Bulgarian Folklore

Важни личности, допринесли за съхранението на българския фолклор

Може би нямаше да знаем почти нищо за нашия фолклор ако не бяха те. Фолклористите са много важни лица, без чието творчество нямаше да знаем колко богат и разнообразен е българският фолклор. За съпоставка България има над 100 000 народни песни, докато Франция около 8000. Нашият фолклор е мястото, от където Българинът е черпил силата си и все още може да я черпи, стига да си пренесе съзнанието от Чалга телевизора си и го съсредоточи върху нещо, което ще изгради неговата душа, вместо да я разруши. Това е нашият фолклор, който се пее от морални извисени дами, а не от разгулени поп-фолк изпълнителки с изкуствени придатъци.
Затова трябва да отдадем почит и благодарност (колкото и да е трудно на Българинът да е Благодарен) на нашите Фолклорни будители по-долу. И разбира се да се вслушаме в нуждите на нашата душа, тази душа, която трепва от звука на кавал или гайда, ‘Излел е Дельо Хайдутин’ или ‘Македонско девойче’ и да се дистанцираме от моралната боза, с която ни цапат модерните Поп, Хип-Хоп и Поп-Фолк изпълнители.

Нека да разберем малко повече за някои от българските фолклористи.

Братя Миладинови

 
Братя Миладинови
 

Димитър Миладинов (1810-1862) е известен учител- патриот, борец срещу гръцката мегали идея, целяща духовно асимилиране на българския народ, радател за въвеждане на българския език в училищата и църковното песнопеене. Преследван и клеветен от фанариотите пред официалната турска власт, обвинен, че е бунтовник и руски агент, много пъти затварян, той е отведен в Цариград, където намира смъртта си в тъмницата.
Костадин Миладинов (1830-1862) е малкият брат, израсъл под грижите на Димитър. Той е образован и творчески настроен, студирал в Атинския, а после в Московския университети. В Москва попада в кръга на българската творческа дружина „ Братски студ”, където са Л. Каравелов, В. Попович и др. Вероятно там подготвя събраните заедно с брат му народни песни за сборник, първоначално изписан с гръцка ортография. По съвета на епископ Йосим Щросмайер той преписва сборника на български език, редактира го и го издава през 1861г. Научавайки за арестуването на брат си, К. Миладинов изоставя радостта си от свършената работа и тръгва за Цариград да търси помощ от австрийски, руски и др. дипломати за освобождаването му, но припознат от властите, и той е арестуван и попада в същия затвор, където умира няколко дни преди брат си (1862г.) .
Голямото дело в живота на двамата братя е сборникът с народни песни, който излиза в Загреб през 1861 г. Песните включени в сборника „Български народни песни“ са около 700: самовилски, църковни, юначни, овчарски, смешни, любовни, лазарски, жетварски и др.

Стоян Джуджев

 
Стоян Джуджев
 

Проф. д-р Стоян Джуджев е роден на 6 декември 1902 г. в Пазарджик. Първоначалното си образование получава в Панагюрище. През 1924 г. завършва Държавната музикална академия в София при Добри Христов, Стоян Брашованов и Димитър Радев. След това специализира в Париж. През 1931 г. защитава докторска дисертация в Сорбоната на тема „Ритъм и такт в българската народна музика“. От 1931 г. е лектор по етнография, акустика и народна музика в Държавната музикална академия, от 1937 г. е доцент, а през 1941 е избран за професор по музикална етнография и българска народна музика. Негови творби са: Българска народна хореография“ (1945), „Теория на българската народна музика“ т. I-IV (1954-1961), „Музикографски есета и студии“ (1977).
Носител е на международната Хердерова награда, както и на наградата на Българската академия на науките. Последовател е на идеите на Учителя Петър Дънов.

Николай Кауфман

 
Николай Кауфман
 

Николай Янков Кауфман е изтъкнат български музиковед, фолклорист и композитор, удостояван със значими научни титли , както и изтъкнат български етномузиколог с международна известност. Роден в Русе в работническо семейство на 23 септември 1925 г. Завършва Държавната музикална академия с тромпет и музикална теория (1952). Акад. Николай Кауфман има изключителен принос в проучването и съхраняването на българския музикален фолклор.
Теоретичните му изследвания и неговата теренна дейност, която включва записи на над 30 000 народни песни и инструментални мелодии, са основополагащи за съвременната българска фолклористична наука. Автор е на книги, сборници и множество студии и статии.
Според него националните събори (напр. Националния събор в Копривщица), са от голямо значение за изследователите не само защото се представя музикален фолклор с различна фолклорнодиалектна характеристика, но и защото се създават връзки с информатори, които могат да се използват за записване и събиране на безценни музикални образци. Авторът заявява позицията си, че сценичното претворяване на фолклора, т.е. “изваждането” от естествения му контекст и функционирането му като художествен продукт, представян на сцена, е възможна форма на съществуване на традицията в съвременността.

Изготвили за вас: Диляна Стоянова и Деян Станчев

Благодарим Ви, че прочетохте статията и се интересувате от Българските корени и Българската История. Помогнете ни, като я споделяте чрез вашите познати или като станете наш Патрон или като направите единично дарение чрез Пейпал

.

Ако имате предложения, желаете да публикуваме Вашите авторски статии или искате да се включите в Обединението на Българите по света и повдигането на България ни пишете на bulgarianassociation@gmail.com

Прочетете какви са нашите цели нашите цели

Вижте и част от нашите идеи Как всеки един от нас може да помогне на България Днес

Пишете ни с предложения как може да помогнем на България и да се обединим Българите по света и най-важното Действайте. Нека с примера си покажем на другите.

Време е да си припомним какви сме били. Време е отново да се върнем към корените си и нашите традиции, защото само така ще си върнем България. Почитайки нашите предци и интересувайки се от миналото си, фолклора си, традициите ни, повдигайки нашия морал и любов към България – само така можем да черпим сили от източника, от който са пили и нашите велики царе. Но това няма да стане лежейки пред телевизора на по ракийка, в чалготеката следвайки ниските си страсти, прекланяйки се пред чужди идоли и пред парите.

Огледайте се и помислете, какво можете да направите за България днес, в този момент. Как можете да сте полезни на Вашия квартал и на нуждаещите се сънародници.
Запомнете, че животът не се мери по това какво прави човек за себе си, а какво прави за отечеството си и за своя народ.

Comments

comments

Please follow and like us:
55
Liked it? Take a second to support Българска Асоциация on Patreon!

Comments

comments