От тракийската(българските) писменост 7000 г. пр. Хр. се развиват Шумерското писмо,Линеар А,Египетските йероглифи, Линеар Б, Финикийското, Фригийското, Етруското и Иберийското писмо.
Ренета Джунова и Мила Салахи посвещават последните 6 години в проучване на световните писмени знаци. Макар да не са учени, двете жени имат изключително задълбочени познания в няколко ключови области, владеят редки езици и имат достъп до древни артефакти.
Посвещават живота си на разгадаване на тайната на древното тракийско(българско) писмо.
Първоначално запленени от Древния Рим, те отиват достатъчно далеч, за да направят връзка между древните цивилизации и тракийските(българските) им корени. Проучването започва с разглеждане на всички исторически извори и научна литература за траките.
Двете откриват грешките, допускани при преводите и множество разминавания в датировките, като използват свой уникален метод, базиран на съпоставката между три езика (български, албански и бохарски (езикът на коптите, християните в Египет, който до днес остава загадка дори за египтолозите, но едно е общото мнение, че е дошъл от Крайбрежието).Години по-късно се оказва, че българският език е развитият през хилядолетията тракийски, но има липсващо звено, което се обяснява с произхода на самата писмена система на траките. Техните руни са залегнали в украсата на неолитните съдове. За това им помагат трудовете на Хенриета Тодорова, Богдан Николов и Петър Детев.
На по-късен етап от изследването става ясно, че т.нар. прабългарски руни(понятие прието от научните среди)

са развити тракийски(български), запазили се като свещено писмо до 10 век,което доказва,че траки и българи са един и същ народ с различни нарицателни имена.

С помоща на известните звукови стойности и надграждане от тяхна страна успяват да разработят съвършено нов, но безпогрешен метод за превод на древните. Това личи от самите преводи на многобройни артефакти от цял свят, в които информацията взаимно се засича и потвърждава с вече известни исторически факти и извори.
Преди половин година двете отправиха предизвикателство към учените да намерят криптирания текст в плочата от с. Гела, касаещ пряко нас българите.
Днес дават и самия превод:
Населяваха Тракия, вечната лъвовете – мизийците вечните селеха се в горите и тяхното име беше от Сиези – месия (мизите получават и името месеки, поради различните диалекти) от Тракия.
От Атии отидоха в Пулия (област Пулия, Италия) населиха я и Велес (град Велес, Македония) населиха. Владееха и заселваха, заселваха и владееха, и гадаеха в името на дедите.
Почитаха бащата на Тракия мизите, него почитаха и даките (клон на мизите).
Владееха земите на илирите, мизите от Тракия имаха и Пела (столицата на Александър Македонски) и Сирмиз (град Сирмиум, провинция Панония) на Елизар от медите (тракийското племе меди) .
Селеха се и повели реч Камама (тракийски цар) с името си.
Владееха и селеха мизите, царства селеха, заселиха белержите (име на мизите, което ясно подсказва българи) бялото село (град Ефес) на Сиези.
И на Аксиос (река Вардар) заселиха земята и умешаха кръвта.
От там царството на Рим заселиха, вечния.
Кадмия (кадам – лично име) на Ерлез (лично име) асириеца вдигнаха ариите (синоним на българите) срама, а в галия отмениха данъците.
Селеха се с името на Исаа – миза. Селеха селища в името на белия крал Христос миза.
Илия взе месията от галско село.
По пътя думаха за Тракийският Пелерик (в днешни дни Перелик в Родопите) велик.
Дойдоха белите (българите) дулуси (дуло –управляващ род, като значение на думата ) яздейки.
В Тракия донесоха Христос – да му помогнат.
За същия род думам.
Преводите на древните  руни в едни от най-загадъчните артефакти можете  да намерите и на официалната страница във Facebook: Руническите надписи – тайната история.
“Грешката на всички, които до момента безрезултатно са се опитвали да превеждат най-древните артефакти е, че използват като декодер на информацията един млад език, какъвто е гръцкият, а той не е носител на древната информация. Използват се сходни символи и двуезични преводи, пренебрегвайки факта, че българската(тракийската) писменост е търпяла развитие през хилядолетията и днес стои в основата на азбуката, с която си служим (доказано – не славянска) .Другата грешка е да се използва старобългарският език-той е с изкуствено наложени правила в опит да се обединят диалектите и постепенно след няколко периода по естествен път се завръща към своите корени.”, категорична е Мила Салахи.
А Рени Джунова, която се занимава със символиката и прочита на артефактите в идеен план заявява, че:
 “Без да се познават духовните учения и скритите послания на символите е невъзможно да се стигне до краен резултат”.
Изследването и преводите доказват, че всички ОСНОВИ на думите от тракийския език са живи до днес в българския език и в неговите диалектни форми, като албанският и бохарският египетски диалект позволяват да бъдат изведени корените на думите, а често и самите думи, за да се проследи развитието на тракийският(българският) език до наши дни.
Please follow and like us:
55
Liked it? Take a second to support Българска Асоциация on Patreon!

Comments

comments