Сеячът работи за майсторство чрез завъртане на колелото

Квадратът „Сатор” е древен пъзел, приет като символ на първите християни, както знаем това са нашите предци, описано подробно в пилотната ни книга ЗАВЕТЪТ. Столетия този пъзел магнетично привлича историци, археолози, математици, учени и изследователи. Открит е през XIX век в Помпей – града изпепелен през 79 г. от вулкана Везувий. Изображения на квадрата могат да се видят и в църквата „Санта Мария Маджоре” в Рим, на тухла от стената на катедралата „Свети Петър”, по останките на древните християнски паметници в сирийските градове (Антиохия) и др.
Никой не може да каже със сигурност дали квадрата Сатор е създаден от християни, юдеи или е дело на езичници – това е популярната теза, но ние твърдим, че е дело на ранните християни. Много учени допускат, че криптограмата все пак може да е дело на християни. Причината е, че ако се разместят по определен начин буквите се получава кръст, на който на латински е изписано: „Нашият Отец”, както по хоризонтала, така и по вертикала. Двойките А и О могат да са аналогия на концепцията за Алфата и Омегата – началото и края, но това са само предположения.
Според учените превода е:
“Сеячът работи за майсторство чрез завъртане на колелото!”
SATOR от serere = сея, основател, прародител, основоположник;
AREPO – към момента няма адекватен превод, единно е мнението, че това е лично име или измислена дума, но екипа ни откри паралел в африканския език йоруба, говорен на територията на днешна Сенегал от народа йоруба. Интересен е техния пантеон от Богове в митологията. Няма да изпадаме в подробности, а ще споменем два от тях поради езиковата връзка с нашия език Бог Огун – Бог на занаятите, научил последователите си на тайните на цивилизацията (огъня, ковачеството, лова, политиката и войната). Огун е почитан като могъщ бог, призоваван от воините за сила в битка.
Бабалу-Айи (първоначално Шопона) бил бог на изцелението.
AROPO от езика йоруба = аритметика;
TENET от tenere = да държи, задържа, майстори, запазва, схваща, притежава;
OPERA = работа, грижа, помощ, служба, усилие;
Първото, което ни направи впечатление е това, че в средата на квадрата се намира буквата N, която е обозначение за числото 50, а около него е разположена на кръст буквата Е, така, че образуват пирамида събрана в основата. Този факт автоматично ни насочи, че този пъзел е свързан и със Свещената геометрия!
Когато игнорираме буквите Е от своеобразните пирамиди, за тях е ясно, че са начин за въвеждане на координати, следвайки кръгова стъпка по посока на часовниковата стрелка получаваме един и същ израз:
САРА ТОПОР РО ПОТ АР АС
САР (от амазихт) – БЕЗ ПРИМЕСИ, ЧИСТОКРЪВЕН;
ТОПОР (запазено до днес в диалектните форми) – СЕКИРА, БРАДВА;
РО – (коптски бох(г)арски диалект)- СЛОВО, УСТА, ОБЯСНИТЕЛЕН, ПОДЧЕРТАН;
ПОТ – (коптски бох(г)арски диалект) -КУПА, СЪД ЗА ТЕЧНОСТИ запазена дума в българския език пота;
АР – ПАЗЯ, дума запазена в българските диалектни форми с тази основа е пад‘АР (ПАЗИ ЗЕМЯТА през първоезика);
АС –ЗВЕЗДА дума в латинския АСтра, от тук и науката астрология;
Резултата е следния израз:
Без примеси секира е Словото, а купата пази Звездата!
Този текст се повтаря и в бустрофедона – реверса образно казано. Всички знаем легендата за раждането на Исо, както го наричат нашите предци, а не Исус свързана с Витлеемската звезда. Предполага се, че това е емблематичното преминаване на Халеевата комета, но все пак е предположение. От превода през латински език нашите предци подсказват с точност как да се декриптира посланието – всичко е в кръга и майсторството, като при сеитба. Разбира се, не ползваме традиционните общоприети тези за латинския и „древногръцкия” език, защото просто такъв език като „древногръцки“ не съществува, а използваме латинските звуци кодирани в буквите, като транслацията е през древния ни език.
Ето и резултата:
Бащи петдесет направиха това, по Арените да пеят за Царя, от Тората (по сведения на нашите предци и Бащата на Българската история Т*Омир Тората е написана от Орфей) пазят тия, да порасне и да се отвори от петдесетте бащи името на Петия (Орфей). На Петър, за Царя (Исус) по пояса брои се. От Ариите е Небесния, от Тот – Царя. По секирата на Царя (Тот) пази се, а по пояса му наобратно се брои. Близнак (Исо) вечен е на петия (Орфей). Това пееха петдесетте вречени. Посяти са 83г. и пет пазят се в куче (иконите с кинокефали). Войната за царя пося се 38 г., клончето небесно е част от туниката им. Бяха натоварени петдесетте да донесат, да расте въжето, на петите в земята пази се за Звездата ( България). Три съда са с мечтите на Царя, но от тежестта изгубени са снетите от петия (Орфей), но в етъра направени са, пази се неизпълненото Слово! От Тетката (Богородица) са петдесетте, а от петите посято е въжето огнено – Портата за Царя в пояса е. За Царя наклониха (изопачиха) Атените, тия от лунатиците са. Пазят в ануса, Тенетите (от Танатос, Бога на смъртта= на Сатаната ) , бащиното си въже (намек за начина на мислене, въже в смисъл на фалос), ереса са. Възмездие ще е войната вечна, с писъка връща се обратно и увеличава се. В направеното посяха се за Светлината, а от огъня са на Тенето, лунатика. Ще се хвърли надолу огън троен, Тенет ги хвърли и отхвърлените са долу – на Тенето от бащите е въжето на ереса. Словото в пояс е, в стоте направени от огъня! Словото на Петър за Царя е, в пояса посято е за Бащата, че от Царя вечен тия посети са. По пет от въжето посети и вречените са! Пази се в Звездата, а в пояса му на петдесетте са имената. От мъжете вечни е петото царство, пазят те пояса му от блудници.“
За да наредим целия пъзел ще цитираме Бащата на Българската история Т*Омир:
„…Камъните по Дунава (Данабо) от Бащи с божествена сила са, градове петдесет са от Слънцето!…“- Втора песен, ЧУМАТА И СЪН
Години след като Т*Омир записва нашата история друг представител на томирската жреческа каста Аполоний Родоски, епически поет и граматик, главен библиотекар на Александрийската библиотека (260 – 247г.пр.Хр .), един от възпитателите на Птолемей III пише „Аргонавтика“ – поемата, в която е описан походът на аргонавтите в търсене на Златното руно. Поемата е митологична . Възможно е през времето от Омир до Аполоний да е имало писано за аргонавтите, но няма открити писмени извори. Аполоний специално се заема с похода на аргонавтите, защото той претендира да разкаже за по-големи герои от Омировите. Те са по-големи, защото са по-стари от самото поколение преди Омировите герои. Това са техните бащи. Има нещо, което ни подсказва Аполоний, като изрича – „Аз имам дарба и вдъхновение и сега ще напиша книга”. „Не само мога да пиша поезия, а мога и да разкажа точно митовете, и да ги свържа убедително, в съгласие с източниците. Е, а моите колеги могат или само едното, или само другото.”
За Т*Омир Йоан Цеца казва:
“Омир заемал стихове и идеи от Орфей.”
Орфей е велик музикант и поет, лечител, цар, жрец, Пазител на Учението, който се превръща в Бог. Когато говорим за Учението на Орфей за да разберем неговата същност е достатъчно да си припомним неговите думи:
„Светът може да бъде завладян с лира (Слово – бел.авт.), но не и с меч.“, „Помощ за слабите, утешение за страдащите, надежда за всички.“. Но, нека не забравяме най-важното, казано от редица древни автори – Алкидамант, че „тракиецът (тираса, българина – бел.авт.) Орфей е създателят на азбуката”, Диодор Сицилийски, че „Орфей и Лин са ползвали най-древната писменост”, от Еврипид се говори за таблички, на които е написано Орфеевото Слово и пр. „И пръв той (Орфей) въвел много от нравствените знания между „гърците”, а най-много се удава нему и основаването на египетските празници, които празници са били празнувани в чест на богинята Деметра, още и празниците на Дионисия.“
А ето и криптиран текст от поемата Аргонавтика, повтарящо гореописаното с изказа на нашите предци, Древните, Пелите, както много пъти се самоназовават в преводите ни:
„…Пазеха се витите и запазиха земята си. Пазеха и Лин при тях в дома, заръка в името на Бога дадоха на Орфе: Да иде, да се смеси като зет, чрез родството с тях да се пребори. Да отиде да изчисти калта, да се смеси зет при калните (черните). С ръцете си да се пребори, та половината от Слънцето да остане, да го разсее, да се направи пак на Земята…“
Това са достатъчни доказателства, че Исо и Орфей са олицетворявани като продължители и Пазители на ЕДНО И СЪЩО Учение предавано през хилядолетията, дарено на нашите предци свише. Това Учение е пречистено и надградено от Божия син. Знаем, че нашите Царе на Царете до 7 век са наричали Исус – Орве, имало е дори икона на Орфей, която е обявена за неканонична от Константинополската патриаршия. Този щрих от световната история сме описали подробно в книгата ЗАВЕТЪТ. Друго нещо, което научаваме от квадрата Сатор за живота на Исус е годината на раждането му 38 г. сл. Хр. Знаем, че той е бил разпнат на 33 г. и това ни дава и реалната година 71 г.сл. Хр., три години след като император Нерон опожарява Рим, а Пазителите и негови Ученици се разпръскват 12 г. след неговата кръстна смърт обучени от Тетката – Богородица по времето на император Домитиан, син на Веспасиан и брат на Тит от Флавиева династия. Едно ново проучване затвърдява написаното тук, с тази разлика, че автора на изследването от университета „Уисконсин-Мадисън“ Мигел Антонио Фиол смята, че това е деня на Разпятието на Исус. Точната дата е 3 април, 33г.сл.Хр. В този ден според изследователя планетите в слънчевата система Уран, Сатурн, Юпитер, Земя и Венера са формирали фигура на разпънат човек. За всички четящи и любознателни българи е ясно като бял ден смисъла на позицията на планетите в изображението!
За нас е изключително важно да знаем истината за Исус, тъй като Царя на царете Кубрат ни съобщава, че Богородица – Дева Мария, както и майка й Ана са от български произход и негови роднини и по тази причина всички я наричат Лелята или Тетката. Все повече учени са на мнение, че Исус е роден сл.Хр. Тези тези не застъпваме не само от ние!
Следва продължение
Автори:
Руните говорят
Борислав Стамов
Мила Салахи
Патриция Кирилова
Стефан Ганев
Николай Иванов
Даниел Калчев
Всички права запазени!




Цялата статия: http://newsbul.com