Квадратът „Сатор” е древен  пъзел, приет като символ на първите християни, както знаем това са нашите предци, описано подробно в пилотната ни книга ЗАВЕТЪТ. Столетия този пъзел магнетично привлича историци, археолози, математици, учени и изследователи. Открит е през XIX век в Помпей – града  изпепелен през 79 г. от вулкана Везувий. Изображения на квадрата могат да се видят и в църквата „Санта Мария Маджоре” в Рим, на тухла от стената на катедралата „Свети Петър”, по останките на древните християнски паметници в  сирийските градове (Антиохия) и  др.

Никой не може да каже със сигурност дали квадрата Сатор е създаден от християни, юдеи или е дело на езичници – това е популярната теза, но ние твърдим, че е дело на ранните християни. Много учени допускат, че криптограмата все пак може да е дело на християни. Причината е, че ако се разместят по определен начин буквите се получава  кръст, на който на латински е изписано: „Нашият Отец”, както по хоризонтала, така и по вертикала. Двойките А и О могат да са аналогия на концепцията за Алфата и Омегата – началото и края, но това са само предположения.

Според учените превода е:

 “Сеячът работи за майсторство чрез завъртане на колелото!”

SATOR от serere = сея, основател, прародител, основоположник;

AREPO – към момента няма адекватен превод, единно е мнението, че това е лично име или измислена дума, но екипа ни откри паралел в африканския език йоруба, говорен на територията на днешна Сенегал от народа йоруба. Интересен  е техния пантеон от Богове в митологията. Няма да изпадаме в подробности, а ще споменем два от тях поради езиковата връзка с нашия език Бог Огун – Бог на занаятите, научил последователите си на тайните на цивилизацията (огъня, ковачеството, лова, политиката и войната). Огун е почитан като могъщ бог, призоваван от воините за сила в битка.

Бабалу-Айи (първоначално Шопона) бил бог на изцелението.

AROPO от езика йоруба = аритметика;

TENET от tenere = да държи, задържа, майстори, запазва, схваща, притежава;

OPERA = работа, грижа, помощ, служба, усилие;

Първото, което ни направи впечатление  е това, че в средата на квадрата се намира буквата N, която е обозначение за числото 50, а около него е разположена на кръст буквата Е, така, че образуват пирамида събрана в основата. Този факт автоматично ни насочи, че този пъзел е свързан и със Свещената геометрия!

Когато игнорираме буквите Е от своеобразните пирамиди, за тях е ясно, че са начин за въвеждане на координати, следвайки кръгова стъпка по посока на часовниковата стрелка получаваме един и същ израз:

САРА ТОПОР РО ПОТ АР АС

САР (от амазихт) – БЕЗ ПРИМЕСИ, ЧИСТОКРЪВЕН;

ТОПОР (запазено до днес в диалектните форми) – СЕКИРА, БРАДВА;

РО – (коптски бох(г)арски диалект)- СЛОВО, УСТА, ОБЯСНИТЕЛЕН, ПОДЧЕРТАН;

ПОТ – (коптски бох(г)арски диалект) -КУПА, СЪД ЗА ТЕЧНОСТИ запазена дума в българския език пота;

АР – ПАЗЯ, дума запазена в българските диалектни форми с тази основа е пад‘АР (ПАЗИ ЗЕМЯТА през първоезика);

АС –ЗВЕЗДА дума в латинския АСтра, от тук и науката астрология;

Резултата е следния израз:

Без примеси секира е Словото, а купата пази  Звездата!

Този текст се повтаря и в бустрофедона – реверса образно казано. Всички знаем легендата за раждането на Исо, както го наричат нашите предци, а не Исус свързана с Витлеемската звезда. Предполага се, че това е емблематичното преминаване на Халеевата комета, но все пак е предположение. От превода през латински език нашите предци подсказват с точност как да се декриптира посланието – всичко е в кръга и майсторството, като при сеитба. Разбира се,  не ползваме традиционните общоприети тези за латинския и „древногръцкия” език, защото просто такъв език като „древногръцки“  не съществува, а използваме латинските звуци кодирани в буквите, като  транслацията е  през древния  ни език.

Ето и резултата:

Бащи петдесет направиха това, по Арените да пеят за Царя, от Тората (по сведения на нашите предци  и Бащата на Българската история Т*Омир  Тората е написана от Орфей)  пазят тия,   да порасне  и да се  отвори от  петдесетте бащи   името на Петия (Орфей). На Петър, за Царя (Исус)  по пояса  брои се. От Ариите е Небесния, от Тот – Царя.  По  секирата на Царя (Тот)  пази се, а по пояса му наобратно се брои. Близнак (Исо) вечен е на  петия (Орфей). Това пееха петдесетте вречени. Посяти са 83г. и пет  пазят се в куче (иконите с кинокефали). Войната за царя пося се 38 г., клончето небесно е част от туниката им. Бяха натоварени петдесетте да донесат,  да расте въжето,  на петите в  земята  пази се за Звездата ( България). Три съда са с мечтите на Царя, но от тежестта изгубени са снетите  от петия (Орфей), но в  етъра  направени са,  пази се неизпълненото Слово!  От   Тетката (Богородица)   са петдесетте, а от  петите посято е въжето огнено –  Портата за Царя в  пояса е. За Царя наклониха (изопачиха)  Атените, тия от лунатиците са. Пазят в ануса, Тенетите (от Танатос, Бога на смъртта= на Сатаната ) ,  бащиното си въже (намек за начина на мислене, въже в смисъл на фалос), ереса са. Възмездие ще е войната вечна, с писъка връща се обратно и увеличава се. В направеното посяха  се за Светлината, а от огъня са на Тенето, лунатика.  Ще се хвърли надолу огън троен,  Тенет   ги хвърли и отхвърлените   са долу  – на  Тенето от  бащите  е въжето на ереса. Словото в пояс е, в стоте направени от огъня! Словото на Петър за Царя е, в пояса посято е за Бащата, че от Царя вечен тия посети  са. По пет от въжето посети и вречените са! Пази се в Звездата, а в пояса му на петдесетте са  имената. От мъжете вечни е петото царство, пазят те пояса му  от блудници.“

За да наредим целия пъзел ще цитираме Бащата на Българската история Т*Омир:

„…Камъните по Дунава (Данабо) от Бащи с божествена сила са, градове петдесет са от Слънцето!…“- Втора песен, ЧУМАТА И СЪН 

Години след като Т*Омир записва нашата история друг представител на томирската  жреческа каста Аполоний Родоски, епически поет и граматик,  главен библиотекар на Александрийската библиотека (260 – 247г.пр.Хр .), един от възпитателите на Птолемей III пише „Аргонавтика“ – поемата, в която е описан походът на аргонавтите в търсене на Златното руно. Поемата  е митологична . Възможно е през времето от Омир до Аполоний да е имало писано за аргонавтите, но няма открити писмени извори. Аполоний специално се заема с похода на аргонавтите, защото той претендира да разкаже за по-големи герои от Омировите. Те са по-големи, защото са по-стари от самото поколение преди Омировите герои. Това са техните бащи. Има нещо, което ни подсказва  Аполоний, като изрича  – „Аз имам дарба и вдъхновение и сега ще напиша книга”. „Не само мога да пиша поезия, а мога и да разкажа точно митовете, и да ги свържа убедително, в съгласие с източниците. Е, а моите колеги могат или само едното, или само другото.”

За Т*Омир Йоан Цеца  казва:

“Омир заемал стихове и идеи от Орфей.”

Орфей е велик музикант и поет, лечител, цар, жрец, Пазител  на Учението, който се превръща в Бог. Когато говорим за Учението на Орфей за да разберем неговата същност е достатъчно да си припомним неговите думи:

„Светът може да бъде завладян с лира (Слово – бел.авт.), но не и с меч.“,  „Помощ за слабите, утешение за страдащите, надежда за всички.“. Но, нека не забравяме най-важното, казано от редица древни автори – Алкидамант, че „тракиецът (тираса, българина – бел.авт.) Орфей е създателят на азбуката”, Диодор Сицилийски, че „Орфей и Лин са ползвали най-древната писменост”, от Еврипид се говори за таблички, на които е написано Орфеевото Слово и пр. „И пръв той (Орфей) въвел много от нравствените знания между „гърците”, а най-много се удава нему и основаването на египетските празници, които празници са били празнувани в чест на богинята Деметра, още и празниците на Дионисия.“

 А ето и криптиран текст от поемата Аргонавтика, повтарящо гореописаното с изказа на нашите предци, Древните, Пелите, както много пъти се самоназовават в преводите ни:

„…Пазеха се витите и запазиха земята си. Пазеха и Лин при тях в дома, заръка в името на Бога дадоха на Орфе: Да иде, да се смеси като зет, чрез родството с тях да се пребори. Да отиде да изчисти калта, да се смеси зет при  калните (черните). С ръцете си да се пребори, та половината от Слънцето да остане, да го  разсее,  да се  направи пак на Земята…“  

Това са достатъчни доказателства, че Исо и Орфей са олицетворявани като продължители и Пазители на ЕДНО И СЪЩО Учение предавано през хилядолетията, дарено на нашите предци свише. Това Учение е пречистено и надградено от Божия син. Знаем, че  нашите Царе на Царете до 7 век са наричали Исус – Орве, имало е дори икона на Орфей, която е обявена за неканонична от Константинополската патриаршия. Този щрих от световната история сме описали подробно в книгата ЗАВЕТЪТ. Друго нещо, което научаваме от квадрата Сатор за живота на Исус е годината на раждането му  38 г. сл. Хр. Знаем, че той е бил разпнат на 33 г. и това ни дава и реалната година 71 г.сл. Хр., три години след като император Нерон опожарява Рим, а Пазителите и негови Ученици се разпръскват 12 г. след неговата кръстна смърт обучени от Тетката – Богородица по времето на император Домитиан, син на Веспасиан и брат на Тит от Флавиева династия. Едно ново проучване затвърдява написаното тук, с тази разлика, че автора на изследването от университета „Уисконсин-Мадисън“ Мигел Антонио Фиол   смята, че това е деня на Разпятието на Исус. Точната дата е 3 април, 33г.сл.Хр. В  този ден според изследователя планетите в слънчевата система Уран, Сатурн, Юпитер, Земя и Венера са формирали фигура на разпънат човек. За всички четящи и любознателни българи е ясно като бял ден  смисъла на  позицията на планетите в изображението!

За нас  е изключително важно да знаем истината за Исус, тъй като Царя на царете Кубрат ни съобщава, че Богородица – Дева Мария, както и майка й Ана са от български произход и негови роднини и по тази причина всички я наричат Лелята или Тетката. Все повече учени са на мнение, че Исус е роден сл.Хр. Тези тези не застъпваме не само от ние!

Следва продължение

Автори:

Руните говорят

Борислав Стамов

Мила Салахи

Патриция Кирилова

Стефан Ганев

Николай Иванов

Даниел Калчев

Всички права запазени!

Comments

comments