Името Сейдон и негови варианти се среща до днес най-вече в съвременно Мали – или в ареала на древната империята Гана, което е титла на техните владетели и означава “войн” (да не се бърка с днешната държава Гана).

Информацията за древната империя Гана е много ценна за нас, поради обстоятелството, че макар за някои изследователи да е объркваща,за нас е много по-изчистена,тъй като не е обвита в обичайните данайски лъжи. Най-ранните дискусии за произхода му се намират в суданските хроники на Махмуд Кати и Абд ал-Рахман или познат като Сади.Според Тарих ал-Фетхаш в раздел,вероятно съставен от автора около 1580 г., но цитиращ авторитета на главния съдия на Масмина,Ида ал Масини, който живее малко по-рано, двадесет царе управляваха Гана преди появата на Пророка. Империята продължава до века след пророка (т.е. 822 г.).

За произходът на владетелите  Тарих ал-Фетхаш представя различни версии, че те са били черни, т.е. Сонинке, другото мнение е, че са Вангара, но са група Сонинке. Ал-Кати предпочита друга теза,с оглед на факта,че техните родословия ги свързват с тази група, добавяйки:

“Това, което е сигурно е, че те не са чернокожи”.

Относно произхода на основният етнос на древната империя  Гана,след като сравнява археологията и описаните географски източници,в периода между 830 и 1400 г.Неемиях Левцион ги нарича тарихи(чистите), т.е. другото име на тиреите.Нашата теза е, че тирехите в империята Гана са от конниците – войни на древния Тир.

Най-старите местни предания за техният произход са,че царството е основано от Дин, който е пристигнал от изток.За да стане владетел е трябвало да убие злият дух Гоблин. След това е омъжил дъщерите си, които са станали  предци на родовете (колената), които са доминирали в региона в старо време.След смъртта на Дин, двамата му сина Кхин и Дябе си оспорвали царството. Дябе победил и той се счита за основател на царството.

Френски археолози през 20 години на XX век са открили столицата на империята Гана, Кумби-Салех в района на Нигер Бенд. В по-ново време са открити също Дхар Тичит (или Дар Тичит) известна, като „културата Дхар Тичит” в съвременна Мавритания има идентична култура с Кумби-Салех. От анализът на археологическите находки става ясно, че селищата Дхар Тичит, Дхар Нема и Дхар Уалата са изоставени (около 300 г. пр. Хр.), с напредване на пустинята. Столицата Кумби Салех е била на ръба на пустинята Сахара. Според описанието на града, оставено от Ал Бакри в 1067/1068 г. сл.Хр., столицата на империята Гана всъщност се състои от два града на разстояние от 10 км, но “между тези два града има непрекъснато жилища”, така че може да се каже, че са се слели в едно.

Според Ал-Бакри основната част на града се наричела Ел-Губа, където била резиденцията на царя. Тя е била защитена с каменна стена и е функционирала като кралска и духовна столица на империята. Ел-Губа била сред свещена горичка от дървета, използвана за религиозни обреди на Соник, в които живели жреци (свещеници).  Царският дворец – най-великата сграда в града била заобиколена от други “куполни сгради”. Имало и една джамия за посещение на мюсюлмански духовници.

Отделни, важни градове са били автономни от централната власт, което било обичайна практика през цялата история, която мюсюлманите от Дюла и Яканеке  се ползвали.

Търговците трябвало да платят един златен динар мито за внос на сол и два – за износ на сол. За други продукти, както мед, текстил, кожени изделия  и други  плащали фиксиран данък. Много от ръчно изработените кожени изделия от древността, които са открити в Мароко, произхождат от империята Гана.

Основният център на търговията е бил Кумби Салех. Царят по право притежавал всички златни късчета, но позволявал на другите хора да имат златен прах. В допълнение за влиянието на царя върху местните региони е, че получавал почести и различни дарове от всички основни фамилии на империята от центъра до периферията. Ключова роля в успеха на Сонинке  е било одомошаването и ползването на камилата, тъй като с нея е било по-ефикасно да се пренасят продукти и стоки през Сахара. Тези фактори са помогнали на империята да остане силна дълго време, осигурявайки богата и стабилна икономика. Империята Гана е била известна и като основен образователен център в региона.

Много са свидетелствата на различни автори за древната Гана, които разказват колко добре е било уредено царството за чуждите пътници, от които са получавали по-голямата част от информацията. Ислямските писатели много често коментират социално-политическата стабилност на империята, основана на предимно на справедливите действия и величие на царя. Така например, мавританския благородник, живеещ в Испания с името Ал-Бакри е разпитвал търговци, посетили империята през 11 в. пише за царя:

„Той седи в куполния павилион пред публиката за да чуе оплаквания срещу служители, около него стоят десет коня, покрити със златно извезани материали. Зад царя има десет стражи, въоръжени със щитове и мечове, украсени със злато, а отдясната му страната са неговите синове, облечени в прекрасни дрехи, а косите им – от злато(руси). Градският управител пред царя седи на земята, а около него са министрите. На вратата на павилиона има кучета,с отлично родословие, които почти никога не напускат мястото си, пазейки царя където и да е. Около вратовете си носеха златни и сребърни яки, обвити с няколко топки от едни и същи метал.”.

Империята Гана е имала централен район заобиколен от васални държави. Един от най-ранните източници за описание на Гана е Ал-Я’куби, който пише в 889/90 (276 А.Х.), че “под негова власт са редица царе”, които включват Сама и “Ам (?), до Нигерската долина. Тези “царе” вероятно са управниците на териториалните единици, често наричани кафу в Мандинка.

Арабските източници са единствените, които ни дават някаква информация, но за първите и съвременните европейци те са неясни за начина, по който се е управлявала страната. Ал-Бакри, споменава, че царят е имал длъжностни лица (мазалим), които са приближени на престола и когато е раздавал справедливост сред тях (длъжностните лица) са и синовете му, когато е трябвало да приемат  “царете на своята страна”. Същите царе, които Ал-Я’куби споменава  в своят разказ почти двеста години по-рано. Подробната география на района от Ал-Бакри показва, че в деня или през 1067/1068 г. империята Гана е била заобиколена от независими царства, а град Сила, който е разположен на река Сенегал  е “почти меч за царя на Гана”. Град Сама е единственият обект, споменат като провинция от ал-Я’куби.

По времето на Ал-Бакри, придворните на империята Гана са започнали да получават повече власт в държавното управление, включително ковчежника, неговият  преводач и “мнозинството от неговите служители”.

Трудно може да се определи кога и как  империята Гана е била завладяна. Най-ранните описания на империята са неясни, макар че според Ал-Бакри,  Гана е принудила Аудадхаст в пустинята да приеме управлението си някъде между 970 и 1054 г. По времето на Ал-Бакри обаче била  заобиколена от мощни царства, като Сила. Империята Гана е била обединена с царството на Мали през 1240 г., която година се приема за  края на империята.

Макар че в съвременните източници няма ясна представа за империята Гана, знае се, че тя е приела  исляма, тъй като Ал-Идрис е записал през 1154 г., че през тази година страната е напълно мюсюлманска.

От африканските символи Андикра,които са запазени до днес  може да се направи сравнение на духовната култура на наследниците на древната империята Гана и тиреите.

Не твърдим, че древните ганайци са едно към едно тирейски етнос, но определено считаме, че познанието във всички научни области е получено от тирейското коляно на древния Сейдон или Тир, което е изградило своя държава основно в ареала на днешно Мали.

ЗА САЙТА АДИНКРА 1

за сайта адинкар 3

ЗА САЙТА АДИНКРА 2

 

 

Екипът2-руните говорят:

Борислав Стамов

Мила Салахи

Патриция Кирилова

Стефан Ганев

Николай Иванов

Даниел Калчев

Liked it? Take a second to support Българска Асоциация on Patreon!

Comments

comments