От Константинопол не погледнаха с добри очи на тези предложения. Тъкмо бяха успели да стъпят върху врата на българският народ, и чрез църквата щяха да прокарат гръцкия език за официален, а след това да променят съзнанието на българите. После лесно щяха да премахнат владетеля им и да поставят свой наместник. Такива планове крояха император Михаил III и патриарх Фотий. Затова не бързаха да отговорят на писмата.
Борис не ги чака дълго, проводи пратеници до папата в Рим със същите искания. Получи положителен отговор и готовност за съдействие по всички въпроси. Двама кардинали пристигнаха в Плиска с отговорите на папата. Това притесни силно гръцката патриаршия, Фотий се вдигна и дойде лично, за да води преговори със Борис. Прие всичките му условия, дори се съгласи да се преведат църковните книги на български език. Следващата стъпка на българския владетел изпревари и най-смелите очаквания. Той покани книжовници, които създадоха азбука на българо-словенски. Братята Константин и Методий, известни вече с учеността си в цялата империя, създадоха писменост въз основа на старите рунически знаци, които се използваха по тези земи. А Климент, Наум и Ангеларий преведоха книгите и обучиха книжовници да четат и пишат по тях. И тръгнаха из българската земя, за да разнасят словото божие и знанието на родния език.
Борис-Михаил построи църкви и училища към тях. Книжните люде се множаха и увеличаваха значително. В Плиска тържествено ръкоположиха първият български патриарх.
В църквите, повечето от които построени върху стари тракийски светилища се водеха служби на българо-словенски. Народа разбираше добре какво му говорят родните свещеници, а песните изпълваха сърцата с божия благодат.
Борис-Михаил доволен от свършеното през изминалите десетилетия, вече на преклонна възраст, предаде скиптъра и короната на първородния си син Расате. Владимир беше християнското име на наследника на българския трон. Баща му се оттегли в манастира край Боруй, там където беше приел Христос за свой Бог. Отдаде се на монашеско уединение сред тишината на Сърнената гора. Преписваше книги на български език, приемаше духовници от цялата българска земя, които го посещаваха, за да почерпят сила от духа и вярата му.
Отшелничеството беше прекъснато от лошите новини, които идваха от Плиска. Владимир беше отхвърлил Христовата вяра и пряко волята на баща си, преследваше свещениците. Край него се бяха появили някакви диви жреци от Изтока. Под предлог, че ще върнат старата вяра, гонеха и избиваха последователите на Христа. Борис- Михаил повика от Константинопол по-малкия си син Симеон, който изучаваше науките в Магнаурската школа. Събра верните си боляри и с меч в ръка влезе в Плиска. Заповяда да ослепят Владимир- Расате и да го затворят в тъмница. На трона постави Симеон, който продължи делото на баща си, толкова успешно, че България се превърна в най-силната европейска държава. Бреговете й се миеха от три морета. Враговете носеха дарове на българския владетел в знак на уважение и покорност. Нарекоха го цар и самодържец на всички българи и ромеи.
А Борис- Михаил изживя дните си в мир и покой сред тишината на Сърнена гора в манастира при Аязмото. Почина блажен на 2 май 907 г. от Христа и беше погребан в любимия си манастир, наречен на негово име „Свети княз Борис- Михаил“. Людете в Загоре и досега помнят и знаят местността в която българите приеха Христовата вяра. Нарекоха я Боров дол и всяка година векове наред в деня на смъртта му идваха и се покланяха пред паметта на Борис- Михаил ПОКРЪСТИТЕЛЯ.

 
Легенди от Аязмото, Кристиян Петков
 

Автор: Кристиян Петков от книгата „Легенди от Аязмото“

От Българската Асоциация Благодарим на Кристиян Петков за написването на книгата и предоставената ни информация.

Благодарим Ви, че прочетохте статията и се интересувате от Българските корени и Българската История. Помогнете ни, като я споделяте чрез вашите познати, като станете наш Патрон или като направите единично дарение чрез Пейпал

.

Ако имате предложения, желаете да публикуваме Вашите авторски статии или искате да се включите в Обединението на Българите по света и повдигането на България ни пишете на bulgarianassociation@gmail.com

Прочетете какви са нашите цели нашите цели

Вижте и част от нашите идеи Как всеки един от наш може да помогне на България Днес

Пишете ни с предложения как може да помогнем на България и да се обединим Българите по света и най-важното Действайте. Нека с примера си покажем на другите.

Време е да си припомним какви сме били. Време е отново да се върнем към корените си и нашите традиции, защото само така ще си върнем България. Почитайки нашите предци и интересувайки се от миналото си, фолклора си, традициите ни, повдигайки нашия морал и любов към България – само така можем да черпим сили от източника, от който са пили и нашите велики царе. Но това няма да стане лежейки пред телевизора на по ракийка, в чалготеката следвайки ниските си страсти, прекланяйки се пред чужди идоли и пред парите.

Огледайте се и помислете, какво можете да направите за България днес, в този момент. Как можете да сте полезни на Вашия квартал и на нуждаещите се сънародници.
Запомнете, че животът не се мери по това какво прави човек за себе си, а какво прави за отечеството си и за своя народ.

Please follow and like us:
55
Liked it? Take a second to support Българска Асоциация on Patreon!

Comments

comments